Колкото и да ни се иска Холивуд да остави азиатските филми на мира, толкова римейковете на сюжети от Далекоизточна Азия стават все повече и все по-негледаеми. И тъй като повечето от нас не гледат оригиналните заглавия лесно могат да се заблудят, че липсата на качество и смисъл идва от първоизточника. А това е далеч от истината. Поредното разочарование се казва ”Опасностите на Бангкок”(2008), в който Никълъс Кейдж е в главната роля, освен това е и продуцент. Вероятно причината Оксид Пан Чун (режисьор и на тайландския едноименен филм от 1999 г.) да се съгласи да поеме и американската версия е добрата сума, която е била предложена, но още се чудя как е възможно да се подпише под този римейк. Идеята и всъщност интересното в разказа за наемния убиец е, че в оригинала той е глухоням и това го прави още по-безстрашен. Но тъй като не е “маркетингово” Кейдж да няма реплики, затова недъгът е прехвърлен върху друг персонаж. Тази промяна съсипва лентата.
Това което ни предлага Кейдж е посредствена история, която спокойно може да излезе направо на DVD. Сякаш не сме в 2008 , а в 1998 , дори и преди това. Ефекти почти няма, екшънът също не е в центъра на събитията. Замазват ни очите с една речна гоненица с канута, която определено не стига. Не разбираме точно и какво е опасното в Бангкок - това че героят на Кейдж е зъл и убива по списък или фактът, че закоравелият наемник се влюбва в момиче което не може да говори и чува? Разбираме само,че погледът на Джо е пресилено мрачен, което изглежда смешно. Не помага и черната му боядисана коса, подстригана странно. Във всички реакции и чувства на героя липсва мотивация, а тази, която ни поднасят не е убедителна. Потопен в липса на динамика и напрежение, филмът се превръща в бозава драма на един самотен наемен убиец, за който трябва да ни стане тъжно. Но кулминацията на филма в случая е финалът. Краят на “Опасностите на Бангкок” можем да сравним със сцена от нелош венецуелски сериал. След това изключително “адреналиново” преживяване можем само да се надяваме племенникът на Копола да се отдада на почивка, за да си починем и ние от безсмислените филмови преживявания, които ни предлага напоследък.
0 гласа