Интервюта
Интервю с Даниел Радклиф за филма “Хари Потър и даровете на смъртта”

В интервю за сайта colider.com звездата от поредицата Хари Потър, Даниел Радклиф, сподели своите преживявания свързани със заснемането на последния филм за младия магьосник, “Хари Потър и даровете на смъртта”, както и впечатленията си от цялата поредица.

Вие, заедно с останалите актьори, израстнахте с тези филми и целия екип е едно голямо семейство. А “Хари Потър и даровете на смъртта” е последната продукция от поредицата. Трудно ли е да се разделите с всичко това?

Даниел Радклиф: Не мисля за това в момента, и по принцип се опитвам да избягвам тази тема, но от време на време се замислям и си казвам, “Боже, много скоро всичко това ще свърши и всеки ще поеме по свой различен път”. Тежко е наистина, защото реално погледнато прекарах цяло десетилетие работейки с повечето актьори, и въпреки че режисьорите се сменяха, основния екип си оставаше същия.

Много от тези хора са вече част от най-близкия ми приятелски кръг и това ме успокоява, защото когато всичко свързано с поредицата свърши те ще продължат да бъдат до мен. За мен тези филми представляват просто един период от живота ми, но това не означава, че не ги оценявам – гордея се с всеки един филм от тази поредица и съм безкрайно благодарен, че имах възможността да бъда част от всичко това. Но от самото начало бях наясно че рано или късно краят ще дойде. Но това е част от човешкия живот – с течение на годините преминаваш от един период в друг, и никога не знаеш какво ще се случи утре.



Филмът изисква много усилия от страна на всички актьори – както физически така и емоционални. Кое за Вас беше най-трудно по време на снимките?

Даниел Радклиф: Разбира се физическите усилия. Поне за мен това бяха най-изтощителните снимки които някога съм правил. Но имаше и предизвикателства от друг род, като например връзката между Хари и Дъмбълдор. Въпреки че той е мъртъв, присъствието му е осезаемо, особено след като моят герой разкрива някои тайни неща от неговия живот. Това хвърля сянка върху идеалистичния образ на Дъмбълдор и поставя под въпрос неговите виждания и нещата на които е учил всички хора около него. В крайна сметка Хари е принуден да си зададе въпроса, “мога ли да вярвам на казаното от Дъмбълдор?

Това е и еволюцията на Хари Потър като герой – той започва да изпитва съмнения и осъзнава, че нещата не са такива каквито изглеждат. И заради това, поне за мен, тези филми са за загубата на невинност – в началото Хари е това малко и любопитно дете, а в края е вече млад изтормозен мъж, намиращ се пред множество проблеми с които трябва да се справи. Но трябва да отбележа, че в  “Хари Потър и даровете на смъртта” ние съзнателно не искахме да представим Хари като типичен намусен герой, защото въпреки всичко той е все пак запазил част от това малко дете, което видяхме в първия филм. А и по този начин последната сцена, с битката между мен и Ралф Файнс, става много по-въздействаща и тежка за гледане, защото това което зрителите ще видят е как един много силен и много ядосан мъж пребива едно младо момче.



Как протекоха снимките на тази сцена?

Даниел Радклиф: Всичко бе изпипано до последния детайл и мисля, че се получи страхотно. Но работата си беше тежка най-вече защото летвата е вдигната много високо, което означава, че трябваше наистина да дадем най-доброто от себе се за да се получи една наистина запомняща се сцена.

Знаех от самото начало чe ще трябва да се постарая, и преди да я заснемем бях леко притеснен и лод напрежение – просто желанието ми беше този момент да се получи. Не мисля, че досега бях изпитвал подобни чувства преди заснемането на дадена сцена. Но както вече казах, мисля че сцената е страхотна и знам със сигурност, че Ралф (Файнс) ще каже същото.

Имайки впредвид случващото се във филма, Вие замисляли ли сте се за смъртта и факта, че тя е може би единственото сигурно нещо в човешкия живот?

Даниел Радклиф: Може би това ме превръща в малко мрачна личност, но аз често мисля за смъртта. Не знам дали е свързано с филмите по някакъв начин, или просто съм такъв човек. Заинтересован съм, защото никой не знае какво ни чака отвъд този свят и всичко е една голяма мистерия. Сигурен съм че много хора са като мен, но просто избягват тази тема. Не ги виня, защото това не е нещо за което искаш да говориш на маса с приятели.



След всички тези години, как са се развили взаимоотношенията между Вас и партньорите Ви, Рупърт Гринт и Ема Уотсън?

Винаги сме се разбирали много добре, още от първия филм. Добри приятели сме, но разбира се това не значи че не се виждаме и с други свои връстници. Някои хора си мислят че сме постянно заедно, което не е вярно. Всеки от нас е в много важен период от живота си, и истината е че в момента нямаме време за никакви забавления.

Двете части на филма ще бъдат в 3D. Какво мислите за този формат?

Даниел Радклиф: Нямам нищо против 3D, но мнението ми е че големите филми не трябва да разчитат на тази технология за да впечатлят публиката. Ние бяхме наясно с това, и “Хари Потър и даровете на смъртта” ще изглежда добре както на 3D екран така и в обикновен киносалон.



Трудно ли се свиква с мисълта, че винаги ще бъдете асоцииран с образа на Хари Потър?

Даниел Радклиф: Не, защото всяка друга бъдеща роля която ми предстои да изпълня ще съществува благодарение на филмите за Хари Потър. Със сигурност мога да кажа че ако не бях избран за този франчайз, аз нямаше да получавам сегашните предложения за роли. Ще бъде грубо и  неблагодарно от моя страна, ако кажа, че не се гордея с образа на Хари. Горд съм и ще продължавам да бъда горд с факта, че съм част тази поредица.

Последният филм от поредицата за Хари Потър, “Хари Потър и даровете на смъртта”, ще бъде разделен на две части. Българската премиера на първата част ще бъде на 26 ноември 2010 година, а втората част ще тръгне по кината на 15 юли 2011 година.

movieweb.com