Начало » Филми »

Източни пиеси

Eastern Plays 2009

Споделете:

Приятели (4)

Абонамент

Сигнализирай за грешка

Добави инфо

Двама братя, изгубили връзка по между си, внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на нео-нацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюдател и успява да спаси едно турско семейство.

От Георги се очаква активно участие в по-големи акции и той поставя под съмнение сериозната си ангажираност в групировката, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би моглo да го спаси от тъжния му живот в София.

Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си, е да открият отново път към себе си и към другия.

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Кан ’09 – Номинация за „Златна камера”
Токио ’09 – Най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов)
Варшава ’09 – Най-добър филм в „1-2 Competition”
София Филм Фест '10 – Наградата Кодак за най-добър български филм, наградата на международното жури
Братислава ’09 – Най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов), награда на Екуменическото жури; номинация за Голямата награда
Ещорил ’09 – Награда на журито
Анталия ‘09 – Награда на младежкото жури
Сараево ’09 – Награда CICAE
LUX ’09 – Номинация за наградата LUX 2009
Чикаго ’09 – Номинация за „Златен Хюго”
Синеманила ’10 – Голямата награда на журито; номинация за награда „Лино Брока”
Лас Палмас ’10 – Най-добър дебют

Коментари (2)

Коментирай »

Премиера в България: 09.10.2009
Световна премиера: 17.05.2009

Жанр: Драма
България / 2009 / 99 минути
Възрастова група: B - Без ограничения в показа

Сценарист: Камен Калев
Режисьор: Камен Калев
В ролите: Христо Христов, Ованес Торосян, Саадет Изил Аксой, Николина Янчева, Хатидже Аслан, Керем Атабейоглу, Красимира Демирева, Иван Налбантов, Чавдар Соколов, Александър Раданов, Анджела Недялкова, Калоян Ленков, Атанас Петров, Велислав Павлов, Иван Пенчев, д-р Иван Витков, Йосиф Шамли, Самуил Кисьов, Ивайно Игнатов, Богомила Николова, Силви Христова, Дени Додева, Калоян Неделчев, Ирмена Чичикова, Борислав Веженов, Явор Проданов, Тони Джидров, Нено Ненов, Мартин Славов, Данаил Вучков, Ян Първанов
Оператор: Юлиян Атанасов

Разпространител:
Memento Films

Други заглавия:
Iztochni piesi

Сайтове:

Официален сайт

РЕЙТИНГ НА ФИЛМА

Критиците:

83/100

Потребители:

Гласувай:

МНЕНИЯ

1 Коментара

подреди по: нови стари рейтинг

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.

movieman Положително

1 19.05.2010, 09:08

Оценка: 3
3 гласа

„Източни Пиеси” е личен и почти биографичен филм, изобразяващ няколко дни от живота на Ицо, обикновен млад художник, изгубил пътя в живота си.
Историята се разказва в днешна София през лятото, като завършва в Истанбул. Града не просто е място, в което се развива действието. Той е главна част от него. Софийските пейзажи неслучайно заемат голям дял от филма, както и началото - Георги се взира в панелните домове. Града е почвата, в която се формират самите типажи - от изпадналия в безизходица Ицо; по – малкия му брат Георги, търсещ своето място; през дегенератите в студиото за татуировки; расистката банда в която се включва Георги; до възрастния човек, събиращ изхвърлени кашони от улицата – всички те са част от своята общност, но и част от града.
Още от началото началото на филма се сблъскваме с основните проблеми, разгледани от автора – отчуждението и нетърпимостта днес. Вторачен в телевизора и вестника, бащата на Георги се обръща небрежно и безименно към своя син, а след като не получава отговор, дори му подсвирква грозно. Георги едва отговаря с нежелание, но достатъчна изразителност, след което излиза. При срещата си с негов приятел, лековато на пръв поглед е вкарана расистка шега:
„Защо няма араби в „Стар Трек ... щото е в бъдещето ...”, а по – късно самият Георги се присъединява в подобна расистка банда.
При срещата ни с Ицо откриваме, че той е някак си премачкан, усамотен, преживяващ и не на последно място – изгубен. Лекува зависимостта си към наркотици с метадонова програма, но не е особено обнадежден. С течението на филма навлизаме все и все по – надълбоко в душата на Ицо. Той е почти на дъното. Бирата е неговата капчица утеха, а комуникативността му е занижена до минимум. Не може да проведе нормален разговор дори с приятелката си Ники, тя сякаш го задушава, както всичко останало. Живее на квартира, „мизерийка” и единствените „разговори” със съквартиранта му са „здрасти” и „чао”.
Епизода при психиатъра важен за филма и показателен за отношението на останалите към нас и проблемите ни. Ицо излива душата си напълно и се разплаква, докато психиатъра, напълно абсурден със своята визия, глас и отношение, реално не се опитва да го разбере и да му помогне, а просто си казва своето ...
Ицо е художник, но няма възможност да се отдаде на страстта си. Картините му са красиви, но не излъчват живот и светлина. Структурата им е фрагментарна, каквато и същността на Ицо. Въпреки това, той не се предава, бори се, чака своя смисъл, своята истина, своето спасение. Докато се прибира, след рождения ден на приятелката си, Ицо става свидетел на побой над турско семейство от страна на бандата, в която членува брат му. Въпреки, че е пиян, той не остава безразличен към случващото се и се намесва, но е ударен и повален на земята. Ицо и Георги се споглеждат безмълвно ... няма какво да си кажат в случая. След това Ицо прави нов жест, като звъни на бърза помощ. Добрината му се възнаграждава, като среща дъщерята на пребития турчин, Ишил. Тя започва да огрява душата му, дава му слънчева енергия. Ицо се усмихва. В епизода в заведението с жива музика, Ишил разкрива своята теория за сбърканото в света, болните души на хората и лечителите, които са около нас, просто трябва да ги открием. В нея, Ицо открива своя лечител.
В един от най – искрените и въздействащи моменти от филма, Ицо споделя на Ишил за своята метадонова програма и зависимостта му към алкохола. Не виждаме героите, а само замазаните светлини от идващите и отиващи автомобили.
Следващия сблъсък с предубедеността и нетолерантността виждаме в отношението на родителите на Ишил към Христо и към самата нея. Въпреки, че той им е помогнал, това е без значение за тях. Закостенялото им мислене и действия ги равнява на едни живи роботи. „End of discussion.”
След заминаването на Ишил, срещата на Ицо с психиатъра, театралното представление на Ники и срещата на Георги с Анжела, филма достига своята кулминация – живото изпълнение на песента на Насекомикс – „Инжектирай Ме с Любов” която напълно покрива същността и проблематиката на филма и се слива с него.
В предпоследните два епизода, Ицо е някак си по – на място. В дома на стареца, на когото помага, той се чувства комфортно, като у дома си, усмихва се искрено. В епизода с Георги и Анджела, Ицо е още по – щастлив и променен, дори пее. За първи път се обръща към съквартиранта си с име и дори му проговаря.
Ицо рисува картина пред очите на брат си, след което заминава за Истанбул в търсене на своята истина. Един обнадеждаващ край и реверанс към пагубната гибел на Христо Христов. Почивай в Мир!