Заявки за участие се приемат до 1-и декември 2020 г.
Най-големият фестивал за късометражно кино в района и единствен по рода си в страната - IN THE PALACE International Short Film Festival, ще проведе своето 18-то издание в началото на 2021 г. За разлика от традиционното лятно представяне, този път организаторите ще покажат новата селекция филми през студените месеци.
„В летния сезон Варна, съвсем разбирамео, е в своя разцвет - жива и изпълнена с хора, събития и безброй възможности за свободното време. Искаме да привнесем поне малко от тази жизненост в града в студените и мрачни месеци. А докато е сиво и негостоприемно навън, какво по-хубаво от това да отидеш на кино със семейство и приятели. Освен това сме подготвили и голяма изненада и съвсем скоро ще можем да кажем каква е тя и какво да очакват зрителите“, споделя Цанко Василев, директор на IN THE PALACE.
Заявките за участие в следващото издание са отворени и ще се приемат до 1-ви декември. Всеки желаещ да предложи своя филм може да го направи през международната платформа FilmFreeway (https://filmfreeway.com/InThePalaceISFF)
Една от новостите в 18-тото издание ще бъдат два нови конкурса - за пълнометражно кино (NOT SHORT AT ALL FILM COMPETITION) и за късометражни филми до 1 мин (TOO SHORT FILM COMPETITION).
За фестивала: IN THE PALACE International Short Film Festival e единственият фестивал в страната, сертифициран да номинира професионални късометражни филми в три категории за разглеждане от Академията за филмови изкуства и науки на САЩ за наградите Оскар: най-добър игрален от международната състезателна програма; най-добър анимационен от международната късометражна програма; и най-добър български филм. Заедно с това, от 2019 г. фестивалът е квалифициран да предлага и студентски филми за Student Academy Awards® - Оскари.
IN THE PALACE International Short Film Festival от 26 февруари до 06 март 2021 г. във Фестивален и конгресен център - Варна. С по един лев от всеки продаден билет на фестивала се генерира фонд за финансирането на нови късометражни филми.
„Невестата“ по пиесата на Фредерико Гарсиа Лорка - драматургична игра между актьорите и поезия с дизайна на музиката и звукаЧаст от интервюто на Паула Ортиз пред Cineuropa, за филма „Невестата“, в кината от 23 септември, разпространява България Филм ВижънСлед успеха си с дебюта като режисьор на филма “Chrysalis" (Какавида), Паула Ортиз режисира „Невестата“/ La Novia, драма базирана по известната пиеса „Кървава сватба“ на Фредерико Гарсиа Лорка. Ортиз, която жонглира умело с работата като режисьор, сценарист, продуцент и като лектор в университет представя тази трагедия по изключително дързък начин - силни характери и пустинни пейзажи наситени с емоционална интензивност.„Невестата“ има препратки с предишния Ви филм “Chrysalis" (Какавида) и още веднъж на преден план излиза света на женствеността и пустинните пейзажи, филмът има същата естетика като част от “Chrysalis", в който участва Марибел Верду или греша?Паула Ортиз: Местата, на които се заснеха филмите не са едни и същи, но определено е този вид пустинен свят. Неизбежно е, пейзажът го имам в съзнанието ми и във въображението ми: Аз съм от Сарагоса и съм израстнала в пустинята. Мисля, че суровата красота и нуждата за оцеляване в пустинята има определена стойност на етични, естетически и емоционални нива. Опитността в киното се придобива от пътуването, което сме предприели да преминем през ландшафта, елементите на природата и твърдата структура на земята, атмосферата и материалите. И двата филма са свързани чрез този свят, а също и в света на жените, чрез идентичността им. Лорка, който изгражда женските светове и имаше ясен поглед върху този тип характер е направил нещо по-смело, отколкото това, което направих в първия си филм - той създава герои, които, освен че имат митични и божествени идентичностти, имат силите на сътворението и унищожението. Това е не само по-деликатна или по-чувствителна вселена, а нещо, което би могло да се дължи на женствеността, тези характери са по-скоро по-противоречиви, интуитивни. За добро или за зло те таят цялото си желание, цялата си любов и всичката си омраза. Те са огромни, а овладяването на такива характери беше привилегия за мен.Това ли е причината, "Невестата" да има такъв буен тон?Паула Ортиз: Това е трагедия и правилата на трагедията изискват поток от усещания и емоции, които са много дълбоки, докато се стигне до катарзис, шок за душата, дори разрив, както казват гърците. За да се постигне това, казано чрез езика на киното, те трябва да бъдат по-интензивни, когато се изгражда филма и това са самите правила, които диктуват силния емоционален тон, за да може края да доведе до размишления за морала. За да можете да управлявате това, трябва да апелирате за пътешествие на бруталните усещания и това е, което ние се опитахме да направим с всичко, което имахме на разположение.Кое гарантира, че тона във филма няма да излезе извън контрол?Паула Ортиз: Тонът във филма е най-важен - никой няма да забележи, ако тонът изчезне преди финала на снимките, но когато хората видят филма, ще забележат, че липсва. Когато те са въвлечени в този сложен тон, трябва да се внимава да не стане глуповат или преувеличен, това беше най-големия ни страх при подготовката, дали актьорите и екипа, ще могат да се изградят един естетически, визуален и звуков свят. Човек никога не може да е сигурен. Често казвам: не знам дали някога ще направя отново такъв филм, толкова е трудно, бих го направила, само ако се потопя в друга трагедия, в класически текст като този, защото е изключително рисковано. Но ако искате да се изгради трагедия равностойна на гъцките пиеси, каквито са на Шекспир или на Лорка, в наши дни постановката трябва да се изиграе на всичките им различни езици. Ето защо „Невестата“ е със силна и изразителна структура с цвят, светлина, пейзажи, текстури, обекти и дизайн... Имаше и драматургична игра между актьорите и поезия с дизайна на музиката и звука, което се проявява във филма като нереални и символични елементи.Можем ли да сравним Вашия филм с ястие с неочакван и отличителен вкус?Паула Ортиз: Абсолютно. Аз съм наясно с факта, че това е постоянно движение по острието на ножа - това е хазарт и има голям шанс за повечето хора, ако са успяли да се въвлекат в историята на филма, а ако не - то те ще бъдат отхвърлени.От къде почерпихте вдъхновение за тази бъркотия?Паула Ортиз: Чета пиесите на Лорка от 15 годишна и за мен са атавистични и хипнотизиращи - не е интелектуална причината, а по-скоро страст. Учих испански език и литература, и тези текстове ме вълнуват, защото съм прекарала много време с тях. А защо да не напиша сценарий по един такъв текст, който може да бъде силно въздействащ на големия екран? Понякога в нашето кино ги издигаме до почти свещено ниво – защо да не им придам форма както го правят във филмовата индустрия в другите страни? ... още »
Снощи бяха раздадени 86-ите годишни телевизионни награди „Еми“. Сред очакваните победители беше сериалът „Игра на тронове“, който се сдоби с 38-ата под ред статуетка. С това той се превърна в най-награждаваният сериал в историята на наградите, като задмина досегашния шампион „Фрейзър“. Джулия Луис-Драйфус за пети пореден път бе наградена за ролята си във „Вице“, а Маги Смит като Вдовстващата графиня в „Имението Даунтън“ – за трети. Сред изненадите на вечерта беше наградата на Татяна Маслани, която до момента беше недооценена за изпълнението си в „Тъмното дете“ и на Рами Малек за “Mr. Robot”. Ето и пълният списък на наградените:Най-добър драматичен сериал„Американците“„По-добре извикате Саул“„Имението Даунтън“„Игра на тронове“„Вътрешна сигурност“„Къща от карти“„Mr. Robot“ Най-добър актьор в драматичен сериалКайл Чандлър, „Bloodline“Рами Малек, „Mr. Robot“Боб Оденкърк, „По-добре извикате Саул“Матю Рис, „Американците“Лийв Шрайбър, „Рей Донован“Кевин Спейси, „Къща от карти“ Най-добра актриса в драматичен сериалКлеър Дейнс, „Вътрешна сигурност“Виола Дейвис, „Как да ни се размине за убийство“Тараджи П. Хенсън, „Империя“Татяна Маслани, „Тъмното дете“Кери Ръсел, „Американците“Робин Райт, „Къща от карти“ Най-добър поддържащ актьор в драматичен сериалДжонатан Банкс, „По-добре извикате Саул“Бен Менделсън, „Bloodline“Питър Динклейдж, „Игра на тронове“Кит Херингтън, „Игра на тронове“Майкъл Кели, „Къща от карти“Джон Войт, „Рей Донован“ Най-добра поддържаща актриса в драматичен сериалМоура Тиърни, „The Affair“Маги Смит, „Имението Даунтън“Лена Хеди, „Игра на тронове“Емилия Кларк, „Игра на тронове“Мейси Уилямс, „Игра на тронове“Констанс Цимър, „Нереално“ Най-добър комедиен сериал„black-ish“„Master of None“„Модерно семейство“„Силициевата долина“„Transparent“„Unbreakable Kimmy Schmidt“„Вице“ Най-добър актьор в комедиен сериалАнтъни Андерсън, „black-ish“Азис Анзари, „Master of None“Уил Форте, „Последният човек на земята“Уилям Х. Мейси, „Безсрамници“Tомас Мидълдич, „Силициевата долина“Джефри Тамбор, „Transparent“ Най-добра актриса в комедиен сериалЕли Кемпър, „Unbreakable Kimmy Schmidt“Джулия Луис-Драйфус, „Вице“Лори Меткалф, „Отделение за специални грижи“Трейси Елис Рос, „black-ish“Ейми Шумър, „Inside Amy Schumer“Лили Томлин, „Grace & Frankie“ Най-добър поддържащ актьор в комедиен сериалЛуи Андерсън, „Baskets“Андре Броер, „Бруклински полицаи“Кийгън-Майкъл Кей, „Key & Peele“Тай Бърел, „Модерно семейство“Тайтъс Бърджис, „Unbreakable Kimmy Schmidt“Тони Хейл, „Вице“Мат Уолш, „Вице“ Най-добра поддържаща актриса в комедиен сериалНийси Наш, „Отделение за специални грижи“Алисън Джани, „Mom“Кейт Маккинън, Сатърдей Найт ЛайвДжудит Лайт, „Transparent“Габи Хофман, „Transparent“Анна Члъмски, „Вице“ Най-добър лимитиран сериал„American Crime“„Фарго“„Нощният мениджър“„The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“„Roots“ Най-добър актьор в лимитиран сериал или филмБрайън Кранстън, „До край“Бенедикт Къмбърбач, „Шерлок: Ужасяващата булка“Идрис Елба, „Лутър“Куба Гудинг Мл., „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Том Хидълстън, „Нощният мениджър“Кортни Б. Ванс, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“ Най-добра актриса в лимитиран сериал или филмКирстен Дънст, „Фарго“Фелисити Хъфман, „American Crime“Одра Макдоналд, „Lady Day at Emerson's Bar and Grill“Сара Поулсън, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Лили Тейлър, „American Crime“Кери Уошингтън, „Confirmation“ Най-добър поддържащ актьор в лимитиран сериал или филмДжеси Пемънс, „Фарго“Бокийм Удбайн, „Фарго“Хю Лори, „Нощният мениджър“Стърлинг К. Браун, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Дейвид Шуимър, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“Джон Траволта, „The People v. O.J. Simpson: American Crime Story“ Най-добра поддържаща актриса в лимитиран сериал или филмМелиса Лео, „До край“Реджина Кинг, „American Crime“Сара Поулсън, „Зловеща семейна история: Хотел“Кати Бейтс, „Зловеща семейна история: Хотел“Джейн Смарт, „Фарго“Оливия Коулман, „Нощният мениджър“Най-добър гостуващ актьор в драматичен сериалХанк Азария, „Рей Донован“Макс фон Сюдов, „Игра на тронове“Рег И. Кати, „Къща от карти“Махершала Али, „Къща от карти“Пол Спаркс, „Къща от карти“Майкъл Дж. Фокс, „Добрата съпруга“Най-добър гостуващ актьор в комедиен сериалПитър Сколари, „Момичета“Боб Нюхарт, „Теорията за големия взрив“Трейси Морган, „Сатърдей найт лайв“Лари Дейвид, „Сатърдей найт лайв“Брадли Уитфорд, „Transparent“Мартин Мъл, „Вице“Най-добра гостуваща актриса в комедиен сериалТина Фей & Ейми Полър, „Сатърдей найт лайв“Мелиса Макарти, „Сатърдей найт лайв“Ейми Шумър, „Сатърдей найт лайв“Кристин Барански, „Теорията за големия взрив“Лори Меткаф, „Теорията за големия взрив“Мелора Хардин, „Transparent“Най-добра гостуваща актриса в драматичен сериалМарго Мартиндейл, „The Americans“Лори Меткаф, „Horace And Pete“Моли Паркър, „Къща от карти“Елън Бърстин, „Къща от карти“Алисън Джани, „Господарите на секса“Кари Престън, „Добрата съпруга“ Най-добър ТВ филм„A Very Murray Christmas“„До край“„Confirmation“„Лутър“„Шерлок: Ужасяващата булка“ Най-добро варайъти ТВ шоу„Jimmy Kimmel Live!“„Last Week Tonight“ с Джон Оливър„The Late Late Show“ с Джеймс Кордън„Real Time“ с Бил Мейхър„The Tonight Show“ с Джими Фалън Най-добра реалити програма„The Amazing Race“„American Ninja Warrior“„Dancing with the Stars“„Project Runway“„Top Chef“„The Voice“ ... още »
Комедията „Кой е баща ти?“ (“Who's Your Daddy? / Bastards”) с участието на Оуен Уилсън, Ед Хелмс и Глен Клоуз се сдоби с първи трейлър, който ни показва какво можем да очакваме от нея. Проектът, за който вече сме ви информирали, ни среща с двама братя, които години наре живеят с идеята, че баща им е бил герой ,докато майка им не им споделя, че няма представа кой е бил той. Те се впускат в търсене и се срещат с поредица от потенциални бащи. Сред тях са Дж. К. Симънс и Тери Брадшоу, които разказват не особено приятни спомени за майката на двамата. ... още »
Документалният проект на Леонардо Ди Каприо, посветен на световните климатични промени – „Преди потопа“ (“Before The Flood”), ще има своята европейска премиера на предстоящия филмов фестивал в Лондон. На 15 октомври зрителите в английската столица ще могат да го изгледат в секцията „Специални прожекции“. Режисьор на документалната творба е Фишър Стивънс. В нея Лео обикаля планетата, за да се среща със световни лидери, учени и експерти по въпросите за глобалното затопляне и да търси практически разрешения на предизвикателствата, пред които сме поставени. Той е и продуцент на „Преди потопа“. ... още »
Сред номинираните за най-добро режисьорско откритие на Европейската филмова академия тази година е и българката Светла Цоцоркова. Нейният дебютен игрален филм „Жажда“ ще се съревновава за наградата на международната филмова критика ФИПРЕСИ. Наградите ще бъдат раздадени във Вроцлав, Полша на 10 декември. Останалите претенденти са „Кучета“ (“Caini”), копродукция на Румъния, Франция, България и Катар на румънеца Богдан Чирика, „Либман“ (“Liebmann”) на немския режисьор Жул Херман, израелско-френската копродукция „Пясъчна буря“ (“Sufat Chol”) на Елите Зехер, „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ (“Hymyileva Mies”), копродукция между Финландия, Германия и Швеция на финландеца Юхо Куосманен. ... още »
Гаел Гарсия Бернал е един от режисьорите на късометражни новели в омнибус филма „Лудо“ (“Madly”), който ще бъде разпространен по света от японската компания Никацу Корпорейшън. Романтичната драма разказва шест истории за любовта в наши дни в шест световни града. Другите режисьори, които са разполагали с 15 минути, за да покажат своето виждане за романтиката с днешна дата са Сион Соно, Себастиан Силва, Мия Уасиковска, Анураг Кашияп и Наташа Кан. Световната премиера на филма беше на фестивала Трайбека, където Радика Апте получи и награда за най-добра актриса за изпълнението си в „Лудо“. ... още »
Да се прави римейк е трудно работа. Не е ясно защо на продуцентите в американското кино въобще им хрумва да връщат на екран неостаряващи класики, които публиката още помни. Може би защото Холивуд обича да повтаря всяка успешна филмова практика, докато не изцеди и най-минимална възможност за печалба. Заради цялата непримиримост на продуцентите да се опитват да пълнят джобовете си страда публиката. Често се налага да гледаме ненужни и безсмислени римейки, които в повечето случаи са промотирани като по-добри от оригинала, но в крайна те са просто провали…Нека да видим кои са най-лошите примери на тази тенденция…Розовата пантера (2006) Явно в тази версия идеята е била да превърнат прочутия инспектор Клузо в див и безумен персонаж, защото в оригинала на филма от 1963 г., в която Питър Селърс е в главната роля, този образ е некомпетентен, но забавен скапаняк, който създава хаоса около себе си съвсем инцидентно. При Стив Мартин обаче всичко сякаш е добре премислено. Хаосът е подреден и „несполучлив“. Зрителите не повярваха в спонтанността на историята. Footloose (2011) В случая с този филм няма какво да се лъжем, дори оригиналът от 1984 г. е не е добър. Но в крайна сметка, „Footloose“ е една от реликвите на своето време – заедно с неговата забавна абсурдност, и легендарният му саундтрак - който засенчва всичките му драматургични несъвършенства. Крейг Брюър минава за талантлив режисьор, но прекалено претенциозното му отношение към тази простовата история, прави филма кичозен и странен за зрителите, влюбили се в оригинала.Степфордските съпруги (2004) Оригиналът е направен през 1975 г. и е всъщност пастелен научнофантастичен хорър, със завоалирана щипка черна комедия, разпръсната по целия сюжет. В римейка обаче сатирата взима връх, и то не по подходящия начин. Това решение на продуцентите - да разместят жанровите основи на филма, не се отплаща добре и крайният продукт е един слаб и с нищо незапомнящ се филм.Straw Dogs (2011) Много е трудно да се направи римейк на филм на Сам Пекинпа в наше време. „Straw Dogs“ е твърде политически некоректен филм и неприложим в днешните „условия“, обсебено що се отнася до многото феминистки скрупули, които биха го определили за сексистки. Затова в римейка цялата тази суровост и първичност на историята са изоставени, всичко е замаскирано с изпразнено от смисъл насилие. Разбира се, че публиката забеляза това… Град на ангели (1998) Сигурно в историята на киното е имало много други ужасни идеи за римейк за класически и успешен сред публиката филм, но това конкретно фиаско никога няма да забравим. И защо въобще трябва да се възпроизведе отново от Холивуд арт шедьовъра на Вендерс „Криле на желанието“ – това е риторичен въпрос? Този римейк дори не е бледо подобие на оригинала, той е толкова сладък и излишно сантиментален, че може с лекота да запуши артериите на зрителите…Всички многобройни, ужасни римейки на класически хорър филми Такива опити не просто предизвикват безразличието на публиката, а директно и ясно провокират обезверението ѝ. Възкресяването на хорър класики във всички случаи е обречено на тотален провал и не е ясно защо въобще на някого му хрумва да прави такива опити като – „Тексаското клане“. „Петък 13-ти“, „Черната Коледа“ и безброй много други филми-римейк, които не си струват гледането. Bad News Bears (2005) Тази сатирична бейзболна комедия от 1976 г. остави незаличимо чувство у зрителите. И този филм бе една от реликвите на своето време. Освободен и завладяващ със своята непосредственост, той отдавна се е превърнал в американска класика. В римейка от 2005 г. цялата тази автентичност липсва, шегите са плоски и никак не са адекватни на новото време и въобще на новия век.Артър (2011) Оригиналът беше лека романтична комедия, направена още във времето, когато Лайза Минели беше голяма филмова звезда. Да не забравяме и че всичко се въртеше около небрежната харизма на Дъдли Мур, който изигра леко наглия алкохолизиран плейбой Артър. В римейка Мур беше наследен от Ръсел Бранд, който освен, че се изложи, направи от филма тотална боза. Така с тази лента, вместо светът да разбере кой е комикът Ръсел Бранд, светът разбра защо всъщност Ръсел Бранд никога няма да бъде филмова звезда. Психо (1998) Никой никога не проумя откъде дойде дързостта на Гас Ван Сант да направи този римейк на един от най-известните филми в историята на киното, и то не на кого да е, а на режисьора с един от най-ярките почерци в пантеона на седмото изкуство – Алфред Хичкок. Римейкът по-скоро прилича на някакъв експеримент, отколкото на филмово произведение. Нещо като Франкенщайн на римейките – движи се, говори, изглежда като жив, но всъщност филмът си е напълно мъртъв и безсмислен. От цялата работа може би има едно хубаво нещо – сигурно вече никой няма да се опита да прави римейк на филм на Хичкок просто така…ДАС ... още »
Стартира работата по „Лудия Макс: Сметището“ (“Mad Max: The Wasteland”) под ръководството на Джордж Милър. Проектът в развитие ще ни пренесе хронологично преди историята, която гледахме в „Лудия Макс: Път на яростта“ и ще бъде посветен на Фуриоза – героинята на Чарлийз Терон. Според австралийската преса, филмът трябва да бъде заснет във и около Броукън Хил, в щата Нов Южен Уелс и то още тази година. Няма никакво потвърждение дали Терон ще се завърне в кожата на Фуриоза, макар че самата актриса неколкократно заяви, че много би искала да я изиграе отново. ... още »
