Представяте ли си колко ще бъде хубаво никога да не страдате от липса на сън. Да сте будни и бодри независимо, че навън е 2.00 часа. Да нямате проблем с ранното ставане, просто защото не сте си лягали. А амо ако си помислите колко работа може да се отметне в “увеличилото” се денонощие... Но когато това изведнъж става възможно, усещанете е повече от неприятно.
Това се случва на Бен (Шон Бигърстаф) от “Живот на пауза” (2006). Режисьорът Шон Елис който освен късометражните форми явно обича и късите заглавия (“Left Turn” (2001), “The Broken”(2008)) създава продължението на 18 минутния едноименен две години след неговия успех. В него той украсява, оцветява, стопира и пуска отново мислите на младия художник, който страда от безсъние.
Британският лента предлага съчетание на малко, но незахаросани изводи. Тя е неопределима като жанр, в нея има младежки проблеми и достатъчно сериозни погледи към живота и начина, по който го живеем. Има мъжко чувство за хумор и хубави англичанки. “Живот на пауза” е оригинален, така че не очаквайте да видите женска драма или да не спрете да се смеете. Той успява да обедини работата в супермаркета и мечтите, които все си намираме причини да избутваме назад или ежедневието го прави вместо нас. Филмът ни поднася и красиви предложения - какво бихме могли да правим ако времето спре (и особено ако рисуваме добре).
Ще запомним още кадрите със спрелия сняг и идеята за любовта, която когато е истинска притежава силата както да предизвиква безсъние така и да го лекува.. Хубаво,че все още има филми, които не са трилъри, хоръри, драми ли комедии. А са просто добре разказани истории с интересен сюжет и фабула, реалистични, с добра и игра и позитивни настроения. Като “Живот на пауза” - да ви накара да погледнете в себе си, а защо не и да промените нещо там.
0 гласа
Сънища наяве!