След близо двайсет годишен зимен сън българското кино се събуди. Повдигна тежкия посредствен юрган, под който удобно се беше сгушило и стана. Без физзарядка и закуска, то рязко и категорично влезе в днешния ден. Сетивата ни, закърнели от сюжети, които баналничат и сериалничат, усетиха различното веднага. Беше като бодване, ама хубаво.
За “Дзифт” става дума. На Явор Гърдев. След противоречивите, но повечето положителни критики за „Пухеният”, Пиеса за бебето”, “Старицата от Калкута“ „Валентинов ден” и др., младият театрален режисьор влезе в киното изведнъж. Точно както “Дзифт” влезе в личното ни пространство. Без много думи. Те щяха да бледнеят пред спечелената награда за режисура в Москва.
„Дзифт” е съвременен, подробен, бърз, поглъщащ. Той попълва няколко основни липси на българските филми от последните години. Сюжет – умело трасформиран от Владислав Тодоров от роман в сцнарий. Във фабулата личи мотивирана обоснованост и последователност. Актьорите в главните роли /Захари Бахаров, Таня Илиева/, както и в поддържащите ни връщат надеждата, че може да се играе и така - без театралничене, викане и неадекатно поведение пред камера. Музиката е експресивна, запомняща се, млада - обърната към родените след края на епохата, за която разказва филма. Монтажът е в пълно бойно снаряжение, от което личи, че Айзенщайн не е тера инкогнита.
Костюмите на Даниела Олег Ляхова са семпли и стилни – това прави впечатление, защото е рядкост. Всяко кътче в кадъра е добре попълнено. „Дзифт” е чернобял и от това само печели. В него има доста жаргон, който стои на място, защото не е безцелен. Лентата на Явор Гърдев показва и хубава любовна история, също забравена „подробност”от съвременния български кинорепертоар.
И не на последно място звукът - традиционно ужасен в родното кино, в “Дзифт” не са го забравили. Филмът е толкова плътен и детайлен, че ви се иска да го гледате пак, защото оставате с впечатлението, че в бързия му ритъм пропускате нещо важно. „Дзифт” е от 21 век - модерен, добре сниман, добре разказан, добре изигран, със световно качество. Доказателството за това е, че непрекъснато получава покани за участие на различни фестивали и копията не стигат. Това е филм, с който можем да се гордеем, че е български.Успех!
0 гласа
Тъкмо се пробуди, и пак задреме..