Поредното доказателство, че правенето на нещо добре (филми) няма нищо общо с притежаването на диплома по специалността, се казва Люк Жаке. Фактът, че един режисьор може да чака цял ден, за да снима един кадър по начина по който иска, означава, че притежава всички необходими качества, за да се занимава с тази професия (и не само тази) – търпение, внимание към детайла, упоритост, интелигентност.
На екран е новият филм на французина - “Лисицата и детето”. След топлия леден поход на императорите, Жаке ни води в планината, където едно момиче иска да се приятели с едно лисиче. “Лисицата и детето” е за приятелството, за страха, за притежанието, за любовта, за свободата, за природата, която пренебрегваме или към която нямаме отношение.
Жаке не разказва с ефекти, а с кадри и малко думи. Като истински изследовател, той наблюдава зараждащите се отношения между лисицата и детето. Двата силуета са сякаш втъкани в природния килим. По този начин авторът показва своето възхищение и увереността си от това, че природата и човека могат да съществуват в разбирателство, без да си пречат.
С истинска обич екологът биолог ни запознава с обитателите на планината и отношението им към хората - изпълнено със страх, заради агресивното поведение на човеците. Построяването на отношението между Тату и Червенокоска е показано с търпение и дълбочина. Реалистично, без увъртане и измислици “психологът” Люк ни сочи непреодолимия стремеж да правим тези, които обичаме наша собственост, да ги променяме, да ги опитомяваме, да ги затваряме в рамките на своите представи.
0 гласа
Хубаво написано! Да, обичта е нещо различно от притежанието... а могат ли лисиците да обичат?
Детето казва : "Да"... а възрастният?