Лошата книга изключително често успява да направи добър екранен воаяж. Също с голяма честота се случва и диаметрално противоположното. Естествено има и изключения - не са малко сравнително скучните, безидейни и спорни литературни творби, които са успели да се представят в подобна светлина и на кинолента.
Та след смесените чувства, които предизвика "Шифърът на Леонардо", и в аудиовизуалния си вариант и като оригинален текст, не е странно, че не един и двама от зрителите на "Ангели и демони" подходиха с известно недоверие към второто екранно приключение на професора по религиозна символика доктор Робърт Лангдън.
Слава богу, във втората лента се случва именно това, което трябваше да се случи още при първия прочит. Сценарият и стъпва съвсем не чак толкова здраво върху "Шестото клеймо" и фокусът е изместен значително повече върху действието, трилъра и мистерията, отколкото върху други щекотливи теми. Така след като Ватиканът и римските власти бяха изключително доволни от промоцията, в комерсиален смисъл, която им направи Шифърът, но от Светия престол останаха със строго отрицателни чувства към начина, сега спокойно могат да си отдъхнат. И да броят туристите, без да издигат вопли до небесата.
Което е добре и за зрителя, защото получава едно добро забавление, приличен трилър, малко екшън и добре балансирана доза специални ефекти. Към това можем да добавим озадачаващо добрата игра на Том Ханкс, в ролята на главния герой, чието ниво е доста над средното за него и на практика е една от добрите изненади. Също така солидно екранно присъствие дава и Юън МакГрегър като Патрик Макена и всичко това може да означава само едно - добър филм, който през почти всичките си над два часа забавлява аудиторията.
Проблемите обаче също са налице. Някак си темпото е прекалено неравно и на моменти има абсолютно излишно забавяния до почти спряло положение, които буквално дразнят. При това, без да допринасят с нещо бог знае колко важно за развитието на сюжета. Все едно режисьор и сценарист са имали план за петилетката да направят толкова и толкова минути филм и са се опитали да го преизпълнят, при това за три години.
Оставяйки това настрана измежду положителните черти можем да отбележим и наистина красивите гледки от италианската столица, които са истинско пиршество за окото. И съвсем сигурно за пореден път ще подействат като изключително добра реклама за туризма.
Не казахме нищо за сюжета. В интерес на истината бихме могли спокойно да лепнем едно сравнение с "Национално съкровище", с известна доза "Индиана Джоунс", но със значително по-голяма нотка на сериозност и да спрем дотук. В крайна сметка немалка доза от удоволствието идва от напрежението създадено именно от сценария. Все пак, ако трябва да се окачестви с една дума - нищо особено, кой знае колко ново или екзотично.
Така че в заключение мога само да кажа, че ако не сте харесали "Шифърът на Леонардо" можете спокойно да се престрашите да изгледате "Ангели и демони". Ако пък сте от онези, които са изпаднали в захлас от предходната лента - е в крайна сметка голяма част от духа присъства, макар че навярно няма да ви допадне в такава степен. Така че с две думи - добър трилър, който се отличава с любопитен сюжет, солидна актьорска игра и темпови проблеми, които все пак се преглъщат.
0 гласа
много по-добър от шифъра е