Десет нови български игрални филма излязоха в кината у нас през 2011 г. Това не се е случвало от две десетилетия насам, каза в интервю за БТА кинокритикът проф. Александър Янакиев. Този успех е заложен преди две-три, а в някои случаи и преди повече години, когато е поставено началото на проектите. Готови са или са пред завършване поне още толкова заглавия и ще има какво да се показва в кината и догодина, отбеляза критикът.
През тази година нашите филми са посетени от повече от 660 000 зрители, докато предишната бяха около 400 000. За двайсетина месеца от излизането на екран на "Мисия Лондон" на Димитър Митовски - който разби на пух и прах митовете, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, - за ново българско кино са продадени повече от един милион билета. Това е колосален успех, коментира Янакиев.
По думите му големият сбор през тази година се дължи основно на три дебюта - "Love.net" на Илиян Джевелеков - 206 520 зрители, "Операция - Шменти капели" на Иван Митов и Владислав Карамфилов - Влади Въргала - 162 398 зрители към момента, и "TILT" на Виктор Чучков-син - 142 515 зрители.
Произведенията не си приличат и използват различни похвати, за да привлекат публиката, или по-точно - публиките, защото имат и специфични почитатели, които не е задължително да харесват целия пакет. Това означава, че гражданите, които активно се интересуват от новото българско кино, не са 100-150 хиляди, а доста повече. Това ме прави щастлив, без да съм еднозначен поклонник и на трите произведения, каза Александър Янакиев. Той посочи, че през последните години в нашето кино се извършват важни промени. Най-видимата част от айсберга е навлизането на ново поколение режисьори - без комплекси, с добри умения да разказват истории и в повечето случаи със сериозен опит в рекламата, клиповете и документалното кино.
"Мисия Лондон" миналата година разби на пух и прах грижливо повтаряните двайсетина години митове, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, че няма достатъчно киносалони, че мейджърските разпространителски компании целенасочено не допускат родното кино до екран. Огромният зрителски успех на произведението даде мощен тласък и на други творби с качества да привлекат своята публика, коментира проф. Янакиев. "Love.net" залага на съвремието, модерните технологии в кадър и вечните човешки отношения. "TILT" успешно омесва българските Ромео и Жулиета с историческите събития от началото на прехода.
Там се завръща и "Операция - Шменти капели", без да залага на любовна история. Виждаме, че няма утвърдена формула и доминираща линия в развитието на киното ни. Този факт, от една страна, го прави по-трудно разпознаваемо в чужбина, но, от друга, е предпоставка за привлекателността у дома. Разнообразието е винаги добре дошло, смята критикът. Българското предложение за чуждоезичен "Оскар" тази година е "TILT". Продуцентите братя Чучкови са изпълнени с амбицията да заинтересоват влиятелните членове на Американската филмова академия. Разчитам много на съвременното им мислене.
Макар да е много трудно да се достигне и да се надмине високата летва - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" влезе в листата на финалните девет творби, от които се избират номинациите, отбеляза Александър Янакиев. Такива са стойностните и радващи международни успехи на новото ни кино.
В последно време сякаш позатихна еуфорията и вълната от фестивални награди. Може би е рано и твърде едностранчиво да лансираме идеята, че чуждестранните премии са обратнопропорционални на успеха в родината. Впрочем, ако погледнем резултатите на нашумелите румънски заглавия, ще видим, че там това е почти аксиома.
Дали тогава трябва да се учудвам на много слабия зрителски успех на "Подслон", дебют на Драгомир Шолев. За разработването на сценария му специално е поканен знаковият румънец Разван Радулеску. Филмът е интересен и стойностен с вечния конфликт между деца и родители, разигран в момент на криза. Реалистично-потискащата картина на всекидневието заедно с пропуски в разпространението и рекламата водят към по-малко от пет хиляди продадени билета. А жалко - творбата заслужава по-голямо внимание, смята експертът.
Той припомни, че в началото на годината "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов без добра реклама събра добра и сериозна публика - 54 671 зрители - с проблемите на любовта и емиграцията. В края на годината сходен успех получава "Кецове", дебют на Иван Владимиров и Валери Йорданов - към момента с 41 047 зрители, - който формално е по-младежки, но предлага сериозен разговор за човека, отхвърлил и отхвърлен от силните на деня и стандартите на обществото.
Най-доброто, което може да се каже за втория филм на Камен Калев "Островът", гледан към момента от 15 742 души, е, че ще събере публика, колкото и първият му - "Източни пиеси" (17 881). Дали с тези петнайсетина хиляди души се изчерпва таргет групата на този интересен режисьор? Жалко, ако това е неговият максимум и предел на желанията. Но амбициите трябва да се подплатяват с изострена самопреценка за качествата на драматургията и особено за последващите промени, коментира проф. Янакиев.
Филмът, който на него му е най-симпатичен от продукцията на 2011 г., е "Лора от сутрин до вечер", дебют на Димитър Коцев-Шошо, събрал 16 165 зрители. Той ме зарежда със свежата си енергия, която струи от шеметния ритъм, полуреалистичната - полуфантастична история и убедителното присъствие на актьорите, каза критикът. Ако се дестилира моралното послание на лентата, ще се окаже, че тя е почти нравоучителна. Но подобна акция е напълно излишна, защото творбата няма амбицията да обясни механизмите на вселената или най-дълбоките тайни на душата. Особена е заслугата на Шошо, че по своя книга е направил сценарий и след това филм, без да се поддаде на изкушението на авторския нарцисизъм и маниеризъм, е оценката на Александър Янакиев.
Според него още едно извънекранно качество на "Лора" е фактът, че това е независима продукция - т.е., че за създаването му не са използвани държавни средства. Напоследък това е също ясна тенденция. От една страна, тя е предизвикана от недоимъка на Националния филмов център, а от друга - от споменатото вече навлизане на нови хора със съвременно мислене. Подобно на дебютантите от Северна Америка, и нашите разбраха, че е много по-важно да покажеш уменията си с малък и независим бюджет, отколкото да се присъединиш към хора на хленчещите.
Онова, което ще е интересно да се следи като процес през следващата година, е дали тенденциите за независими и нискобюджетни заглавия ще успеят да компенсират недостига на бюджетни субсидии, дали завръщането на утвърдените майстори на екран ще успее да се впише във възхода на новото кино, дали ще избуи някаква по-забележима тенденция, или разнообразието ще вземе връх. Очаква ни още една година на вълнения - дано позитивните надделеят, пожела Александър Янакиев. БТА
"Подслон" - филмът на годината и според Българската филмова академия, си подели специалния приз с филма "Срок на годност" от Уругвай. Голямата награда на кинофеста спечели френският филм "Мъжкарана" на Селин Шама.
Наградата за най-добър режисьор получи белгиецът Олиас Барко за филма "Убийте ме, моля!". Отличието за най-добра актьорска игра грабна Керен Бергер за ролята в израелския филм "Две нощи".
Специалната награда на публиката отиде при Ясмин Самдерели за дебютната й лента "Добре дошли в Германия".
По време на фестивала бяха показани 100 филма от 40 страни. Те бяха гледани от 70 000 зрители. 14 филма бяха в конкурсната програма. БТА ... още »
Драгомир Шолев: Всеки режисьор е скъперник 13.06.2011, 02:23 | синефиш.бг
Преди още да тръгне по кината „Подслон” спечели наградата за най-добър филм в конкурсната програма за първи и втори игрален филма на 15-ия Международен София Филм Фест, както и признанието на публиката. Освен това Българската филмова академия го обяви за най-добър игрален филм. Филмът получи от нея и наградите за режисура на Драгомир Шолев, за сценография на Ванина Гелева и за монтаж на Кеворк Асланян.
На фестивала „Златна роза” Шолев отново получи награда за работата си, както и оператора Крум Родригес. „Подслон” спечели наградата за най-добър дебют на фестивала South East Europe в Лос Анджелис през май, в Кипър бе отличен със специалната награда на журито, в Братислава за режисура... Да не забравяме официалните селекции на фестивалите в Ротердам, Тромсьо, Гьотеборг, Plus Camerimage в Полша, Black Nights в Талин, Солун. След толкова международни тестове, дебютантът в игралното кино Драгомир Шолев е готов за срещата с родната публика. Защо потърсихте румънски съсценарист и как работихте заедно с него? Историята има ли реална основа?
Драгомир Шолев: Да, „Подлон” до голяма степен е свързан с моя личен опит. Въпреки това филмът не е автобиографичен и никога не съм искал да звучи автобиографично, а по някакъв начин този киноразказ, говорейки за взаимоотношенията в едно семейство да пресъздаде нашата действителност. И то по максимално близък до нея начин. Продуцентката Роси Вълканова ни запозна с Разван Радулеску. Името му вече беше нашумяло, макар още да не бяха спечелили в Кан „Златна палма”. Част от нещата, които беше правил, ги знаех, а друга – изгледах след като се запознахме. Показах му трийтмънта, т.е. сценария без диалог и той хареса концепцията ми. Започнахме да работим в тази посока на английски заедно и с холандката Мелиса де Рааф. Всеки пишеше на своя собствен език, но използвахме английски, за да се разбираме. Между другото, сега, докато обикалям по фестивали, си давам сметка, че филмът се възприема доста лесно от чужда публика, може би точно заради това международно писане, което сме осъществили. Във всеки следващ момент от развитието на драматургията търсехме дума, която да може да бъде преведена едновременно на четири езика. Въпреки метафорите и играта на думи, нещата трябваше да бъдат преводими и разбираеми. Филмът е много комуникативен за разлика от липсата на комуникация в него. Що се отнася до техническата постройка, до всичко, което облича сценария в образи, как стигнахте до идеята за този тип дълги кадри, например?
Драгомир Шолев: Опитвайки се да бъда максимално близо до реалността, за мене беше важно времето на героите да протича максимално близо до моето лично време и до времето на зрителя. Искахме да създадем илюзия в зрителя, че той става непосредствен, жив свидетел на всичко, което се случва, колкото скучно и банално да е то, но не по-малко скучно и банално от истинския живот. И също така, искахме да почувства какво би било, ако той наистина е свидетел в реалността на подобна случка. Тогава би се получила по-голяма степен на оживяване на нещата. За мен беше много по-важно нещата да изглеждат живи, отколкото интересни.
Това е един от проблемите не само на българските режисьори – класически проблем е, че режисьорът отива към по-високо ниво на атрактивност за сметка на това нещата да изглеждат живи. Режисьорската професия, както знам от своя учител, е скъперническа професия. Режисьорът скъпернически колекционира различни неща и когато започне да прави филм иска да ги покаже всичките. Това, комбинирано с егоцентризма на всеки един режисьор, може да се превърне в тотален проблем и заради него да изпуснеш живостта. Ако парафразирам една реплика от филма – в това ли се състои вашата отговорност като режисьор?
Драгомир Шолев: Това е една от отговорностите ми. До голяма степен няма как да избягаме от това, че колкото и режисьорът да е свободен, особено в наши дни вече, той не може да бъде освободен от отговорността си към зрителя.
Неизбежният въпрос за кастинга на Ирена Христоскова в ролята на момче – така ли беше по сценарий?
Драгомир Шолев: Не. Така се случи в процеса на подготовка. Докато търсехме типажите, установихме, че Ирена е най-подходяща за тази роля. Поне аз така го усетих.
Типажите не се ли промениха по някакъв начин, когато сте открили актьорите за тях?
Драгомир Шолев: В процеса на подготовка, когато диалогът вече беше написан, седнахме за репетиции на маса, където всичките тези неща трябваше да бъдат сдъвкани от актьорите и най-вече от децата. Там репликите се променяха, но гледах да се придържам максимално към текста, защото той е много труден, сложен, с много подводни течения. В него има неща, които се случват под повърхността и много лесно можеш да ги загубиш връзки, които се преплитат отдолу. Беше много трудно да се импровизира и исках да избегна това да се случва на терен.
Във филма има два свята, които се сблъскват пред очите на детето, на 12-годишния Радо. Излишен ли е единият или и от двата има нужда, защото са част от действителността?
Драгомир Шолев: Това е по някакъв начин философски въпрос. Трябваше ли в България да има комунизъм, или не трябваше? Съответно, може ли когато комунизмът свърши, ние изведнъж да се превърнем в други хора или трябва да има един свят на посткомунизъм и въобще този свят на посткомунизъм колко време ще трае? Това са екзистенциални въпроси, на които аз не смея да давам някакви отговори. Аз просто взимам тези светове така, както ги виждам и ги оплитам в драматургия. Нищо кой знае какво не правим, защото не сме ги измислили тези светове. Ако трябваше да ги измисля, може би те нямаше да са точно такива. Как върви филмът по различните фестивали до момента?
Драгомир Шолев:На фестивалите се приема доста добре. Слава богу, това са все хубави фестивали. Но за мен е много важно „Подслон” да бъде харесан от българската публика и то не в контекста на масовост, а по-скоро като качество. Искам да има може би не толкова много зрители, но качествени зрители – хора, които наистина да го харесат и да покрепят такъв тип кино, което търси стилистика на нашия собствен живот, такъв, какъвто е.
Не смята да започва да учи актьорско майсторство, но споделя, че ако има възможност да участва в друг български филм, с удоволствие би приела. Следващия път може би и в женска роля.
Как попаднахте във филма?
Ирена Христоскова: Попаднах случайно. Може би бях на точното мястото в точното време и срещнах точния човек. Бях на концерт в парка „Заимов” с приятели и асистент-режисьорът Бони Илков дойде при мен, помоли ме да ми направи няколко снимки, като ми обясни, че снимат български филм. Аз се съгласих без колебание и така започна всичко.
На какъв концерт беше това?
Ирена Христоскова: С пънк музика! Как подходихте към ролята на момче?
Ирена Христоскова: Единственото, което се искаше от мен, беше да бъда себе си. Самата идея да изиграя момче беше много предизвикателна, хареса ми и се съгласих веднага. Имах усещането, че ще успея да се справя.
Що за човек е вашият герой, бунтарят с подходящо име Боримир – Тенкса, във вашите очи?
Ирена Христоскова: Той е кръстен на асистент-режисьора, понеже е негова заслугата аз да бъда във филма.
Моят герой е труден характер, човек, който има много по-различно виждане за живота от това на останалите хора. Има си свои принципи и си ги следва неотклонно. Общо взето е малко асоциален, но в сърцето си е добър човек и мисля, че това се разбира донякъде във филма. Също така е малко самотен, объркан, но човек като всички нас, макар и да е различен.
Може ли да се каже, че той е жертва на обстоятелства около себе си, или сам е избрал този начин на живот?
Ирена Христоскова: До голяма степен е избрал сам този начин на живот, според мен. Естествено, може и обстоятелствата да са допринесли, да са го тласнали към това, но като цяло мисля, че това е негов избор.
Имахте ли притеснения пред камерата?
Ирена Христоскова: В началото ми беше малко трудно да свикна с всички хора, които постоянно минаваха и вършеха някакви неща на снимачната площадка. Камерата не ме е притеснявала след първоначалното време, което ми беше необходимо да свикна с нея. Гледах да не я забелязвам.
Защо бихте препоръчали „Подслон” на зрителите?
Ирена Христоскова: Защото е различен филм и всеки сам може да реши дали е добър или не. Смятам, че е един от малкото различни филми, които се появиха напоследък. Това се дължи на факта, че голяма част от екипа на „Подслон” лично приема филма. Ние работехме с голямо желание и вярвахме в това, което филмът казва. Всички бяхме много щастливи да участваме в проекта на Драго Шолев и мисля, че се получи добре. „Подслон” показва истинската страна на живота, без да има някакви преувеличения. Това е суровата действителност и то от двете и страни – от позицията на родителите, която сме свикнали да виждаме по-често, тоест на обществото, на масовата култура, но и от позицията на Тенкса и приятелите му, които са по-различни, ъндърграунд хора.
Това са две алтернативни вселени, между които седи това дете. То не принадлежи нито на едината, нито на другата и се чуди коя да избере.
Ирена Христоскова: Той все още е по средата. Не е намерил своя път. В такава възраст е, че това е моментът, в който трябва да избере – дали да остане при родителите си и да продължава да ги слуша, да бъде потискан до някаква степен, или да мине от другата страна, да разбере какво има там и дали то е това, което търси.
Филмът не иска да дава готови отговори, както сме свикнали някои други филми да правят, а показва нещата такива, каквито са. Оттук нататък, хората са свободни сами да преценят за какво става дума. Финалът е отворен и това, според мен, е по-добрият вариант – без да налагаме нашата гледна точка за това как би трябвало да се развият нещата. Зрителят трябва да реши кой е добрият и кой – лошият в случая. А според мен няма такива чернобели образи.
В тази абсурдна история, която на моменти е смешна, а в други става неприятна, хваща те за гърлото, какви моменти преобладаваха по време на снимките?
Ирена Христоскова: Да, тази история е като живота. Общо взето беше весело през цялото време, като атмосферата беше лека и ненатоварваща. С екипа всички се разбирахме чудесно. Имахме няколко кадъра, които бяха по-трудни за заснемане от техническа гледна точка, но иначе нещата вървяха по вода според това, което аз видях на снимките.
Вие какви филми обичате да гледате?
Ирена Христоскова: Обичам да гледам най-вече драми, сериозни филми за общуването между хората, различни теми от живота. Не си падам много по комедии. Старо българско кино много обичам
Ще бъде неправилно да се каже, че „Подслон” е много добър за дебют. Той просто е много добър филм.
Още началните надписи на „Подслон” загатват, че нещо не е наред – докато камерата следи пътя пред автобуса, с който се прибира от състезание треньорът по водна топка Стойчев (Цветан Даскалов), се изреждат имената на актьорите, изписани с обърнати букви.
Но истински притеснителният момент е друг – треньорът говори с жена си по телефона за изчезналия им син, но отрича пред колегата си, че се е случило нещо лошо. На финала, в телефонен разговор, майката също пропуска да спомене инцидента с бягството на малкия Радо.
Този отказ да се разговаря за ситуацията е очевидно неумение да се погледне проблема в очите и бягство от отговорността, която носи всеки родител. Това е и основната идея на филма.
В центъра на сюжета е сблъсъкът на средностатистическото българско семейство от годините на прехода, символизиращо обществото, и младежкия устрем към анархия, въплътен логично в пънк културата. В „Подслон” има два свята, но нито един от тях не е осъден като излишен. Няма черно или бяло, нито категорични отговори на въпроса какво се е случило с комуникацията между родители и деца, но има много наблюдения, които показват какво не е наред и които илюстрират най-точно абсурдността на ситуацията с репликата: „Не разбирам – идват крадци у вас, а вие им слагате да хапнат пиле с ориз”.
В това традиционно семейство родителите спорят как да възпитават 12-годишния си син пред него, но внимават да не повишават тон, за да не ги чуят съседите. Те приемат, че всичко е наред с тяхното „толкова отговорно дете”, защото го виждат по цял ден да седи пред компютъра.
И когато то се прибира след два дни в неизвестност, бащата прави неуспешни опити да поговори с него, а майката се втурва да приготвя трапеза за напълно непознатите му нови приятели (голо момиче в банята и пънкар, който влиза сякаш е у дома си не само с торба алкохол, но и обут, за ужас на треньора Стойчев).
Какво се случва с малкия Радо, който е едновременно и „добро дете” и има плакати на пънк групи в стаята си? Както ни показва и буквално един от кадрите, в здравословната семейна среда родителите му гледат в различни посоки и му изпращат разнопосочни сигнали. Във впечатлителната тийнейджърска възраст Радо е готов да зареже мама и татко заради хора, с които се е запознал пред по-малко от седмица. Той се извинява на новия си приятел Тенкс, заради баща си, но не намира за нужно да направи същото с родителите си за това, че два дни не се е прибирал у дома.
В същото време обаче, въпреки че очевидно иска да подражава на свободомислещия анархист Тенкса, той е горд с успехите на баща си като треньор по водна топка. Радо е по средата и се двоуми къде принадлежи, както и в сцената, в която на масата майка му говори с баща му, а Тенкса – с Къртни, докато той седи мълчалив между двете страни.
Историята е разказана във внимателно конструирани, изиграни и заснети дълги кадри. В тях малките детайли натрупват доказателствен материал за характеристиката на героите и създават живописност на ситуацията, която иначе би могла да се превърне в твърде документализиран разказ. Камерата обхожда основното място на действие – панелния апартамент на семейство Стойчеви – и мимоходом ни разказва за липсата на връзка между родители и деца. Не обич липсва, а разбиране – в детската стая на видно място е огромно швейцарско ножче, което Радо не е поискал, но е получил като подарък от родителите си. Бащата включва телевизора в момента, в който всички сядат на масата. Колко ли пъти фоновият шум от екрана е замествал истинския разговор между членовете на семейството? Големият син е заминал за Америка, но майката не смее да прекрачи в света на младите и да се доближи до скайп, за да си общува с него.
С „Подслон” Янина Кашева се завръща след 20-годишна пауза в киното и нейното на моменти прекалено театралничене като майката е един от малкото дразнещи елементи във филма. Цветан Даскалов е убедителен, докато прави плахи опити да се разбере със сина си, ту с добро, ту с лошо, кара се със съпругата си или сменя служебния анцуг (на отбора) с цивилен (за да отиде в полицията) или домашен (когато вече си е вкъщи).
От тройката младежи само Калоян Сирийски (Радо) има опит като актьор. Силвия Герина (Къртни) е пънкарка-конформистка, която се държи еднакво приятелски с приятелите си, и с родителското тяло. Тенкса е нахакан непукист, който вярва в анархията и ръси мъдрости като: „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.” Ефектното изпълнение на пънкарката-преводачка Ирена Христоскова оправдава нестандартното решение на кастинга момиче да изиграе момчешка роля.
Духовитият диалогът тече естествено, а неравностите в разговора само усилват още повече идеята, че всеки от героите живее в собствен свят. Комедийните елементи в разговорите са на границата между сериозното поклащане на глава и смеха.
„Подслон” е драма, която се възприема учудващо леко, защото е първокласно кино. Лекотата вероятно се дължи и на факта, че съсценарист на филма е румънецът Разван Радулеску, познат от носителя на „Златна палма” „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, в който смразяващия ужас на историята също се преглъща по-спокойно заради съвършената киноформа, в която е облечен. По подобен начин общува със зрителя и „Подслон”, който въпреки българската локализация на историята, се държи като филм в най-добрите традиции на съвременното, непретенциозно поднесено, но силно въздействащо румънско кино на стилизиран реализъм.
Ще бъде неправилно да се каже, че „Подслон” е много добър за дебют. Той просто е много добър филм.
На връчването на Наградите на българската филмова академия вчера филмът завоюва най-ценните призове – за филм на 2010 година, за режисьор на игрален филм, за филмов монтаж и за филмова сценография. Тази поредица от отличия не е първата за едва тридесет и три годишния режисьор Драго Шолев. „Подслон” бе представен публично на немалко фестивали през изминалата и тази година, включително в чужбина. Филмът има отличия от „Златна роза”; София Филм фест; МФФ Братислава; Международен Фестивал на филми от Югоизточна Европа, Лос Анджелис; Международен филмов фестивал в Кипър - CYPRUS FILM DAYS.
„Подслон” на Драго Шолев не е поредната драма за семейните взаимоотношения и разминаване в разбиранията на различните поколения. Напротив - тези проблеми са показани по забавен начин и с тънък черен хумор. Историята е за едно малко момче, което след като липсва два дни от дома си, се прибира в компанията на... пънкари. За ужас на своите родители!
Книга - Филмова теория и критика - Вера Найденова за „Съвременният киносвят. Критически етюди" Оперативна филмова критика - Иво Драганов
Наградите за режисьорски дебют бяха две- в игралното кино - Цветодар Марков за "Лов на дребни хищници и в документалното кино - Йордан Тодоров за "Бетонни фараони". ... още »