Управителят на „Форум Филм” Дона Цветкова прави равносметка на изминалата година и споделя очакванията си за тази.
Във финансово отношение кои бяха най-големите ви успехи през изминаващата 2010 г.?
Дона Цветкова: Факт е, че 2010 г. имаше много силен репертоар. Като много големи наши успехи отчитаме „Алиса в страната на чудесата”, „Принцът на Персия”, „Шрек 4”, декемврийските премиери като цяло – особено сме доволни от „Рапунцел и разбойникът”, който скоро ще достигне 1 млн. лв. приходи (вече е факт), но също така и от „Трон”, „Запознай се с малките”. От петте филма на 2010 г., които преминаха прага от 1 млн. лв., три са наши - „Алиса в страната на чудесата”, „Принцът на Персия”, „Шрек 4”. С тези филми подобрявахме рекорди и ако не се лъжа с „Алиса” и „Принцът на Персия” последователно подобрявахме рекордите на „Дисни” в България. „Шрек завинаги” пък е най-касовият филм на UIP в България за всички времена.
Освен това пазарът е отбелязал ръст от 34% в посещаемостта и 40% в бокс офиса!
Това е рекорден ръст, поне от 2006-та година насам, откакто ние следим развитието му. Откриването на 4 мултиплекса през имналата година има принос, но ръст има и в съществуващите кина, така че бъдещето продължава да изглежда оптимистично за киното.
Кои са най-големите ви провали през 2010 и на какво ги отдавате?
Дона Цветкова: Най-болезнено приехме резултатите на „Играта на играчките 3”. Бяхме заложили високи резултати и очаквания и вложихме много усилия и средства в инициативи и различни кампании. Разбира се, неуспехът е относителен, защото не можем да говорим за провал за филм с над 300 000 лв. приходи, той е с резултати над средните. Обясняваме си резултатите с това, че и първите два филма нямаха много голяма посещаемост – около 10 000 зрители за филм, и не стъпвахме на добра база. Мисля, че и самото заглавие създаде някаква предубеденост, която така и не можа да се преодолее – прие се, че филмът е за най-малките зрители, а това съвсем не е така.
По наши наблюдения бокс офис резултатите през септември и октомври отбелязаха сериозен спад. Вие отчитате ли такава тенденция и на какво я отдавате?
Дона Цветкова: Това е спад в сравнение с летните месеци, в които хората имат повече време за развлечение, но иначе е в рамките на обичайния цикличен сезонен спад. Иначе погледнато в сравнение с предишната година има ръст, който подчертава общата тенденция, че киното като развлечение е във възход. В България като цяло това се обосновава от все по-широката мрежа от кина и от факта, че кината задоволяват една друга потребност, която нито торент сайтовете, нито домашното кино могат да задоволят, а именно потребността да прекараш време в качествено забавление извън дома. Мрачната прогноза, че киното ще замре в ерата на многото и различни платформи, не е издържана. Хората винаги ще имат нужда от такова развлечение и социализация. Може ли да се каже, че многобройните торент сайтове, особено на територията на България, крадат значителен брой от зрителите на вашите филми? Как им се противопоставяте? Не страдат ли от тях най-вече арт филмите, защото имат по-ограничено разпространение, с по-малко часове на прожекции и места?
Дона Цветкова: Според мен страдат най-много филмите с най-голям потенциал. Това са най-вече филмите, които са с предимно младежка аудитория - това са хората, които най-често ползват интернет и свалят филми от торентите. Това е публиката, която е израснала най-вече в такива условия, в които няма традиция или разбиране, че трябва да се уважава труда на създателите на интелектуална собственост. Много голяма част от тези хора са израснали без да ходят на кино, особено в градовете, в които няма киносалони, или са открити наскоро. Така че в крайна сметка от това страда най-много комерсиалното кино.
Арт киното наистина се предлага по-ограничено, но неговата аудитория е по-зряла и като възраст и като разбирания на ценители на киноизкуството. Така че, например, хора, които искат да гледат „Писател в сянка”, биха изчакали филмът да се появи на екраните у нас, въпреки че евентуално могат да го намерят и в интернет, защото си дават сметка, че цялостното възприятие в киното е съвсем различно.
Това положение засяга всички участници в кинопроизводството и киноразпространението, dvd разпространението и дори телевизионните оператори, които също купуват права за излъчване на филми. Ние работим с основните торент сайтове и им пращаме искания за филмите, които разпространяваме, да бъдат свалени от сайтовете им. Те не винаги реагират удовлетворително за нас, защото понякога минават дни наред преди да реагират. Може би това все пак е глобален проблем, който трябва да намери глобално решение. Доколкото ми е известно в момента законът не позволява кой знае какво да се направи по въпроса и преди да бъдат забранени торент сайтовете трябва да се извърши и сериозна юридическа работа. Смятаме обаче, че фактът, че все повече хора имат възможност да посещават кино на удобно и близо за тях място ще въведе културата и традициите в самите зрители, така че да започнат все повече и повече да предпочитат да преживяват филмите по начина, по който те са били създадени и предназначени за възприемане.
В началото на дейността си у нас „Форум Филм” заяви желание да налага не само хитови в комерсиално отношение заглавия, но и независими продукции. Колко независими филми разпространихте тази година и какви са резултатите от тях?
Дона Цветкова: Миналата година сме имали 6 независими заглавия, които не са много по-малко в сравнение с първата година, в която стартирахме киноразпространението. Част тях постигнаха резултати, които са добри дори за мейджърски заглавия. „Следващите три дни” и „Алфа и омега” надминаха първоначалните ни планове. „Писател в сянка”, „Мъжете, които се взират в кози” и „Пълно за празно” имат по-скромни приходи, да речем средни и под средните резултати.
За нас е важно да предлагаме разнообразие от продукти. Разбира се, ние сме зависими от нашите доставчици, както по отношение на мейджърските заглавия, така и за независимите. Ако в една седмица изкараме повече заглавия, ориентирани към различен кръг от хора, това предполага както общо увеличение на приходите, така и култивиране на навици в различни аудитории. Счита се, че филми като „Писател в сянка” или „Мъжете, които се взират в кози” са предназначени за арт аудитория, но интересното е, че в мултиплексите тази аудитория е много по-многобройна, отколкото в арт кината. Има хора, които са склонни да експериментират или такива, за които рецензиите също са важни при избора им на филм. Защото каквото и да направим като реклама докато филмът излезе на екран – след това той работи сам за себе си.
„Форум Филм” е в България от две години насам. Разкажете ни малко повече за пътя, който извървяхте през тях. По какъв начин ви помага фактът, че сте част от международна разпространителска къща? Доколко е ефективно да прилагате опита на своите колеги в Израел, Полша, Румъния и Унгария и правите ли го в нашите условия?
Дона Цветкова: Макар да не познавам в дълбочина кой знае колко добре спецификите на публиките в различните страни, съм склонна да вярвам, че зрителите не се различават кой знае колко в Европа. Разбира се, в сравнение със САЩ различията са големи – резултатите го доказват. Структурата ни е подобна на тази в други страни и до момента продължаваме да обменяме опит и да прилагаме добри практики, идеи за конкретни филми, особено за филмите, които разпространяваме и в петте страни – като тези на Дисни, например. Това много ни улеснява в прилагането на общи идеи. Обменът обаче не е еднопосочен – и у нас са се раждали идеи, които са били прилагани на други места. Предимство в нашия регион например е фактът, че когато търсим партньори за промоции, много компании в Румъния и България са под една шапка.
Освен това имаме и по-широк поглед върху пазара. Ако филмът вече е бил разпространен в някоя от страните като Унгария, Полша или Румъния, резултатите му дават добра насока какво евентуално би могло да се случи и в България с него.
Всеки етап от нашето развитие тук има своите предизвикателства и своята сложност. Ако в първоначалния етап основното предизвикателство пред нас е било да опознаем пазара, да намерим маркетинговите подходи и инструменти, които дават резултат – много пъти сме работили на принципа на опита и грешката, и въпреки че киното е много непредсказуем бизнес, и дори ако подходиш по един и същи начин към филми със сходна аудитория, резултатите могат да бъдат крайно различни, все пак имам известни ориентири. Ние не можем да влияем на продукта, а само на начина, по който той се представя в кината.
В края на 2009 г. дойдоха пък предизвикателствата да разпространяваш филми на голямо, мейджърско студио. Те имат своя специфика – правила на работа, по-комплицирано администриране. Всеки ден се учим. Те имат много стройна политика и стратегия за разпространение на филмите – нещо, което липсва при независимото кино. Там пък се изисква в много по-голяма степен креативност, съответно имаш и много по-голяма свобода.
Бихте ли разпространявали и български филми? Какви биха били условията да разпространите един филм?
Дона Цветкова: Със сигурност имаме интерес и желание да разпространяваме български филми и към тях бихме подходили както подхождаме и към всички други филми, които разпространяваме – да видим продукта, да оценим потенциала му, да дадем препоръки за начина му на разпространение. Имахме разговори миналата година за един български филм, за който продуцентите в крайна сметка решиха да възложат за разпространение на друг, но се надявам, че благодарение на опита, който натрупваме междувременно и на резултатите, видни от бокс офиса, още тази година да получим предложения от създатели на други филми. С удоволствие бихме разгледали всички предложения.
Синема Сити Интернешънъл вярва в местния продукт, в зависимост от страната, в която оперира – у нас това са българските филми. Те имат основните източници на потенциал за развитие на пазара, защото създават много по-различен интерес в зрителя и докарват аудитория, която може и никога да не е стъпила в кино дотогава.
Може ли да се твърди, че сте облагодетелствани спрямо останалите кино разпространители заради факта, че сте свързани със Синема Сити? Получавали ли сте подобни упреци?
Дона Цветкова: „Форум Филм” третира равнопоставено всички кина и по същия начин Синема Сити има еднакво отношение към всички филми. Нас ни интересува да имаме добър брой прожекции във всяко едно кино, за да може филмът да реализира в максимална степен пълния си потенциал. За Синема Сити са от значение също приходите на филма, както и работата на разпространителската компания – дали си рекламира филма, дали изработва материалите за него навреме, така че да се увеличат приходите. В нашия взаимно обвързан бизнес всяка страна си има своите задължения и целта е обща – максимален брой зрители и приходи. И всеки трябва да си свърши своята част от работата. А ние от „Форум Филм” сме много активни и целенасочени в маркетинга на филмите си и затова получавам условията, които ни се дават от Синема Сити.
Кои са очакваните от вас хитови заглавия за 2011 г.?
Забелязва ли се вече предпочитание от страна на зрителите към новия формат 3D, за сметка на традиционния двуизмерен?
Дона Цветкова: Действително има такова предпочитание и за всеки голям филм е вече по-скоро изненада, че не е триизмерен. Например за ''Бързи и яростни 5'' дори кината ни питаха дали не е триизмерен.
Какво ще пожелаете на cinefish.bg през новата година?
Дона Цветкова: Да продължава да предлага качествени новини и анализи от света на киното и да набира все по-голяма и вярна аудитория.
2 гласа
Браво, добро интервю.