Филмът на Нехир Туна „Пансион“ разказва историята на четиринайсетгодишния Ахмет, който е изпратен от си баща, отскоро ревностен мюсюлманин, в ислямско общежитие, за да приеме мюсюлманските ценности. Ахмет се старае да стане идеалният син, но трудно намира мястото си сред децата в пансиона, а в светското си училище крие новия си дом от съучениците си. Филмът показва конфликта между религията и секуларизма в Турция през детските преживявания на самия режисьор.
„Пансион“ идва на СФФ с награда Bisato d'Oro за най-добър сценарий от Венеция ’23 и награда за най-добро актьорско изпълнение фестивала в Маракеш ’23.
Започваме разговора от факта, че „Пансион“ е вдъхновен от събития, случили се в собственото ви детство. Кажете ми как вашият личен опит се превърна във филм?
Мисля, че работата върху лична история има своите предимства и недостатъци. На първо място, това е невероятна възможност да погледнете назад във времето и да видите нещата, които са ви направили това, което сте днес, а после – и да създадете история от това.Това е благословия. Това е шанс да поработите върху травмите, които някога сте имали и които някога са ви формирали. Моите спомени ми дадоха ясна представа за атмосферата и за това как преживяванията ще повлияят на героите ми. От друга страна обаче, работата върху нещо лично може да бъде трудна, трябва да спазваш определена дистанция от материала, за да можеш да твориш, и не бива да си прекалено емоционално привързан към него. Така че да, има предимства и недостатъци в този смисъл.
Как успяхте да се откъснете от историята? Как става това?
Не беше лесно, а правенето на филми е толкова дълъг процес. Писането, развиването на сценария и финансирането на един филм отнемат много време. Работата става част от живота ви, от ежедневието ви. Филмът ме вдигаше от леглото всяка сутрин. Силата ми да продължа да работя по него дойде от мисълта, че накрая ще мога да споделя част от детството си с публиката.
Как вашият филм разглежда темата за религията в турското общество днес?
Всъщност историята серазвива в края на 90-те години. Това беше време на силна поляризация между секуларисти и ислямисти. Основите на този конфликт съществуват от създаването на съвременна Турция, но тази епоха беше връхната точка. Така че това беше една от причините, поради които избрах да поставя филма в тази епоха... а също и защото самият аз бях на възрастта на моя герой по това време. Може да се каже, че през последните 20 години Турция вече не е същата, има повече свобода за тези, които искат да живеят според правилата на исляма. Имам предвид, че страната стана по-консервативна. Съотношението на силите се промени. През 90-те години светските сили имаха повече влияние. Те оказваха натиск върху религиозните общности. Днес религиозните са по-силни и оказват същия вид натиск върху секуларистите, които искат да живеят живота си свободно. Това е просто смяна навластта, която преживяваме, и винаги има хора, които остават от другата страна и които са потиснати. Те искат да живеят по своя си начин. Но това не означава, че Турция не е свободна държава. Тя е свободна страна, но доколко?
Вашите главни герои са деца. Към каква аудитория е насочен филмът?
Подходящ е както за деца, така и за възрастни. За мен това е история за момче, което се опитва да се ориентира между очакванията на баща си и собствените си избори в тази потискаща религиозна среда. Действието се развива в свят, доминиран от възрастни. Виждаме ефектите от изборите, които възрастните правят за образованието на децата си и как те се отразяват върху главния ни герой. Смятам, че филмът е подходящ за млада публика, защото го прожектираме и на младежки фестивали, и на детски фестивали. Но също така искам този филм да достигне до възможно най-много родители, независимо от тяхната вяра, и да им покаже последствията от техните действия и решенията, които вземат за образованието на децата си, защото възрастните винаги смятат, че знаят най-добре и искат най-доброто за техните деца, но може би невинаги са прави.
Как протече работният процес с младите актьори?
Имах късмет, защото успях да намеря актьори, които наистина се справят със задачата. И най-важното - те не изглеждат на годините си. Всъщност двете момчета в главните роли бяха на 19 и 22, когато снимахме, но изглеждаха като на 13 и 16. Актьорът, който играе главния герой, има този детски вид – той просто изглежда като дете, ако го срешите по определен начин. И след това, ако го срешите по различен начин, възрастта му се променя веднага.
Показахте ли вече филма в Турция?
Премиерата ни беше във Венеция през септември и оттогава филмът пътува по света. На много фестивали, за щастие, достига до своята публика, но все още не сме го показали в Турция. Филмът ще излезе там през април. Но тъй като вече го показахме на много турци по фестивалните прожекции в различни страни, мога да кажа, че на хората, които идват от консервативни семейства, изглежда им харесва, защото има толкова много неща, с които могат да се идентифицират. Те могат да го разберат. Аз самият идвам от този свят и знам какво означава да си възпитан по този начин. Зрителите улавят малките детайли, с които могат да се свържат. Филмът е критика и на двата възгледа - и на светския, и на религиозния, но те не го виждат така, защото за тях той показва един красив и познат свят и това резонира с тях.
Вероятно зрителите се чувстват видени и зачетени. Дали има много филми, които говорят за живота на консервативните турци?
Напоследък вече да, защото преди нямаше телевизионни сериали или филми, които да се занимават с живота на консервативни семейства. През последните две години това се промени и сега по телевизията върви много популярен сериал за консервативно семейство. Той е номер едно по рейтинг. Консервативните турци искат да бъдат чути и видени и да видят познати сюжети на екрана. А те са огромна част от турското население. Започнах да работя по моя филм още преди да бъде създаден този сериал и е просто съвпадение, че се излъчва в същия период от време. Дано „Пансион“ стигне до широка аудитория и да се гледа от много хора.
Колко време ви отне филмът?
Не знам. Процесът беше разкъсан на части. Започнах да го пиша преди много години. След това дойде пандемията и междувременно не успяхме да финансираме проекта, защото не можахме да получим подкрепа от държавата. Трябваха ни дълги години, за да успеем да намерим пари и да започнем работа по продукцията. Бих казал 6 години. Много време за филм, но дано да стане по-лесно със следващите проекти.
Избрахте да снимате в черно-бяло. Защо?
Избрах черно-бялото, защото спомените ми от пансиона не бяха особено цветни, а и смятам, че в този тип институции няма място за цветове, нито за нюанси. Или си мюсюлманин, или си атеист, по-точно неверник, няма средни положения. Помислих си какъв по-добърначин има да изразя тази идея от това да направя филма черно-бял. Това беше много ранно решение – от самото начало знаех, че този филм ще бъде черно-бял. Много дистрибутори казаха „не го прави, няма да искат да го гледат“. Рисковано е, но ако имаш сериозни причини, винаги работи за филма.
Къде сте сега по спектъра между вярващ и атеист? Работата по „Пансион“ промени ли вашите възгледи и убеждения?
В момента повече ме влече духовността, отколкото религията, но знаете ли, хората се променят. Ние се развиваме и не знам докъде ще ме отведат търсенията ми. Все още се смятам за мюсюлманин, защото няма как човек да престане да бъде мюсюлманин. И това не е непременно нещо лошо. Но аз не съм практикуващ мюсюлманин. Просто имам собствени ежедневни ритуали, които непрекъснато да ми напомнят за висшата сила.
Въпросите зададе Яна Пункина.
Премиерната прожекция на филма “ПАНСИОН”, който участва
в Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест,
е ДНЕС, 20 март в Културен център G8, начален час 18:00.
