Томас, лондонски моден фотограф, увеличава снимката на двама любовници, направена скришом в един парк, и открива детайли, които с невъоръжено око не е забелязал – там сякаш е станало убийство, но той вече не може добре да отличи собствените си впечатления от фактите. Филмът е размисъл над невъзможността на киното да “говори истината” и над сложните отношения между изкуство и реалност, между онова, което се вижда, и онова, което всъщност разбираме (показателна е последната сцена, в която двама играчи имитират тенис-мач).
Големият успех, който Фотоувеличение постига, се дължи главно на по-лесновъзприемаемата част от съдържанието му – очарованието на модния фотограф, заобиколен от красиви момичета; описанието на Swinging London от 60-те години на миналия век; музиката на Хърби Хенкок и “Ярдбърдс”. Дотам, докъдето показва главния герой в действие, филмът омагьосва и убеждава с лекота, яснота и с изключителна организация на пространството. Добре е за сравнение да се прочете прекрасният разказ на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”, който е в основата на сценария.
