Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта Драгомир Шолев: Всеки режисьор е скъперник

Драгомир Шолев: Всеки режисьор е скъперник
За мен е много важно „Подслон” да бъде харесан от българската публика и то не в контекста на масовост, а по-скоро като качество.
Cinefish.bg

Интервюта
Драгомир Шолев: Всеки режисьор е скъперник

13.06.2011, 14:23  |   Видяна: 4673  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА
Преди още да тръгне по кината „Подслон” спечели наградата за най-добър филм в конкурсната програма за първи и втори игрален филма на 15-ия Международен София Филм Фест, както и признанието на публиката. Освен това Българската филмова академия го обяви за най-добър игрален филм. Филмът получи от нея и наградите за режисура на Драгомир Шолев, за сценография на Ванина Гелева и за монтаж на Кеворк Асланян.

Драгомир Шолев: Всеки режисьор е скъперникНа фестивала „Златна роза”  Шолев отново получи награда за работата си, както и оператора Крум Родригес. „Подслон” спечели наградата за най-добър дебют на фестивала South East Europe в Лос Анджелис през май, в Кипър бе отличен със специалната награда на журито, в Братислава за режисура... Да не забравяме официалните селекции на фестивалите в Ротердам, Тромсьо, Гьотеборг, Plus Camerimage в Полша, Black Nights в Талин, Солун. След толкова международни тестове, дебютантът в игралното кино Драгомир Шолев е готов за срещата с родната публика. 

Защо потърсихте румънски съсценарист и как работихте заедно с него? Историята има ли реална основа?


Драгомир Шолев: Да, „Подлон” до голяма степен е свързан с моя личен опит. Въпреки това филмът не е автобиографичен и никога не съм искал да звучи автобиографично, а по някакъв начин този киноразказ, говорейки за взаимоотношенията в едно семейство да пресъздаде нашата действителност. И то по максимално близък до нея начин. Продуцентката Роси Вълканова ни запозна с Разван Радулеску. Името му вече беше нашумяло, макар още да не бяха спечелили в Кан „Златна палма”. Част от нещата, които беше правил, ги знаех, а друга – изгледах след като се запознахме. Показах му трийтмънта, т.е. сценария без диалог и той хареса концепцията ми. Започнахме да работим в тази посока на английски заедно и с холандката Мелиса де Рааф. Всеки пишеше на своя собствен език, но използвахме английски, за да се разбираме.
Между другото, сега, докато обикалям по фестивали, си давам сметка, че филмът се възприема доста лесно от чужда публика, може би точно заради това международно писане, което сме осъществили. Във всеки следващ момент от развитието на драматургията търсехме дума, която да може да бъде преведена едновременно на четири езика. Въпреки метафорите и играта на думи, нещата трябваше да бъдат преводими и разбираеми.

Филмът е много комуникативен за разлика от липсата на комуникация в него. Що се отнася до техническата  постройка, до всичко, което облича сценария в образи, как стигнахте до идеята за този тип дълги кадри, например?


Драгомир Шолев: Опитвайки се да бъда максимално близо до реалността, за мене беше важно времето на героите да протича максимално близо до моето лично време и до времето на зрителя. Искахме да създадем илюзия в зрителя, че той става непосредствен, жив свидетел на всичко, което се случва, колкото скучно и банално да е то, но не по-малко скучно и банално от истинския живот. И също така, искахме да почувства какво би било, ако той наистина е свидетел в реалността на подобна случка. Тогава би се получила по-голяма степен на оживяване на нещата. За мен беше много по-важно нещата да изглеждат живи, отколкото интересни.

Това е един от проблемите не само на българските режисьори – класически проблем е, че режисьорът отива към по-високо ниво на атрактивност за сметка на това нещата да изглеждат живи. Режисьорската професия, както знам от своя учител, е скъперническа професия. Режисьорът скъпернически колекционира различни неща и когато започне да прави филм иска да ги покаже всичките. Това, комбинирано с егоцентризма на всеки един режисьор, може да се превърне в тотален проблем и заради него да изпуснеш живостта.

Ако парафразирам една реплика от филма –  в това ли се състои вашата отговорност като режисьор?

Драгомир Шолев: Това е една от отговорностите ми. До голяма степен няма как да избягаме от това, че колкото и режисьорът да е свободен, особено в наши дни вече, той не може да бъде освободен  от отговорността си към зрителя.

Неизбежният въпрос за кастинга на Ирена Христоскова в ролята на момче – така ли беше по сценарий?

Драгомир Шолев: Не. Така се случи в процеса на подготовка. Докато търсехме типажите, установихме, че Ирена е най-подходяща за тази роля. Поне аз така го усетих.

Типажите не се ли промениха по някакъв начин, когато сте открили актьорите за тях?

Драгомир ШолевДрагомир Шолев: В процеса на подготовка, когато диалогът вече беше написан, седнахме за репетиции на маса, където всичките тези неща трябваше да бъдат сдъвкани от актьорите и най-вече от децата. Там репликите се променяха, но гледах да се придържам максимално към текста, защото той е много труден, сложен, с много подводни течения. В него има неща, които се случват под повърхността и много лесно можеш да ги загубиш връзки, които се преплитат отдолу. Беше много трудно да се импровизира и исках да избегна това да се случва на терен.

Във филма има два свята, които се сблъскват пред очите на детето, на 12-годишния Радо. Излишен ли е единият или и от двата има нужда, защото са част от действителността?

Драгомир Шолев: Това е по някакъв начин философски въпрос. Трябваше ли в България да има комунизъм, или не трябваше? Съответно, може ли когато комунизмът свърши, ние изведнъж да се превърнем в други хора или трябва да има един свят на посткомунизъм и въобще този свят на посткомунизъм колко време ще трае? Това са екзистенциални въпроси, на които аз не смея да давам някакви отговори. Аз просто взимам тези светове така, както ги виждам и ги оплитам в драматургия. Нищо кой знае какво не правим, защото не сме ги измислили тези светове. Ако трябваше да ги измисля, може би те нямаше да са точно такива.

Как върви филмът по различните фестивали до момента?

Драгомир Шолев: На фестивалите се приема доста добре. Слава богу,  това са все хубави фестивали. Но за мен е много важно „Подслон” да бъде харесан от българската публика и то не в контекста на масовост, а по-скоро като качество. Искам да има може би не толкова много зрители, но качествени зрители – хора, които наистина да го харесат и да покрепят такъв тип кино, което търси стилистика на нашия собствен живот, такъв, какъвто е.    

Интервюто взе Лора Трайкова


Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg