Дядо Боже много ни е обичал, когато е измислил лятото. Най-живият, най- светлият и слънчев сезон, в който всичко е възможно и някак нищо не може да ни натъжи. Лятото е време за море, пътешествия, нови надежди и мечти. Н лятото му отиват леки кино преживявания, но не глупави. Тъпите истории не са подходящи за нито един сезон на годината и е хубаво да се избягват!
Имаме възможност да завършим филмовото лято (астрономическото за наша радост не иска да си тръгва) с най-виталната, свежа, женска, гръцко синя, позитивна въртележка “Mamma Mia!”. След огромния успех на бродуейския мюзикъл, съвсем естествено се стига до неговата екранизация.
С режисурата на филма се заема Филайда Лойд, която гордо се подписва под успеха на театралната версия. Това е една от причините да го очаква същата съдба. Има нещо много странно и забавно, което струи от този филм. Нещо солено, топло, засмяно и щастливо.
А скептицизмът относно жанра, който неминуемо се опита да се прокрадне в мисли като “дали не беше по-добре да няма толкова песни и танци” сякаш остана в някой друг сезон. “Mamma mia!” има няколко опорни точки достатъчни, за да забравите за неприятностите извън залата.
Първата се казва Мерил Стрийп – сигурна съм вече, че тази жена не е от нашата планета. Защото освен, че може да изиграе всичко, се вижда, че може и да пее.... адски добре. Прекрасна, руса, подмладена в дънковия си гащеризон тя е водещата емоция, центърът на мюзикъла. Втората причина за качеството на “Mamma mia!” е музиката на АББА.
Групата, която става любима на няколко поколения не е просто поп, тя ще остане в историята. Различните по темперамент песни оцветяват филма в необходимата от сцената и диалога тоналност. Те разказват, оплакват се, мразят, ядосват се, обичат, желаят, тъгуват.
Затова са ни толкова близки, всеки може да свърже някоя(и) от тях с моменти от живота си. АББА вече са класика. Третата причина е мястото, където е сниман филма. Малкият гръцки остров Скопелос е привлекатолен по вълшебен начин. Синьото на Гърция никъде не е същото синьо. Сините къщи, синьото небе, сините стени и синьото море са като излезли от сънищата или от спомените за омагьосаната седмица, прекарана там. Там мирише на нещо особено във въздуха. Нещо, което ви предизвиква.
Да мислите по друг начин, да искате да сте различна, да мечтаете по-смело. Да си помислите, че всъщност ако си повярвате всичко е възможно и да се замислите за живота, който водите или какво от големия екран можете да пренесете във вашата действителност. Нямам предвид Колин, Пиърс или Стелан...
И моля ви, дами, не тормозете половинките си с “Mamma mia!”, те просто няма да усетят това, което ще изпитате вие. Вземете няколко приятелки и изживейте пълноценно удоволствието. А мъжете ви няма как да не се зарадват след като видят как светите от положителност.
0 гласа