Вече си е риск за здравето и нервите ако сте над 15 години и посегнете към фантастичен екшън. Колкото и рядко вече да ви се случва, тъй като сте подготвени за кървавите небивалици, които са ви забъркали, решавате от време навреме да видите какво развитие търпят сюжетите за бъдещето, което ни очаква.
Ако обаче любопитството и надеждата ви отведат при „Денят на прокълнатите”, окончателно ще загубите вяра и ще поплачете горчиво за фантастичното (научно или не) кино отпреди години.
Режисьорът, сценарист и монтажист Нийл Маршъл явно с удоволствие създава всичките си (три) пълнометражни филми – „Dog Soldiers” (2002), „Пещерата” (2005), „Денят на прокълнатите” (2008) след активно участва във всеки от тях. Дано тази експанзия да е правопропорционална на крайния резултат!
Уви, последният му завършен филм е доста слаб. Майор Идън Синклер (Рона Митра) е екшън героиня, която трябва да намери във вече обезлюдената Шотландия антивирус, който да спре вируса, плъзнал вече и в Англия. Нахаканата Рона изглежда неадекватно, колкото и да се прави на страстна пушачка, гледаща лошо и обидено целия свят, затова че единствената й връзка с майка й е един пощенски плик. Страшното идва от това, че тя е във всеки кадър и трябва да се свикнете, че ще е в центъра на събитията.
Липсват и известни мускулести любимци, така че е още по-постно откъм визия. Добри думи можем да кажем за звука. Отчетлив, пронизителен, силен, свистящ. Но преди всичко отблъскващо (или привличащо - в зависимост от възрастта) натуралистичен – особено в десетките моменти, в които куршумът пронизва кожата. Друг акцент в „Денят на прокълнатите” е плътта, която ни показват винаги отблизо, печена на скара, размазана, рисувана с нажежен шиш и т.н.
Интересно бе и умението на Митра – да си изважда окото, да го търкулва по пода, за да го използва като камера и после ръчно до си го поставя обратно. Изключителна хрумка за почитателите на гаврата с търпимостта към подобни възприятия. Кулминацията на филма ще ви бъде поднесена накрая, авторът така и не споделя мотивацията си - намирането на родната къща не е убедително някак…
Отчайващ е киноафишът напоследък, все повече се чудя как все още намираме желание да ходим на кино. Затова по-добре прекарайте уикенда далеч от мултиплексите и градовете, усмихнете се на слънцето и приятелите си на пикник край реката.
0 гласа
бива Doomsday ,но можеше и малко по-добре.ЩЕ ме изкефи,ако има втора част.