Три дни преди официалното връчване на известните по цял свят награди „Оскар” на голям екран в България най-сетне излизат три от филмите, които участват в борбата за разпределение на престижните златни статуетки.
След пренебрежимо малкия интерес от страна на родната публика към „Южнячки“, „Моята седмица с Мерилин“ и „Боен кон“, ето че дойде момент да разберем колко зрители ще съберат в киносалоните безспорният фаворит за 2011 година „Артистът“ и две от заглавията за изминалите 12 месеца, в които може да видите накуп по-голямата част от бележитите имена в сферата на Седмото изкуство – „Дама, поп, асо, шпионин“ и „Маската на властта“.
България, разбира се, е страна, в която хората се борят със зъби и нокти да не им бъде отнето нещо безплатно (а не примерно срещу растящите цени на бензина, огромните сметки за парно или престъпното здравеопазване), така че достъпът до елитните филмови заглавия посредством онлайн порталите за файлово споделяне е безпроблемен и хората се възползват максималлно от това благо, докато си допушват кутията цигари от 5 лева и посръбват уиски за 20-30 лева бутилката.
Все пак на тяхна страна е железния довод, че това са филми без впечатляващи специални ефекти и по-добре да си похарчат парите за поредните трансфомъри или карибски пирати при посещение на най-близкия мол. Чест прави на родните киноразпространители, че все още проявяват мазохистични и самоубийствени уклони да вкарват легално филмите, които ще зарадват малцината ценители, държащи все още на магията на кинопоказа.
По този начин те упорито продължават да удържат последната линия на отбрана, която старите традиции са изградили пред напора на съвременните технологии. Случайно или не, сблъсъкът на старото и новото присъства осезаемо и в трите премиерни заглавия, като всеки сам може да си направи изводите кое е морално и кое не в отделните истории.
За „Артистът“ в световен мащаб вече се изговори и изписа много. Това, разбира се, далеч не означава, че българските зрители са разбрали за този филм, който със своята простичка формула предизвика умиление в киносредите по цял свят и е на път да обере и болшинството награди "Оскар", след като стори същото на повечето предхождащи церемонии.
За незапознатите „Артистът“ е черно-бял, ням филм, в който холивудска звезда от ерата на безмълвното кино изпада в трета глуха, защото отказва да модернизира своето изкуство и да започне да се снима във филми, които печелят публика благодарение добавянето на звук към мърдащите картинки.
Гордостта на някогашното величие не му позволява да пристъпи в новата ера за кинопроизводството и е на път да доведе Джордж Валентин (симпатичния Жан Дюжарден) до прага на физическо заличаване.
Новата и ярко грееща звезда на озвученото кино, някога протежираната от Валентин Пепи Милър (невинно изглеждащата и по детински чаровна Беренис Бежо, която незаслужено биде засилена в номинациите за второстепенна, а не главна роля), обаче има око и най-вече сърце за харизмата на своя предшественик и неговото изкуство, което я кара да стори всичко по силите си, за да го издърпа от блатото на самосъжалението и да му вдъхне нов живот.
Носталгията и любовта към миналото очевидно е и в основата на успеха на „Артистът“, чийто създател Мишел Азанависиюс чисто и просто решава да изтупа прахта от историята на киното и да припомни на днешната публика, че киното е преди всичко изкуство и е съществувало далеч преди номинациите за звук, звукови и визуални ефекти, които в днешно време се разпределят между т.нар попкорн филми, в които светът неминуемо е изправен пред прага на поголовно унищожение.
„Артистът“ не предлага някакви революционни и нечувани идеи – той просто разказва една човешка и топла история, която звучи силно обнадеждаващо в годините на глобална икномическа криза, и вероятно малко или много е засрамил доайените на киноиндустрията, че не са сетили по-рано да се върнат към ранните години на филмово производство и да им отдадат необходимата почит. Сега всички се надпреварват да отрупат „Артистът“ с награди, за да компенсират пропуска си. Показателно е, че зад филма стои ядро от френски творци и артисти, които бият отрезвителен шут в гъза на закостенелия Холивуд, чиито сценаристи искат да лапат тлъсти хонорари, но мозъкът им е с размера на орех, в който има място за максимум две циклично повтарящи се идеи.
„Дама, поп, асо, шпионин“ от своя страна е поредното доказателство, че САЩ може да са извоювали своята политическа независимост от Великобритания преди малко повече от два века, но в културно отношение има да дишат прахта на поданиците на английската корона още дълги години. Екранизацията по бестселъра на Джон льо Каре събира пред камерата цвета на английското актьорско съсловие – от младите и обещаващи Том Харди и Бенедикт Къмбърбач до опитните ветерани Колин Фърт, Джон Хърт, Киърън Хайндс, Тоби Джоунс и Марк Стронг. Над всички обаче се извисява Гари Олдман, който по всеобщо признание прави ролята на кариерата си, като влиза в образа на пенсионирания шпионин от ерата на Студената война Джордж Смайли, който е призван да прекъсне почивката си, за да се впусне в издирване на съветска къртица в редиците на английските тайни служби.
Противопоставянето между Великобритания и СССР по време на Студената война е често застъпено в поредицата за Джеймс Бонд през десетилетията на Желязната завеса. В „Дама, поп, асо, шпионин“ обаче няма шеметни преследвания, бурни престрелки и пищни коктейли. Това е филм за самотната професия на шпионина, който трябва да се лиши от всякакви емоции и обвързаност, ако иска да оцелее в непрестанното надлъгване с врага, чиито пипала се разпростират по-близко отколкото мнозина допускат. Това е и филм за противопоставянето между опита на годините и алчността за изява на по-младите лъвове, които често бъркат физическата доминация с безапелационна победа.
Това е филм за смъртта на идеалите след сблъсъка им с реалността и в същото време е филм за триумфа на постоянството и мисълта над преходната демонстрация на сила и глупава самонадеяност.
Шведският режисьор Томас Алфредсън умело дирижира армията си от първокласни британски актьори и композира една сложна симфония, чиито скокове напред-назад във времето могат да създадат вътрешен дискомфорт у зрителите, които са привикнали да гледат основно американска конвейерна конфекция. Незакърнелите умове обаче ще бъдат възнаградени за търпението си да дочакат появата на филма легално на голям екран, който освен с превъзходните актьорски превъплащения може да се похвали и с брилянтните музикални композиции на Алберто Иглесиас, които съвсем резонно бяха отличени с номинация за награда "Оскар".
Адаптирането на подобна комплексна история за големия екран несъмнено също заслужава поне номинация от академиците на Холивуд и именно в тази категория „Дама, поп, асо, шпионин“ се съревнова с последната престижна седмична премиера – „Маската на властта“.
Поредният режисьорски проект на Джордж Клуни дебютира още миналия септември на фестивала във Венеция и със сигурност се нарежда сред най-стойностните филмови произведения за изминалата година. Разрезът на една типично американска предизборна кампания не бива да плаши българските зрители, защото в основата си това е история за сбъсъка на поколения, за сблъсъка на морални устои и пречупването на идеализма дори у хората с благородни подбуди.
„Маската на властта“ е базиран на едноименната пиеса и определено носи усещането за брилянтна сценична постановка. Ако някога сте съжалявали, че Бродуей е прекалено далеч, то това определено е вашият шанс да му се насладите в удобството на киносалона и в компанията на първокласни актьори от ранга на самия Джордж Клуни, който поема една от двете централни роли, а също и носителите на "Оскар" Пол Джамати, Филип Сиймур Хофман и Мариса Томей. Над всички обаче се откроява безспорно най-обещаващият млад актьор в Холивуд – Райън Гослинг.
31-годишният канадец прави втора уникална роля в рамките на една календарна година след превъплащението си в Шофьора от “Drive: Живот на скорост“ и само политическите игрички зад кулисите на лъскавата холивудска фасада може да са основание името му да не присъства сред номинираните за главна мъжка роля. Ще ме прощава Жан Дюжарден, който е ясно, че ще спечели златното отличие, но той има още много хляб да изяде преди да стигне нивото на мистър Гослинг.
Но проблемът не е само при отсъствието на номинация за Райън Гослинг. Проблемът е, че един модерен шедьовър беше престъпно пренебрегнат вероятно, защото разкрива грозната истина за съвременния свят, докато видните холивудски академици искат да награждават жизнеутвърждаващи филми, в които доброто триумфира под една или друга форма.
Номинацията за адаптиран сценарий е като че ли просто от лицемерие спрямо мистър Клуни и демонстрира именно проблемите, които „Маската на властта“ разглежда, а именно – постоянното залитане в една или друга посока в зависимост от това накъде духа вятъра в момента и удобно навеждане пред актуалните тенденции, а не лоялност към едни константни принципи и стандарти.
Защото, ако и всички през 2011 да решиха вкупом, че „Артистът“ е филмът, който връща светлината на прожекторите към актьорската игра и изразни средства като основна движеща сила зад успеха на даден филм, то „Маската на властта“ прави същото по още по-безапелационен начин. Изражението на Клуни, Гослинг, Джамати, Хофман, Томей и останалите им колеги са техните специални ефекти; думите им отекват дълбоко в съзнанието на мислещите и създават повече съспенс, от което и да било преследване с коли; а сблъсъкът на характери е наистина титаничен, макар и да няма нищо общо с гръцката митология.
Техният максимално разгърнат талант е подкрепен от чудесната музика на все по-актуалния Александър Деспла („Речта на краля“, „Хари Потър и даровете на смъртта: част 2“) и вещо запечатан от оператора Федон Папамайкъл („Хотел за милион долара“, „Преследване на щастието“), които допълват картината на аудио-визуален триумф, какъвто несъмнено е „Маската на властта“.
Без значение кой от трите филма ще изберете да гледате легално на кино няма да сбъркате, защото всеки има своите достойнства и оправдава категоризирането на киното като изкуство. Оскарите отдавна вече не са това, което бяха като стойност и се превърнаха повече в маркетингов трик за генериране на повече интерес към определени заглавия. В България обаче този трик едва ли има такова огромно значение и към представените 3 премиери ще проявят интерес лимитирано количество зрители, които все по-рядко могат да дават парите си за култура, въпреки вродената им потребност от такава.
За тези последни мохикани в редиците на истинските киномани родните дистрибутори трябва да основат връчването на специална награда, която ще има по-голямо значение от който и да било "Оскар". Защото без публика изкуството се превръща в самоцел, а без интелектуално провокиращо изкуство хората се превръщат в безлична маса. Направете смело своя избор и приятно гледане. ... още »
Академията отличи шпионския трилър „Дама, поп, асо, шпионин“ за най-добър британски филм. Лентата с Гари Олдман бе номинирана в общо 11 категории, от които спечели и наградата за най-добър адаптиран сценарий. Българските зрители ще могат да я гледат в кината от веригата Cinema City от 24 февруари.
Следващата важна спирка за многократно награждавания трилър са Оскарите. Кои от трите номинации – за главна мъжка роля, адаптиран сценарий и музика – ще станат златни, ще се разбере на 26 февруари. Действието в лентата се развива по време на Студената война, когато главата на британското разузнаване "Контрол" подава оставка след провала на операция в Будапеща.
Неосъществената цел на акцията е да потвърди съмнението на "Контрол", че един от четирите най-високопоставени фигури в организацията е съветски шпионин. Но правителството е решено да разкрие къртицата и тайно възлага на отстранения Джордж Смайли (Гари Олдман) да довърши започнатото. ... още »
Номинираният за десет награди "Оскар" френски филм "Артистът" на Мишел Aзанависиюс триумфира с най-много и най-ценните отличия на Британската филмова академия за 2012 г., спечелвайки седем награди BAFTA, включително за "Най-добър филм" и "Най-добра режисура".
Голямата звезда в "Артистът", Жан Дюжарден, остави с празни ръце холивудските си колеги Брад Пит, Гари Олдман, Джордж Клуни и Майкъл Фасбендер, който бе номиниран за играта си в "Срам", докато изпълняващата главната женска роля във филма съпруга на Aзанависиюс, Беренис Бижо, изгуби от Мерил Стрийп.
Излизайки, за да получи своята BAFTA за превъплъщението си в Маргарет Тачър, 62-годишната актриса изгуби едната си обувка. Равновесието й бе възстановено от Колин Фърт, който спечели BAFTA през 2011 г. за превъплъщението си в друг емблематичен за британската история образ – този на Крал Джордж VI.
Останалите три статуетки в актива на "Артистът", който бе лидер и по броя на номинациите си (12), са в категориите за кинематография, музика и дизайн на костюмите.
Големият претендент за 84-тите награди на Американската филмова академия, които ще бъдат раздадени на 26 февруари - "Изобретението на Хюго" на Мартин Скорсезе, спечели две награди, но във второстепенни категории – за дизайн на продукцията и за звук.
За второстепенните си роли във филмите "Новаци" и "Южнячки" BAFTA спечелиха актьорите Кристофър Плъмър и Октавия Спенсън, които са номинирани и за "Оскар". Навършвайки 82 години на 13 декември 2011 г., Плъмър стана най-възрастният носител на BAFTA в историята.
Въпреки че бе победен от Мишел Aзанависиюс, Скорсезе не остана с празни ръце – Британската филмова академия го удостои с най-високото си отличие - BAFTA Fellowship, за изключителния му принос към световното кино. Британският еквивалент на тази награда отиде при Джон Хърт.
Церемонията по връчването на наградите се състоя почти едновременно с шоуто на Grammy на 12 февруари, в Лондон, в прочутата Royal Opera House в Covent Garden.
Филмовата адаптация на романа за Студената война на Джон льо Каре „Скитник, шивач, войник, шпионин" вече жъне световна популярност.
Лентата получава възторжена критика на филмовите фестивали, а приходите му от първата седмица на Острова са обещаващи.
Продуцентите от Canal Keen са готови другата седмица да направят изявление за евентуално продължение на проекта, твърди Guardian.
Льо Каре има осем книги с литературния персонаж Джордж Смайли, изигран от Гари Олдман в екранизацията. Във втората книга от трилогията той има малка роля за разлика от второстепенния герой Джери Уестърби, в който се превъплъщава Стивън Греъм.
Предполага се, че продуцентите ще направят това, което са направили BBC след успеха на мини сериала с Алек Гинес преди 30 години, а именно - ще филмират третата част от трилогията „Смайли", но може да включат и моменти от втората част "The Honourable Schoolboy", за да допълнят историята.
В третата част пенсионираният Смайли е повикан да разследва смъртта на един от бившите си агенти - генерал в руската армия и глава на естонска емиграционна организация в Лондон. Смайли научава, че генералът е открил информация за най-големия му враг -руския шпионин Карла.
„Ролята ми на Джордж Смайли беше страхотна. Другите книги също трябва да бъдат филмирани. Ще настоявам Томас Алфредсън да бъде режисьорът на продължението", заяви Гари Олдман.