🎥 От 26 април, в кината – филмът, удостоен със „Сребърен лъв“ за режисура от фестивала във Венция, както и с наградата за изгряващ актьор на Сейду Сар. Не пропускайте „Аз, Капитан” на режисьора Матео Гароне!
Филмът се разпространява в България с подкрепата на Национален филмов център / Bulgarian National Film Center и програма Creative EuropeТворческа Европа" – подпрограма Медиа на ЕС.
„БАЩАТА” НА РЕЖИСЬОРИТЕ КРИСТИНА ГРОЗЕВА И ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ Е БЪЛГАРСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НАГРАДАТА „ОСКАР” Днес, 6 ноември 2020 г., Комисията по избор на българско предложение за наградата „Оскар“ за чуждестранен филм към Националния филмов център, председателствана от Милко Лазаров, избра българския претендент - „Бащата” на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът е носител на голямата награда „Кристален глобус“ от фестивала в Карлови Вари, бил е показван на фестивали по цял свят – Торонто, Лондон, Гоа, Валядолид, Триест и др. Продаден е за разпространение в над 10 държави. БАЩАТА е финансиран от Националния филмов център и е създаден в копродукция с Гръцкия филмов център, с подкрепата на фонд Евроимаж и програма МЕДИА.Това е вторият филм на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който е избран да представлява България на Оскарите, след СЛАВА през 2017.Честито на екипа на филма и на добър час!БАЩАТАБългария/Гърция, 2019, 90’Сценарий: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Дечо Таралежков Режисьори: Кристина Грозева, Петър ВълчановОператор: Крум Родригес Музика: Христо НамлиевС участието на: Иван Бърнев, Иван Савов, Таня Шахова, Христофор Недков, Боян Дойчинов, Николай Тодоров; със специалното участие на Иванка Братоева и Маргита ГошеваПродукция: Абраксас филм – Кристина Грозева, Петър Вълчанов Копродукция: Граал филмс – Константина Ставриану, Ирини ВугюкалуС подкрепата на: Националния филмов център, ГФЦ, Евроимаж, МЕДИА, Биенале колидж синема, ЦКС Контакти: abraxasfilm@abv.bg, www.abraxasfilm.comДен след погребението на Валентина, опечалените ù съпруг Васил и син Павел научават, че тя се опитва да позвъни на съседката по телефона. Суеверният Васил тръгва да се срещне с екстрасенс, който да го свърже с жена му, и принуждава отчуждилия се Павел да го последва. По време на шантавото си пътешествие те осъзнават вината си към покойната и се сближават.Фестивали и награди: Голямата награда “Кристален глобус”, Основна конкурсна програма, МКФ Карлови Вари 2019, Златна роза 2019Кристина Грозева и Петър Вълчанов са завършили кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Те живеят и работят заедно повече от 15 години. Дебютният им филм “Скок” (к/м) печели Голямата награда на фестивала на късометражния филм в Брюксел и Голямата награда на МКФ Пусан. Първият им пълнометражен игрален филм „Урок“ има над 30 международни награди. Вторият, „Слава”, повтаря успеха му и е българската номинация за чуждоезичен Оскар 2017. ... още »
За пета поредна година CICAE (Международната конфедерация на арт кината) в партньорство с Европа Синемас организират в стотици кина на Европа „Ден на европейското арт кино”През 2020 година инициативата ще е на 8 ноември. Eдни от най-добрите европейски филми са представени на голям екран в цяла Европа в празника, посветен на богатството и разнообразието на европейската филмова култура. С над 100 милиона посетители всяка година в Европа, арт кината играят изключително важна роля в популяризиране на културното многообразие и дават поле за изява на млади таланти. Денят на европейското арт кино е първата обща международна инициатива на организациите на арт кината с цел промотиране на европейското кино и подпомагане сътрудничеството между разпространители, продуценти и киносалони. През 2020 патрони и посланици на проекта са режисьорите Агнешка Холанд (Полша), Лукас Белво (Белгия) и Каролине Линк (Германия). * * * На 8 ноември в Дома на киното, зрителите ще могат да видят специално подбрани заглавия:Стартът е с прожекция в 14:00 часа на уникалното и вдъхновяващо анимационно творение на Лоренцо Матоти, който е автор и на ПОСТЕРА на Деня на европейското арт кино 2020. Филмът е „ЧУТОВНОТО НАШЕСТВИЕ НА МЕЧКИТЕ В СИЦИЛИЯ“ и е ДУБЛИРАН на български език – изключително подходящ за публика от всички възрасти! В 16:00 часа продължаваме с „ШАРЛАТАН“ - най-новият филм на Агнешка ХОЛАНД, един от посланиците на „Деня на европейското арт кино“, дългогодишен председател на Европейската филмова академия и носител на специалния приз „ФИПРЕССИ 94 Платиниум“ на 24-тия София Филм Фест. В основата на сюжета на филма са реални събития - един мъж с изключителни способности е принуден да се съобразява с реалността на тоталитаризма през 50-те години на ХХ век. Холанд отново се обръща към историята, за да припомня на поколенията грешките, през които е преминало човечеството, и изводите, които винаги пропускаме да направим… Сценарият на „Шарлатан“ е дело на Марек Епщайн, а главните роли са поверени на Иван Троян, Йоаким Пол Асбок, Ян Влашак, Яна Квантикова и др. Българското предложение в Деня на европейското арт кино е филмът „СЕСТРА” на Светла Цоцоркова – носителят на Голямата награда за най-добър филм на 24-тия София Филм Фест. Не пропускайте възможността да „Сестра“ на голям екран в Дома на киното! Световната премиера на филма бе в Сан Себастиан, където бе отличен с почетен диплом. След това „Сестра“ спечели голямата награда на фестивалите в Котбус и Скопие, отличен бе във Варшава и Клуж, участва с успех в Лондон, Шанхай, Минск, Бенгалуру, Гьотеборг. Филмът ще бъде представен от част от неговия екип, а началният час на прожекцията е 20:30.Екипът на Дома на киното се съобразява с извънредната епидемична ситуация като се спазват всички задължителни мерки за ограничаване разпространението на COVID-19, част от които са запълняемост на местата в залата до 30% от нейния капацитет, дезинфекция според разписаните протоколи, задължително използване на лични предпазни средства, заемане на местата в залата с необходимото разстояние между зрителите. „Денят на европейското арт кино” се организира от CICAE (Международната конфедерация на арт кината) в партньорство с Европа Синемас и с подкрепата на Творческа Европа МЕДИАОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО – в Дома на КИНОТО! ... още »
„Предателят“ е по-скоро историята на Томазо Бушета, отколкото на Коза Ностра. Бушета е непрестанно в движение - както в живота си, така и в личните си отношения. Той е необикновен човек, интелигентен, очарователен, ефектен, надарен с естествен авторитет. Като член на сицилианската мафия, той е лоялен към Коза Ностра, но не пренебрегва и собствените си принципи и не се страхува да спори с висшестоящи авторитети. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век той се сблъсква с нарастващата сила на Корлеонези (фракция в клана Корлеоне), начело с безкомпромисния Салваторе Риина. Тази нова малка група е абсолютно безмилостна и нарушава основните принципи на Коза Ностра - те убиват жени и деца, премахват всичко, което им попречи. В такава среда няма място за Томазо Бушета. Когато през 1982 година Бушета се премества в Рио де Жанейро с любимата си съпруга и деца, неговата цел е да прекрати връзката си с мафията. Но такова действие не е възможно - организацията го преследва. Бразилската полиция обаче успява да ги надхитри и го екстрадира в Италия. Бушета предлага сделка на италианската съдебна система: той ще им сътрудничи и ще „разбие“ мафията в замяна на собствената си защита и оцеляване. Скоро той се сблъсква с внушителния, решителен и упорит съдия Джовани Фалконе и историята ни потапя в дълбините на сицилианската организация: убийства, престрелки и измами. Всичко това осигурява фона на събитията, в които главно действащо лице е Бушета - той се оказва най-голямата загадка за Коза Ностра: никой не знае защо той сътрудничи на властите. Изглежда, че е мотивиран от стремеж към отмъщение и гори от желание да унищожи мафията, която вече не съответства на неговите ценности. Бушета фактически дезертира при вечния противник - държавата, но самият той не смята себе си за предател. В хода на признанията си той подчертава пропастта, която съществува между „неговата“ мафия и тази на Корлеонези - и по този начин възнамерява да отдаде справедливост на истинската Коза Ностра. Той превръща Тото Риина в истинския предател на историята. Измяната е повтаряща се тема, неуморно изследвана във филма, именно защото ни кара да размишляваме върху промяната. Може ли човек да се промени истински и дълбоко в живота си или това е просто преструвка? Промяната може ли да излекува нечия съвест, да бъде искрено покаяние? Дали Бушета, който през целия си живот отрича да е „доносник“, не започна този процес като един вид изкупление, с желанието да стане нов човек? Или това е просто неговият опит да въздаде справедливост – в името на миналото на Коза Ностра? КОИ СА ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ В ИСТОРИЯТА?Томазо Бушета (в ролята – Пиерфранческо Фавино), известен още като Дон Масино, е изключителен персонаж, оставил незаличима следа в историята на борбата срещу мафията. Роден е в Палермо през 1921 година, той е най-младият в бедно семейство със 17 деца. Жени се рано и има двама сина до 16-годишната си възраст. Влиза в престъпния свят през 1945 година и скоро демонстрира умения, като се изкачва бързо в йерархията на Коза Ностра. През 1963 година, преследван от италианската съдебна система, той търси убежище първо в САЩ, а след това - в Бразилия. Всички започват да го наричат „шефът на два свята“, но империята на Бушета е осъдена на крах. Той е арестуван от бразилската полиция, след което е затворен и измъчван в Италия. През 1980 година Бушета успява да избяга от затвора и се завръща в Бразилия, за да прекрати участието си във войната на мафията. Там се жени за третата си съпруга Кристина - млада бразилка, от която има две деца, но отново попада в ръцете на бразилската полиция. Дълбоко засегнат от екзекуциите на близките му в Италия и най-вече от жестокото убийство на двамата му най-големи синове, той прави опит да се самоубие, като поглъща отрова. Но животът му е спасен и той е екстрадиран в Италия. Там Бушета взима решение, което променя не само живота му, но и мафията. След срещата му със съдия Фалконе, той сътрудничи активно на съдебната власт. Информацията, предоставена от Бушета на италианските власти, е най-важната, получена някога. За първи път става възможно да се нанесе удар върху Коза Ностра. Обвинени са 475 души и в Палермо започва гигантски съдебен процес. Бушета е ключовият свидетел и излага фактите със сериозен риск за собствения и живота на близките си. Той превръща Коза Ностра в свой враг и въпреки опасността се придържа твърдо към начина си на действие: „В миналото Коза Ностра нямаше нищо общо с извратената реалност, в която се е превърнала днес. [...] Реших да сътруднича на държавата, за да попреча на другите да повярват в мафията. Достойнството и честта на хората от миналото са погребани под планина от невинни жертви.“ Престъпната организация е убила две от децата му, още членове на семейството и приятели. Процесът приключва с 360 присъди, 114 оправдани, а общият брой на годините затвор е 2665! През 1992 година съдия Фалконе е убит. Бушета отива и по-далеч – свидетелства за връзките между мафията и италианските политици. Откровенията на Дон Масино инкриминираха силни мъже като Джулио Андреоти, бивш министър-председател. За да осигури собственото си спокойствие и анонимност, той се подлага на козметична операция и се мести първо в Бразилия, а след това в САЩ, където прекарва остатъка от живота си, като част от американската програма за защита на свидетелите. Най-голямата победа на Бушета е именно неговата смърт: след живот, изпълен с убийства и мафиотски „изравнявания на сметки“, той живее последните си дни в мир, като умира от рак през 2000 година. Мария Кристина де Алмейда Гимараеш(в ролята – Мария Фернанда Кандидо) е третата и последна съпруга на Бушета, майка на най-малките му деца. Бразилка, много по-млада от него, страстна, силна, откровена и смела, тя прави впечатление на жена, съвсем различна от познатите съпруги на мафиози, които живеят в сянката на мъжете си. Кристина е активна, интелигентна и самостоятелна – тя играе сериозна роля в живота на Бушета и повлиява много върху решението му да започне да говори срещу мафията, променила своята политика през 80-те години на ХХ век. Салваторе Риина (в ролята – Никола Кали) е роден на 16 ноември 1930 година в Корлеоне и умира на 17 ноември 2017 година в Парма. Известен е още като Тото Риина, но го наричат още „Totò u Curtu“ на сицилиански диалект поради неговия ръст (158 см), а също и „Звярът“, заради прочутата му свирепост. Риина е един от най-влиятелните членове на сицилианската мафия; той лично е убил 40 души и е заподозрян в поръчката на убийството на още 110 души. През 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век Риина и семейство Корлеонези водят безмилостна кампания срещу другите кланове в мафията и срещу италианската държава, чиито антимафиотски съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино са убити през 1992 година. В продължение на антимафиотските мерки Риина и негови сътрудници са арестувани и осъдени през 1993. Присъдата е доживотен затвор, като „Звярът“ умира от рак през 2017 година. Италианският съдия Джовани Салваторе Аугусто Фалконе (в ролята – Фаусто Русо Алези) е роден в Палермо на 18 май 1939 година и е убит на 23 май 1992 година в Капачи, по нареждане на Тото Риина, глава на клана Корлеонези. Фалконе става известен на широката общественост през 1984 година, когато взима показания от един от най-важните източници на информация за Коза Ностра – Томазо Бушета, известен като Дон Масино. Въз основа на тези свидетелства, Фалконе започва гигантския процес в Палермо през 1986 година, заедно със своя приятел магистрат Паоло Борселино (той намира смъртта си няколко месеца след Фалконе). Съдебната зала в Палермо не е достатъчно голяма, за да побере 475 обвиняеми, затова е създадено специално помещение, известно като „бункерът“. Джовани Фалконе иска допълнителни ресурси, за да продължи борбата срещу мафията – той се превръща в герой за цяла Италия, но също и във враг номер едно и основна цел на Коза Ностра. Независимо от полицейския ескорт, Фалконе е убит по време на „Клането в Капачи“. ... още »
Заявки за участие се приемат до 1-и декември 2020 г. Най-големият фестивал за късометражно кино в района и единствен по рода си в страната - IN THE PALACE International Short Film Festival, ще проведе своето 18-то издание в началото на 2021 г. За разлика от традиционното лятно представяне, този път организаторите ще покажат новата селекция филми през студените месеци. „В летния сезон Варна, съвсем разбирамео, е в своя разцвет - жива и изпълнена с хора, събития и безброй възможности за свободното време. Искаме да привнесем поне малко от тази жизненост в града в студените и мрачни месеци. А докато е сиво и негостоприемно навън, какво по-хубаво от това да отидеш на кино със семейство и приятели. Освен това сме подготвили и голяма изненада и съвсем скоро ще можем да кажем каква е тя и какво да очакват зрителите“, споделя Цанко Василев, директор на IN THE PALACE.Заявките за участие в следващото издание са отворени и ще се приемат до 1-ви декември. Всеки желаещ да предложи своя филм може да го направи през международната платформа FilmFreeway (https://filmfreeway.com/InThePalaceISFF)Една от новостите в 18-тото издание ще бъдат два нови конкурса - за пълнометражно кино (NOT SHORT AT ALL FILM COMPETITION) и за късометражни филми до 1 мин (TOO SHORT FILM COMPETITION).За фестивала:IN THE PALACE International Short Film Festival e единственият фестивал в страната, сертифициран да номинира професионални късометражни филми в три категории за разглеждане от Академията за филмови изкуства и науки на САЩ за наградите Оскар: най-добър игрален от международната състезателна програма; най-добър анимационен от международната късометражна програма; и най-добър български филм. Заедно с това, от 2019 г. фестивалът е квалифициран да предлага и студентски филми за Student Academy Awards® - Оскари.IN THE PALACE International Short Film Festival от 26 февруари до 06 март 2021 г. във Фестивален и конгресен център - Варна. С по един лев от всеки продаден билет на фестивала се генерира фонд за финансирането на нови късометражни филми. ... още »
Всяка година Уди Алън радва почитателите си с по едно ново заглавие, а организаторите на КИНОМАНИЯ задължително го включват в програмата си. „Фестивалът на Рифкин” – тазгодишното предложение на големия режисьор ще бъде показано в зала 1 на 21 ноември от 20:00 часа и на 25 ноември от 19:00 часа. Филмът беше избран да открие международния филмов фестивал в Сан Себастиян, където са направени и снимките на продукцията, като красивият испански град и околностите му са показани в целия си блясък, подобно на Ню Йорк, Лондон, Париж, Венеция, Рим и Барселона, на които режисьорът отдава почит в предишни свои произведения.В центъра на сюжета е семейна двойка американци, която се озовава на кинофестивала в Сан Себастиан, където е завладяна от магията на събитието, красотата и очарованието на града и приказния свят на филмите. Докато съпругата се увлича по млад френски режисьор, съпругът ѝ се влюбва в красива местна лекарка.„Фестивалът на Рифкин” е изпъстрен с цитати и намигвания към култови персонажи от кинокласики на легендарни режисьори като Орсън Уелс, Жан-Люк Годар, Бергман, Фелини, Трюфо и Луис Бунюел.В ролите са: Уолъс Шоун, Джина Гършон, Елена Аная, Луи Гарел, Кристоф Валц и Сержи Лопес. Фестивалът на Рифкин е носталгичен, романтичен и ироничен филм, какъвто само майстор като Уди Алън може да направи. rn rn(window.globalAmlAds = window.globalAmlAds || []).push('admixer_async_620854824') Киномания 2020 се провежда при спазване на всички противоепидемични мерки. Молим публиката да заповяда в киносалоните с маска и да спазва дистанция! Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г. ... още »
Една от най-добрите комедии за 2020-та ще има две допълнителни прожекции в рамките на Sofia Film Fest – Best of the Fest!„Изкачването“ ще видим На 27 октомври от 20.00 и на 4 ноември в 20.30 Дома на киното, за да ви разсмее, замисли и вдъхнови. Организаторите са предвидили промо-пакет за зрителите – 5 билета на цената на 4. Кликни за подробности.Кайл и Майк са най-добри приятели, които са в отлични взаимоотношения, докато Майк не преспива с годеницата на Кайл. Изкачването разказва за бурната, но трайна връзка между двамата, които през годините са споделяли много смях и страдания. Това е истинската история на двама най-добри приятели, чиято силна връзка се превръща в един въздействащ, човешки и много често смущаващ филм за границите (или тяхната липса) на приятелството.Филмът на Майкъл Ковино бързо отнася награди от фестивалите в Кан („Особен поглед“) и Довил („Награда на журито“), както и възторжените реакции на зрители и критици. ... още »
Хю Лори е звездата в новия политически трилър на BBC One с права за разпространение у нас от HBO. Животът на харизматичния самодеен политик Питър Лорънс (Хю Лори) се разпада. Той обаче няма скрупули и не го глождят угризения за начина, по който се опитва да гради кариерата си. Нов епизод от драмата в четири части ще е достъпен всеки понеделник в HBO GO, a телевизионната премиера е на 18 ноември от 20:00 часа по HBO. Трилърът в четири части разказва историята на харизматичен политик на име Питър Лорънс (Хю Лори – Авеню 5; Нощният мениджър; Доктор Хаус), издигнал се до невиждани висоти от нищото. Професионалният и личен живот на Питър Лорънс се разпада, благодарение на враговете му. Каквото и да се случва той не е тормозен от вина или скрупули, и успяла умело да лавира между блясъка и катастрофите, за да подсигури по-нататъшната си кариера. Останалите обаче се опитват да я разрушат. Но събитията ще покажат колко трудно е за един човек и една държава да оставят миналото си зад гърба си. Враговете са пред прага му, но дали Питър Лорънс ще се справи със собствените си тайни и ще спечели отново?Актьорския състав включва още Хелън Маккрори (Peaky Blinders, Майка, баща, син на HBO), Сидс Бабет Кнудсен (Западен свят на HBO), Саския Рийвс (“Антония и Джейн”), Сара Грийн (Нормални хора), Патриша Ан Ходж (Един много английски скандал).Сериалът е изцяло сниман в Лондон, а екипът зад него включва Дейвид Хеър (Обезпечение с Кери Мълиган), Джордж Фабър и Марк Пибус, изпълнителен продуцент за The Forge, Луси Ричър за BBC, Майкъл Кийлър и Ребека Итън за Masterpiece. Режисиран е от Майкъл Кийлър (Корморан Страйк: Зовът на кукувицата) и продуциран от Анди Литвин.Нов епизод на Убийство на пътя ще бъде достъпен всеки понеделник в HBO GO, a телевизионната премиера е на 18 ноември от 20:00 часа по HBO. ... още »
Всичко започва с историята на Будзати, публикувана през 1945 година. Предполагам сте я чели още в юношеска възраст. Тази книга е много популярна в Италия, нали? Книгата на Дино Будзати си е класика за няколко поколения, в момента сякаш не толкова разпространена сред децата. Не съм чел книгата като малък, но познавам отдавна творчеството му, другите му романи - изчел съм всичките му творби. Какво беше въздействието на тази книга върху вас? Кога се роди желанието да я адаптирате? Будзати е повлиял на всичко, което съм правил. Той е автор на книги, но също така и рисува. Важна е най-вече атмосферата, която създава; начинът, по който разказва истории - сякаш са легенди или приказки от древността, винаги са пълни с магия и мистерия, понякога и с мрачни моменти. Желанието за адаптация се появи и благодарение на един от продуцентите - Валери Шерман. Какво в творчеството на Будзати възбужда интереса на един режисьор? Най-вече неговият начин да разкаже история, неговият тон, работата с метафори, басни, фантазия и мистерия. Също и напрегнатата атмосфера на очакване, която създава. Тази история е приказка за деца, написана през 1945 година, но в нея определено се усеща, че става въпрос за война и диктатура. Той говори за много неща, а и могат да се повдигнат различни въпроси - мечките символизират ли комунистите? Или руснаците? Не знам. Не мисля, че човек трябва да се привързва твърде много към подобни идеи. Когато прочетох историята, не забелязах всички тези намеци. Приказните метафори, басните и легендите развихрят въображението ви... Да, винаги има нещо тайнствено в рисуването и възможностите, които то предоставя. Пресъздаването на нещо, което съществува, като басните например, изисква сериозна работа, свързана с образи, с рисуване. Очевидно Будзати също ми е повлиял - с начина, по който използва форми в метафизичните си пейзажи. Винаги съм го харесвал, защото по този начин визията става неразривна част от притчата... Той ми дава възможност да създавам универсални приказки; може да се включат актуални събития в разказ, но когато се работи с метафори, те им осигуряват усещане за автентичност, а се оказва, че поне няколко поколения могат да ги разберат... В действителност реализмът никога не ме е интересувал. В моята работа винаги съм обичал да разчитам на символизма... Работата с продуцентския екип и аниматорите беше много приятна. Първоначално малко се стреснах, защото всички работят с таблети и компютри. Но аз съм част от този изключително талантлив екип, който работеше по нашия общ проект. Всъщност използвах таланта на всички останали, за да построя тази катедрала, която принадлежи на всички ни, но аз получавам признанието и овациите. Да, разбира се, вложих много от себе си във филма. Структурата на изображенията е част от мен. Но богатството на светлината, цветовата палитра на декорите, някои идеи за движенията на героите - всичко това беше реализирано благодарение на аниматорите, аз ги „захранвах“ с идеи. Останах с впечатление, че на повечето от тях им беше много забавно. Те работиха с голямо удоволствие. И мисля, че това се вижда във филма, поне се надявам. Как решихте, че Жан-Клод Кариер ще бъде гласът, който да разкаже историята? Той е изключителен човек. Работил е с най-великите. И ми се довери мигновено. Той се справи прекрасно, със своя дълбок глас. И успяхме да уговорим Камилери да се включи... Писателят Камилери?(Андреа Камилери е италиански писател, автор на криминалната поредица за комисар Монталбано) Да, той има невероятен глас. Той влезе в ролята на стария италиански разказвач на истории. Жан-Клод Кариер беше в студиото за друг проект, ние чухме гласа му и го попитахме дали иска да изиграе една стара мечка - и толкова. И двамата изпитват огромно удоволствие от разказването на истории - това също е символично, а и своеобразно продължение на традицията. Харесва ми това съвпадение. Филмът бе представен в програмата „Особен поглед“. Какво означава да си в Кан? Проектирах визията на Кан през 2000 година, вече съм бил на червения килим. Беше голямо удоволствие. Не съм имал проблеми със сценична треска. Помня, че тогава нито един италиански филм не се състезаваше. Бях единственият италианец в Кан. Всички ме питаха за различни неща. Беше много приятно. Наистина се радвам, че сме в Кан и през 2019 година. ... още »
