Имаме добра новина ...за любителите на екшъна, които са над 30. Не, че не харесваме яки, шумни, ефектни, американски пукотевици, но отвреме навреме имаме нужда от малко по- ретро филми на действието. Които да ни връщат към различни кино спомени - тези на по-задълбочени криминалета, на които се радвахме и чиято мода копирахме.
Добрата новина се казва “Последната банда” -разказ за една действително съществувала банда обирджии през 70-те във Франция. Режисьорът Ариел Зейтун, чийто стил познаваме от “Ямакаши” (2001) няма да ни разочарова и с новата си лента.
Отново ще видим преследвания, нажежена атмосфера, крайни и чувства, много смелост и непремерен риск. “Последната банда” ни връща към една отишла си със стария век действителност.
Няма вече такива банкови обири, нито такива приятелства или такива любови. Рисковани, на всяка цена, без значение какво мислят другите и какво ще стане утре.
Венсан Елбаз като Симон (шефът на бандата) прави плътна и запомняща се роля. Героят му знае какво иска – да живее по начина, по който е избрал – на ръба, в надпревара със закона и обикновения живот.
Симон знае и как да обича – изцяло, без полировка, прямо, всеотдайно, без да крие себе си. В доброто и лошото до него са двамата му най-близки хора -нежната Жюли (Клеманс Поези) и точния Каза (Сами Буажила).
Зейтун води историята динамично, шумно, стройно, разказва бързо, като живота на легендарните банкови обирджии. Неговият филм сякаш мирише на носталгия, на нещо хубаво, но отминало, като киноезика на онова време, като късо подстригани дамски коси, като дългите шлифери и тесните яки.
Но нали затова е киното - да ни отвежда визулно назад, за да си спомним за миналото, да оценим настоящето и да продължим напред.
0 гласа
Ще се гледа.