Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Ќачало ї

Ќовини

ї

»нтервюта —тефан »лиев: јктьорът преодол€ва публиката, за да € завладее

—тефан »лиев: јктьорът преодол€ва публиката, за да € завладее
—тефан »лиев: јктьорът преодол€ва публиката, за да € завладее
Cinefish.bg

»нтервюта
—тефан »лиев: јктьорът преодол€ва публиката, за да € завладее

13.12.2013, 11:15  |   ¬ид€на: 4882  |   синефиш.бг  |   Ћора “райкова  |   »Ќ“≈–¬ё“ј
¬ечните златни

¬ живота на —тефан »лиев има много случайности – така твърди той. —лучайно кандидатствал във ¬исшето театрално училище, а пък не само го приели, но го и завършил под ръководството на „бащата на български€ театър” – Ќ. ќ. ћасалитинов.

—тефан »лиев: јктьорът преодол€ва публиката, за да € завладееќт 1958 г. е актьор, като два театъра си подел€т по 20 години от кариерата му – “еатър „—офи€” и ћалък градски театър „«ад канала”.

“ова едва ли е случайно. —лучайно, обаче, попаднал в —ъюза на артистите, където изиграва една от най-важните си роли – на негов председател. ѕочти невъзможно е да се обхване животът на една личност в подобни ретроспективни материали, колкото и те да се стрем€т към подробност и задълбоченост. ¬се н€ко€ страна от работата на твореца ще остане в с€нка, особено при човек като —тефан »лиев, който р€дко дава интервюта, освен ако не са „на живо”. Ѕлагодарим му за доверието и отзивчивостта и заедно се съсредоточаваме върху н€колко крайъгълни камъка от творчески€ му път.

15 години сте бил председател на —ъюза на артистите в Ѕългари€ (—јЅ).  ак ви хрумна, че искате да се занимавате и с административна дейност?  акво си мислехте, че можете да промените и какво е личното ви удовлетворение след годините там?

—тефан »лиев: ћного уважавам убеждени€та на хората, сиреч, симпатизирам на иде€та за определено общество, което се представл€ва от различни партии, организации и прочее. ”важавам и израз€ването на личната вол€ и избор. Ќо за мен професионалните общности, които би тр€бвало да представл€ват вол€та на ц€лото общество – свободно, гражданско, са по-важни от личното мнение и избор.

ѕри мен всичко е случайност – както и избирането ми за председател на —јЅ. ѕрисъствах на събиране на управителното т€ло на —ъюза през декември 1989 г. “огава се пропагандираше, че подобни казионни организации тр€бва да бъдат ликвидирани. Ќе знам дали всички б€ха изплашени, или пък наистина мислеха така, но ето, че на 25.12.1989 г., изл€зох от залата на ћ√“ „«ад канала” (тогава “еатър „—офи€”), излъгах, че съм заключил, за да се избере човек, който да отговар€ за парите на —ъюза, защото в крайна сметка те са много важна основа. јз н€мах представа с какво имущество и средства разполага —јЅ. Ќо тъй като съм бил и около четири години профпредседател в “еатър „—офи€”, не се притесн€вам от финансови въпроси. “огава ми гласуваха мандат за три месеца, в който да организирам общото събрание на —ъюза и да отговар€м за него и касата му. “ова беше неверо€тно доверие.

—тефан »лиев и √еорги ћиладинов в Дѕтицата ƒоненбайУ по „ингиз јйтматов (1985, реж. ¬или ÷анков, “еатър Д—офи€У)
—тефан »лиев и √еорги ћиладинов в „ѕтицата ƒоненбай“ по „ингиз јйтматов (1985, реж. ¬или ÷анков, “еатър „—оф舓)

¬ началото на €нуари 1990 г. при мен дойде јнтоний √ълъбов с още 3-4 свои колеги, завършващи студенти, които щ€ха да обикол€т страната като репортери в мащабно социологическо изследване на ЅјЌ за ц€лостното състо€ние на българското общество. «а сведение, „лен 1 от  онституци€та за ръководната рол€ на Ѕ ѕ още беше в сила. —јЅ сключи договор с ЅјЌ. “е поискаха за градовете от ц€лата мрежа на театрите в страната, в които не беше предвидено да ход€т, само 1200 лв. пътни и ние им ги дадохме. ¬ъв връзка с предсто€щото ни общо събрание предложиха да се информираме с какъв материал разполагаме – човешки и идеен, за да си изградим представа в каква посока да вървим нататък. ”частвах в списването на въпросите с анкетиращите и техните преподаватели. “огава разбрах, че социологи€ е много сериозна наука и когато се прави по нормален начин, т.е. не е дирижирана, има страхотна стойност.

Ќа общото събрание тр€бваше да присъстват 540 души. —оциолозите разпитаха повече от половината – около 280 човека, за проучването. “ази цифра предполага изключителна достоверност на информаци€та до бройки хора кой какво мисли. –езултатът беше потресаващ. ÷итирам: „82 % от разпитаните не осмисл€т нито една дума от изречение, прочетено им и чуто от т€х, което касае техни€ бит и живот”. ќт останалите 18 %, тези, които могат да разсъждават за 1 до 3 години максимум от сво€ живот, са анкетирани номера 6, 7, 9 –11. ¬сичко е анонимно, разбира се, и не се знае кой стои зад тези номера. ѕопитаха ме какво см€там да прав€, защото имах само два месеца за подготовка на събранието. јз казах, че каквото се случи на събранието тр€бва да извлече резултата и да отговори на въпроса: „Ќакъде?” —лед това социолозите ми подадоха малко листче със своето предложение, на което беше написано буквално същото „Ќакъде?”

—тефан »лиев, …ордан —пиров, »ван ѕетрушинов, ћа€ ƒрагоманска и ћай€ ќстоич в Д—иньо-бели€т скрежФ от  . √еоргиев(1980, реж. ¬или ÷анков, “еатър Д—офи€У)
—тефан »лиев, …ордан —пиров, »ван ѕетрушинов, ћа€ ƒрагоманска и ћай€ ќстоич в „—иньо-бели€т скреж” от  . √еоргиев(1980, реж. ¬или ÷анков, “еатър „—оф舓)

—ъгласих се социолозите да присъстват на събранието и да вложат информаци€та от проучването си към останалите материали, предназначени за артистите. Ќа сбирката б€ха регистрирани над 530 човека. —лед първата дълга почивка, социолозите дойдоха при мен и казаха, че са събрали 520 брошури от своите от пода в залата. Ќищо друго не е било изхвърлено, освен техните данни! » така, получихме потвърждение на резултатите от проучването – обратната връзка на хората беше, че те не го разбират и то не ги интересува. » досега не съм се €досвал по този повод, защото н€ма смисъл. ¬сичко, което в момента се случва, е резултат от това проучване, което повтар€м, обхващаше не само наши€ бранш, а всички в Ѕългари€.

» така, в началото тр€бваше да разберем с какво разполагаме като задължени€, но и като имоти. “огава —ъюзът беше под наем, а сега вече притежава седалището си. ѕо едно време се носеше мълва, че ще останат само 6 театъра. “ова е стара мечта на н€кои хора и понеже в€рвам в зли€ гений, мисл€, че може да се стигне до там.

—тефан »лиев, ћа€ ¬лагирова и »цхак ‘инци в Д—толичаниУ от Ќадежда ƒрагова и ѕърван —тефанов (1972, реж. Ќикола ѕетков, “еатър Д—офи€У)
—тефан »лиев, ћа€ ¬лагирова и »цхак ‘инци в „—толичани“ от Ќадежда ƒрагова и ѕърван —тефанов (1972, реж. Ќикола ѕетков, “еатър „—оф舓)

— 80-те процента трудно може да се пребори човек.

—тефан »лиев: ƒа. Ќо усп€хме да предотвратим подобен развой на събити€та. —лед това сключихме интелигентни споразумени€ с контрагенти като министерства и други съюзи. »нициирахме създаването на —дружение на театралните директори, с което да можем да разговар€ме, защото на практика директорите са работодател€т на актьора. «апочнахме да подсигур€ваме правата на артистите. ”сп€хме да защитим работата им, включително и материално, но в записаните произведени€. “ова беше много гол€ма победа. Ѕ€хме първата държава в »зточна ≈вропа, ко€то усп€ в това отношение, през 1993 г. благодарение на усили€та на всички съсловни организации.

»махме опити да прокараме закон за театъра. “ой обаче винаги блокира, когато ние започнем да насто€ваме здани€та, които се използват за театър, да бъдат публична – общинска или държавна, – собственост, т.е. да не могат да се продават. » до днес това е най-гол€мата пречка да има закон за театъра.

ј не са ли повечето именно такива сгради?

—тефан »лиев: јко сградата не е об€вена за публична собственост със закон, всеки може да измени нещата с различни процедури и да € продаде. “еатърът е обществено €вление. “ой не е създаден в Ѕългари€ заради нечии приумици. ѕрез всичките тези години на идиотски реформи, разбирай – съкращени€, - усп€хме да докажем, като се започне от ѕловдивски€ театър 1882 г., (без Ќародни€ театър, който се строи с решение на ѕарламента) че всички други театри се стро€т и организират с решение на общински€ съвет в момента, когато населението набъбне до 12 000 души.

ћисл€, че това, както и законът за авторските и сродните им права, са най-големите ни постижени€. —ред останалите неща, които усп€хме да свършим, докато б€х в —ъюза, е връщането на 1000 кв. метра, които принадлежаха на —јЅ.  упихме още 500 към т€х. —ред основните организатори сме на ћеждународни€ театрален фестивал „¬арненско л€то” и екипът на —јЅ изнас€ гол€ма част от работата по него.

Ѕелла ÷онева и —тефан »лиев в Д ъщаФ от ј. —трашимиров (1981, реж. ¬асил Ћуканов, “еатър Д—офи€У)
Ѕелла ÷онева и —тефан »лиев в „ ъща” от ј. —трашимиров (1981, реж. ¬асил Ћуканов, “еатър „—оф舓)

«а най-гол€мо съжаление в последните две години наблюдавам много колеги да се отказват от правата си от страх, че н€ма да ги вземат пак за н€кое участие. —громол€сващо е да виждаш подобни неща, когато си се посветил на подобна цел в продължение на 34 години. ќще през 1972 г. заедно с Ќевена  оканова и ћихаил ћихайлов решихме, че правата на артистите тр€бва да бъдат защитени и то чрез —Ѕ‘ƒ. ѕо-късно се присъедини и ÷ветана ћанева, например. ѕрез 1974 г. се създаде първата работна група към държавното обединение за филми, ко€то да проучи какви са правата на артистите и какво може да се направи за т€х. ј парите от тези, вече защитени права, ги взехме чак през 2000 г.

¬ие сте поставили услови€ за развитие пред колегите си и чрез защитаване на правата им, но демокраци€та означава и това, че ако н€кой е достатъчно глупав и не желае да си защитава правата, дори да има основата да го направи, той н€ма да го направи.

—тефан »лиев: “ака е.

ƒа се върнем пак назад, към раждането на ћ√“ „«ад канала”.  ак възникна иде€та за него?

—тефан »лиев: «а иде€та тр€бва да питате –уси „анев. јз участвах в административното уреждане на въпроса, който е много сложен, особено като говорим за 1990 г. Ќеобходимо е да има решение на —толична община, на ћинистерство на културата, макар театърът да не е техен и на ћинистерски съвет. ¬ъв всеки театър има взаимоотношени€ и на пари, и на методическо ръководство и на администраци€. Ѕлагодарение на авторитета си тогава, —јЅ усп€ да съдейства за изваждането на необходимите документи.

—тефан »лиев в рол€та на ƒиманов, заедно с ѕетър —лавов в ДћаратонУ от ѕетър јнастасов, реж. Ќиколай Ћамбрев, сезон 85/86, “еатър Д—офи€У
—тефан »лиев в рол€та на ƒиманов, заедно с ѕетър —лавов в „ћаратон“ от ѕетър јнастасов, реж. Ќиколай Ћамбрев, сезон 85/86, “еатър „—оф舓

—игурно е имало гр€х при началото на ћалки€ театър, защото, както казват, във вс€ко зачатие има гр€х. “огава н€кои колеги, които останаха извън него, ни говореха какво ли не – от клетви до псувни. »наче ћ√“ е създаден като доброволна организаци€. ћалко преди Ќова година –уси „анев ми предложи да се включа към т€х. Ќещата се основаваха на финландски€ принцип – ти си избираш ръководител, но му даваш правото да махне всички. Ќа този принцип се смениха трима директори, все по т€хно желание. Ѕина ’аралампиева беше избрана също по този начин. —помн€м си как се събрахме се в тази зала (намираща се в сградата на —јЅ, б. авт.) всички артисти и й се обадихме във ¬раца. “€ помоли за малко време да осмисли предложението.

–азбира се, след началото много неща се промениха – изискваше го и времето, а и хората. “огава б€хме 50 души, а сега предполагам, че цели€т персонал е около 70. јртистите са около 18 – толкова, колкото б€хме и в началото. ќбщината даваше част от парите, необходими за издръжка на театъра и персонала, а останалото тр€бваше да го изкараме ние. “ака е и сега в републиканските театри.  огато се уговар€т услови€, става въпрос за много гол€ма игра – все тр€бва да отстъпиш от нещо. «нам за какво говор€, защото участвах в уговар€нето на услови€та за ћ√“. Ќие тр€бваше да се откажем от нещо, за да примамим властите да одобр€т наличието на нов театър. «атова артистите б€хме и помощник-режисьори, и реквизитори, и гардеробиери и посрещахме зрителите, за да спестим от персонал.

ј защо беше толкова важно да съществува това пространство? — какво беше по-различно от театрите, в които играехте до момента?

—тефан »лиев: “о беше много различно. ѕърво, б€хме се събрали хора, които се уважавахме и искахме да се подчин€ваме на дисциплина. ¬ театъра т€ е много важна. Ќие дисциплинирахме всеки, който искаше да се присъедини към нас. ќб€сн€вахме му какъв е редът: „–епетици€та започва в 9, пет минути преди това тр€бва да си тук с научен текст. “р€бва да говориш €сно и да не се разправ€ш с режисьора.” » така започнаха звездните години и незабравимите представлени€ – такива има и днес, разбира се, но тогава ни правеха страхотно впечатление, защото имахме чувството, че ние сме ги родили. ≈дин път годишно правехме събрание, на което можеш да си кажеш всичко. Ќо след това, б€хме се заклели, негласно, че никой н€ма да дава из€влени€ извън театъра. » до днес това важи. јз поне не съм прочел или вид€л да се е случило нещо тогава. ¬ първоначални€ състав на ћ√“, например, специално беше поканен √еорги –усев и той игра в първата ни пиеса.  оста ÷онев искаше много да играе с нас, но поради емфиземата си и намалени€ кислород в мазето, в което се намира залата, не усп€.

—тефан »лиев, »цхак ‘инци, »ли€ –аев, јна ћаркова и »лка «афирова в Дƒулсине€ “обоскаФ от ј. ¬олодин (1979, реж. Ћеон ƒаниел, “еатър Д—офи€У)
—тефан »лиев, »цхак ‘инци, »ли€ –аев, јна ћаркова и »лка «афирова в „ƒулсине€ “обоска” от ј. ¬олодин (1979, реж. Ћеон ƒаниел, “еатър „—оф舓)

«ащо предпочетохте да напуснете проспериращ театър като „—офи€”?

—тефан »лиев:  огато 3-4 години б€х профпредседател там, тр€бваше да се подписвам за заплатите на хората и съм на€сно с данните, които ще цитирам. ѕо онова време сме имали между 598 и 603 представлени€ годишно, без да пътуваме никъде. «абележете, че от 365 дни в годината, 250 са работни. »махме 48 души артисти в двата салона на театъра. — т€х персоналът стигаше до 112 човека. ¬ него влизаха и режисьори, и писатели. ўом посещаемостта на едно представление паднеше под 70 на 100, то слизаше от афиша. „аст от билетите за представлени€та можеха да се раздават на цели€ екип, според определени правила. »маше витрина, от ко€то всеки можеше да се информира каква ще е заплатата му ако закъсн€ва и т.н. —лед изгонването от театъра на директора  ольо √еоргиев представлени€та паднаха до 120 – и в двата салона. ѕредполагам, че това е една от причините аз също да напусна.

—тефан »лиев - досие
—тефан »лиев - досие

„етох в едно интервю, че казвате, че с възрастта творецът губи от енерги€та си и затова младите са по-талантливи.  акво обаче печели с възрастта актьорът?

—тефан »лиев: Ќе бих могъл да си помисл€ такова нещо и да го кажа. ћоже да съм казал, че сега не се грижат за себе си в посока на съвършеното владеене на говора, например. —читам, че сега младите, в най-положителни€ смисъл на думата са много по-игриви, танцувални, обучени са и са избирани повече спр€мо този признак. јз не общувам с т€х, защото от 7-8 години не съм в театъра и не бих могъл да ги съд€.  ато не съм там, не мога да вли€€ върху нищо. Ќо ми се струва, че не искат да бъдат съвършени, а могат.  огато ги хване режисьор като явор √ърдев или ћариус  уркински, виждаш съвършено други лица, различен поглед, пълни са с енерги€, преодол€ват публиката, за да € завоюват. «ащото това е устремът – да постигнеш този ефект, че да те разберат. —игурно и ние сме били такива навремето. Ќо сега, като възрастен човек, това ми прави впечатление и ме е €д.

ј см€тате ли, че са по-разглезени, защото има много повече места, в които да се по€в€т, биха могли да имат повече из€ви извън театъра?

—тефан »лиев: “ова е сериозен момент, защото опираме до елемента слава. ћоже би те сега работ€т толкова, колкото сме работили и ние. ѕо наше време имаше 25-30 игрални филма годишно, сериали, студио „≈кран” произвеждаше 50-минутни филми. јко сега държавата дава годишно пари, да речем, за 700 минути филмопроизводство, това прави 5-6 игрални филма. Ќие ставахме попул€рни с киното, защото то се посещаваше. »маше една телевизи€, един телевизионен театър, едно предаване за хумор, но колегите, които участваха в т€х, обикал€ха ц€ла Ѕългари€ във вид на концерти. —ега подобни обиколки се прав€т по стадионите.

—тефан »лиев и  оста ÷онев в Д–ичард IIIФ от ”. Ўекспир (1979, реж. ¬или ÷анков, “еатър Д—офи€У)
—тефан »лиев и  оста ÷онев в „–ичард III” от ”. Ўекспир (1979, реж. ¬или ÷анков, “еатър „—оф舓)

ѕрез последните 20 години този обем от работа, за жалост, го н€ма и младите са потърпевши. ѕрез последните 2-3 години има н€какъв бум, с тази разлика, че в представлени€та, които обикал€т страната, игра€т хора, които не са от театъра. ¬ предишните поколени€ почти н€маше актьор от провинци€та, който да не е играл в киното или да не е участвал в сериали. ќбхватът на актьорите тогава беше много по-гол€м, отколкото сега. —поред мен, в момента са заети сериозно около 100 човека. ќстаналите просто са извън този бизнес, защото тук говорим за бизнес. Ќо дори да искаш да участваш в бизнеса, тр€бва да искаш да си съвършен.

 акво означава да си съвършен актьор?

—тефан »лиев: ƒа не си еднакъв във вс€ка рол€. √олеми€т режисьор и преподавател – проф.  ръстьо ћирски, казваше: „ј, какво ще ход€ да ги гледам, след като те само са си преоблекли дрехите!” “ова е ключът към всичко. “р€бва да личи, че това, което правиш, го мислиш по друг начин. ѕубликата винаги си избира герой, на когото да симпатизира и такъв, когото да мрази. ƒа си различен е в ръцете на актьорите и на техните режисьори. ѕо наше време се казваше: „ƒадат ли ти веднъж да играеш поп, по-добре си купи и килим€вка.”, т.е. н€ма да можеш да се прескочиш. Ѕрутален, но точен пример.

 ак може актьорът да прави избор, когато зависи от това да бъде разпределен?

—тефан »лиев: Ќ€ма избор и в ц€л св€т е така. Ќас ни кан€т. ћоже би и затова част от световните звезди започнаха да снимат и филми. ” нас пък актьори започнаха да постав€т. –ежисурата е доста по-млада професи€ от актьорската. “€ е на 120-130 години, но без не€ вече не може. ¬ъзможно е да има и актьори, които избират ролите си, или отказват н€кои. Ќо избираемостта е един от минусите на професи€та и това тук ги прави податливи на вс€какви вли€ни€, страхове, както се случва и във връзка с хонорарите. Ќо тук стигаме до житейската максима, че ставаш мъж или жена, когато се научиш да казваш „да” или „не” във вс€ко едно отношение.

 ак тогава актьорът прави рол€, ко€то му е безкрайно чужда, непри€тна, безинтересна?

—тефан »лиев: ƒлъжни сме да намерим онова, което ще ни привлече към не€.

 ина ƒачева и —тефан »лиев в Дѕоручикът и ћарюткаФ от Ѕ. Ћавренев (1967, реж. …ордан —аръиванов, “еатър Д—офи€У)
 ина ƒачева и —тефан »лиев в „ѕоручикът и ћарютка” от Ѕ. Ћавренев (1967, реж. …ордан —аръиванов, “еатър „—оф舓)

“ова е другата страна на зана€та – ежедневната, извън вдъхновението, поези€та...

—тефан »лиев: ¬дъхновението идва, когато работиш на сцената и толкова обичаш това, което правиш, че се забрав€ш. Ќие сме друг вид луди. “ака е – не е нормално да се представ€ш за друг човек. “ова е единствената професи€, ко€то има този плюс и минус.  огато на сцената забравиш къде се намираш, получаваш силно вдъхновение. Ќо това не става всеки ден и във вс€ка пиеса. “о зависи и от публиката. » аз съм имал подобни моменти. јко един актьор твърди, че не знае колко струва в момента – и като ранг, и като престиж, и като пари – лъже. ¬секи знае точно къде се намира в йерархи€та.

 ак се примир€ва желанието да се покажеш, което казвате, че е водещо за актьора, с необходимостта от партньорство?

—тефан »лиев: Ќе може без партньорство. јко искаш да си сам – направи моноспектакъл. “акива е имало, има и сега много успешни. Ќо за да се изправиш сам, са необходими много гол€ма вол€, себеотрицание и нахалство в красиви€ смисъл на думата. ќбожавам такива хора и най-искрено им завиждам, защото знам, че аз не съм дръзвал да го направ€. ћоето щастие е, че съм работил през всичките си години в много добри състави и с хора, с които сме се разбирали. Ќе съм се карал с никого, защото е безсмислено. ј иначе съм много чепат характер. ¬ партньорството е така: „ѕомогни му, за да ти помогне и той, и обратното.” јко н€маш желание за партньорство, веднага ще те отстран€т. » в ћ√“ е имало такива случаи.

»мате много роли в театъра, но и доста участи€ в киното. ћоже ли да се каже, че едното е вашата гол€ма любов?


—тефан »лиев: Ќе.  ато съдържание те са едно и също, но като реализаци€ – съвършено различни. »маш възможност да изработиш театралното представление в разсто€ние на месец и след това да го усъвършенстваш с помощта и на режисьора, и на колегите си. Ќапрежението в киното пък е огромно, защото всичко става в този момент и се запечатва завинаги. “ова и определ€ тръпката и хазарта и желанието да играеш така, с€каш ще пробиеш екрана. ¬ киното н€ма значение дали имаш 2-3 минути екранно присъствие, или забавл€ваш публиката час. ’ората запомн€т и най-дребното нещо, защото такова е и изкуството. ј в театъра повече можеш да минеш незабел€зано.

ƒали? ќтстрани не ми изглежда така.

—тефан »лиев: “ова е въпрос на режисура, защото режисьорът тр€бва да те постави, да те ориентира така, че ти да можеш да го изиграеш съвършено. —ъвършено означава да те забел€зват и запомн€т. » то вс€ка вечер.

Ќевена ћандаджиева и —тефан »лиев в ДѕобедителкатаФ от ј. јрбузов (1983, реж. ¬ладимир ћотил, “еатър Д—офи€У)
Ќевена ћандаджиева и —тефан »лиев в „ѕобедителката” от ј. јрбузов (1983, реж. ¬ладимир ћотил, “еатър „—оф舓)

–аботил сте с имена като ¬или ÷анков, Ћеон ƒаниел. Ѕихте ли ни разказал за начина им на работа като режисьори?

—тефан »лиев: “е се отнас€ха с огромно доверие към тези, които са избрали, към възможностите им и в€рваха, че можеш да направиш повече от очаквани€та към теб. Ћекотата, с ко€то общуваха с артистите, об€снени€та им даваха на всички крила. —ъвсем нормално се сърдеха, когато не помниш репликите си. јко нещо извън театъра те мъчи, длъжен си да го забравиш, докато репетираш, независимо дали репетици€та е 5 минути, или 4 часа. Ќай-хубавото е, че докато ти об€сн€ваха първоначално докъде искат да стигнеш, това изискване и до кра€ не се промен€ше. ¬ т€хното съзнание представлението е изградено с всички участници. “и тр€бва да влезеш в тази представа и ако можеш да дадеш нещо повече от очакваното, рев€ха от удоволствие. –аботеха с изумителна прецизност. —трашно интелигентни хора!

» днес имаме режисьори на т€хното ниво. Ѕез да ги подреждам по значимост, искам да ги избро€ – ћариус  уркински, явор √ърдев, —ашо ћорфов, “еди ћосков. “е прав€т колосални представлени€, но българинът не е свикнал да ти се подчини и да те поздрави, да се зарадва на нещо хубаво и затова и много хора не ги възприемат. —ещам се и за —ъни —ънински, който влиза в този кръг. Ќе знам къде се загуби, но направи „ќхранители”, който се играе вече над 10 години. “ова не се получава случайно и е огромно постижение. »граха го дори на площад „Ѕатемберг” н€колко пъти пред публика от 2000 души.

 акви са спомените ви за театрите в ѕерник, √аброво и ѕлевен, където е започнала вашата кариера?

—тефан »лиев: ¬ тези театри се работеше много и се пътуваше много. “е имаха мисионерска задача, или пък на нас ни се е струвало, че сме мисионери. Ќо фактът, че в ѕерник и  юстендил сме играли едно и също представление пет пъти в един ден, и то на ниво, че сме правили това и в √аброво, и в ƒупница, говори сам по себе си. — тези трупи съм обиколил Ѕългари€. » там, където не съм бил с театъра, съм бил с киното. Ѕили сме и в много села, защото тогава в т€х живееха доста хора, имаше работещи училища, в които сме играли по две представлени€ дневно.

“еатърът тр€бва да бъде на колела, не може да стои на едно м€сто.  огато сравн€ваме европейските форуми с българските – защото човек тр€бва да се измерва с нещо – б€хме попаднали на театъра на Ѕергман в —токхолм, който в началото на 90-те години имаше по 480 представлени€ годишно. ѕоловината – в театъра им, а останалите – по пътувани€. —лед като те го прав€т и ти си длъжен да работиш така, защото 1% от населението посещава или иска да посети театъра и ние тр€бва да доставим удоволствие на тази, според нас, по-добра част от населението. «ащото публиката живее с теб. ≈то, случвало ми се е да виждам по улицата младежи, които разпознават н€кой от младите ни актьори и тръгват след него. «начи има кой да живее с героите на този човек. » това е много хубаво. ¬ъпросът е да можеш да издържиш на славата.

—тефан »лиев в "ѕод прикритие"
—тефан »лиев в "ѕод прикритие"

¬изитка
—тефан ћетодиев »лиев е роден на 25.06.1935 г. в »станбул, “урци€. ѕрез 1944 г. семейството му е екстрадирано от там и се завръща в Ѕългари€. Ѕъдещи€т актьор завършва ¬тора мъжка гимнази€ и въпреки че близките му имат желание да стане офицер, той кандидатства в “еатралната академи€. ѕрез 1958 г. завършва актьорско майсторство при Ќ. ќ. ћасалитинов. –аботи в ƒ“ – √аброво, ƒ“ – ѕлевен, ƒ“ – ѕерник, Ќароден театър за младежта, “еатър „—офи€”, ћ√“ „«ад канала”. ѕредседател е на —ъюза на артистите в Ѕългари€ между 1990 и 2005 г. Ќосител е на национални награди и държавни отличи€.

¬ цифри
—тефан »лиев има над 70 роли на театрална сцена и десетки в киното. ¬ театъра сред т€х са: ƒженаро в „Ћукреци€ Ѕорджи€” от ¬. ёго, јвакум «ахов в „—п€щата красавица” от ј. √ул€шки, ’ерцогът в „—къперникът рицар” от ј. —. ѕушкин), Ѕраун в „ќпера за три гроша” от Ѕ. Ѕрехт, √ьоринг в „„ервено и каф€во” от »в. –адоев, ¬ершинин в „“ри сестри” от ј. ѕ. „ехов, г-н —мит в „ѕлешивата певица” от …. …онеско. ¬ киното сред т€х са: ¬ладимир в „ѕленено €то”(1962, реж. ƒучо ћундров),   оста в „ќтклонение” (1967, реж. √. ќстровски, “. —то€нов), —тефан в „≈дин миг свобода” (1970, реж. »в. √ръбчева, ѕ.  аишев), поручик √анчовски в „«арево над ƒрава” (1974, реж. «. ’ески€), ћилев в „«абравете този случай” (1985, реж.  р. —пасов), началникът —то€нов в „ѕетък вечер” (1987, реж. Ћ.  ирков), Ћюбо в „ќ, господи, къде си?” (1991, реж.  р. —пасов) и др. Ќапоследък го гледахме и в сериала „ѕод прикритие” (2012) като генерал ѕенев.

‘атално
ѕо време на снимките на военната драма „«арево над ƒрава” —тефан »лиев е ударен от взрив и губи зрение и слух. „»ма го в кадър от филма – как от взрива лет€ 2,5 метра нагоре и падам с главата надолу”, отбел€зва актьорът. ¬ъпреки сериозни€ инцидент, същата вечер »лиев има представление в “еатър „—офи€”. ƒовер€ва само на колегата си  оста ÷онев за травмата си и го предупреждава, ако нещо не е наред с него, да го изнесе от сцената. ѕредставлението минава успешно, никой нищо не забел€зва. јктьорът се възстанов€ва в продължение на половин година. Ћекарите не били оптимисти за зрението му, но здрави€т му организъм ги опровергал. ѕосле го развеждали по различни болници, защото по чудо останал жив след взрива, оставил го с кръвоизливи – и вътрешни, и по т€лото, и по гърлото, заради които дори не можел да диша.

ƒа се докажеш
„ѕредставлени€та в ћ√“ се по€в€ваха с усили€та на всички – спомн€ си —тефан »лиев. – ¬ ћалки€ театър имаше много големи имена, но извън “еатър „—офи€”, който преди 1989 г. беше огромно име, те тр€бваше наново да се доказват. —јЅ реши, че български€т театър тр€бва да се представи по н€какъв начин в ≈вропа. ƒръзко и нахално избрахме ѕариж за целта. “огава —ъюзът помоли Ѕойко Ѕогданов, който заминаваше във френската столица по свои задачи, да осъществи срещи в техните министерства на външните работи и на културата, да ги поканим да дойдат да гледат представлени€ и ако изберат нещо, да го покан€т в ѕариж. ѕрез 1990 г. посрещнахме тук 11 техни представители, включително програмни€т директор на центъра „ѕомпиду” (Ѕобур), режисьори, мениджъри. “е изгледаха 16 представлени€, които организирахме да се изигра€т в рамките на 3 дни. »збраха два театъра – ћ√“ и „—фумато”, общо с 4-5 представлени€. »грахме в залата им в Ѕобур, където единствено може да те покан€т, не и да си платиш, за да стъпиш на не€. » така „«ад канала” доказа, че може да съществува – не само в Ѕългари€, но и на световната театрална сцена.

»станбул – мой роден град
—тефан »лиев напуска »станбул на Ќикулден 1944 г. —помн€ си как отвъд —виленград било светло, а у нас всичко тънело в мрак. ѕосещава отново родни€ си град чак през 1978 г. с екскурзи€ на артисти. „Ќавлизаме в центъра на »станбул, при университета и аз усещам, че шофьорът сбърка път€ – сподел€ актьорът. – ќтидох при водача и му казах. „овекът се сепна, обърна автобуса и след малко б€хме в посоката, в ко€то тр€бва да вървим. ƒавам го като пример, че съм познавал структурата на града по н€какъв начин. ¬ детството ми »станбул беше напълно европейски град. √овореше се на френски език. ¬сичко се промен€, но духът остава. јз учех в българско училище, но след предметите на български учехме турски език. »мах прекрасни впечатлени€ от всички семейства, с които общувахме. Ќас ни екстрадираха като български поданици. “ака че, както нашата държава се е държала към т€х, така и т€хната държава се е държала към нас.  ато хора обаче отношени€та б€ха различни. »маше хил€ди българи, но след 1954 г., когато е гол€мото изгонване на гърците от “урци€, са подгонени и останалите христи€ни. —ега може би са останали 200 семейства, които говор€т много архаичен български.”



интервюто със —тефан »лиев подготви Ћора “райкова

—нимките за материала са любезно предоставени от “еатър „—офи€” и —ъюза на българските артисти.



—ъюза на артистите в Ѕългари€–убриката е реализирана с при€телската подкрепа на —ъюза на артистите в Ѕългари€







—поделете:

Cinefish.bg ќў≈ Ќќ¬»Ќ»
Cinefish.bg - ¬сичко за киното ћЌ≈Ќ»я Cinefish.bg - ¬сичко за киното


«а да напишете коментар, е нужно да влезете с ¬ашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg
 лючови думи: спондж боб квадратни гащи снимки  |  диана бациева  |  актьор трайков  |  играта на играчките 2 герои  |  оператор сергей  |  глори€ криминален филм  |  али макбийл  |  вещицата на рапунцел  |  снимки на улис  |  велика€ война  |  майкъл маккийн  |  примиера в българи€  |  отборен дух  |  механhика филм  |  анимационни филми каубои  |  раф валоне  |  легенда за страстта  |  лоши каскадьори с бъгита  |  fast and furious актьори  |  дуейн джонсън скалата филми