Почитателите на Джесика Частейн ще могат да я видят в новия филм на мексиканския режисьор Мишел Франко „Памет“ (Мексико-САЩ-Чили), който получи приза за най-добър актьор на фестивала във Венеция ‘23 за вълнуващото изпълнение на Питър Скарсгард. Историята проследява трансформацията в живота на Силвия, след като Сол решава да я последва до дома ѝ след срещата на гимназиалния им клас. „Исках да направя филм за хората, които живеят извън обществените рамки. Тяхната неспособност да се съобразят с очакванията на другите често се корени в събития, които съществуват само в спомените им. Понякога самото им маргинализиране предлага бягство от сенките на миналото и шанс да изградят живот в настоящето. Въпросът е дали могат да избягат от тези сенки“, споделя Мишел Франко.
ОЧАКВАМЕ ви в кино “Люмиер”, 19 март,
начало на прожекцията 20:30 часа
Отвъд мъглата | Beyond the Fog
„Отвъд мъглата“ на младия японски автор Дайчи Мурасе пренася зрителите в едно тихо японско селце. В тази интересна в миналото туристическа дестинация живее 12-годишната Ихика, а нейното семейство в продължение на няколко поколения се грижи за една страноприемница. Оцеляването на този специфичен семеен бизнес се оказва в опасност, когато дядото изчезва и за момичето и майка й настъпва време за промяна. Сценарист и режисьор на своя пълнометражен дебют, с изпълнителен продуцент легендата Наоми Кавасе, Мурасе учи режисура в Киото, а първият му късометражен филм „Forget But“ е прожектиран в паралелната късометражна програма в Кан през 2019 година.
„Диви дни“ примамва като филм за „пустата младост“, пълна с алкохол, секс и наркотици. Отзад обаче се крие интимна драма за банализирането на злото, а то е: наркотрафик, проституция, а защо не и самата младост?... Тук всеки е престъпник, това е нормално и не притеснява никого - дори когато нещата не отиват на добре. Героите не са способни да казват истината, те могат единствено да се лутат по пътя към себе си, който неминуемо води надолу. Но в това пропадане има ранимост, място за съчувствие, разбиране и вглеждане в самите нас.Пълнометражен дебют за режисьора Давид Ланзман, „Диви дни“ е изследване на днешната френска младеж, на нормалните пороци около нас. Някой би казал - и на крайностите на развития капитализъм. Има много филми за млади хора, които взимат наркотици и правят други лоши неща.Защо беше важно за теб да направиш филм на тази тема, по която толкова често е работено?Защото исках да покажа проблема по нов начин. Като нещо нормално. Тези младежи продават наркотици, проституират, единствената им мисъл е да изкарат пари. Допреди няколко години дилърите бяха опасни гангстери. Проститутките бяха истински проститутки, сега са обикновени студентки… Исках да пренеса тези герои в настоящето и да ги представя на публиката като новата нормалност. Исках да покажа, че злото е станало нормално. Не искам да съм лицемер. Основата на сценария беше да осъвременим тези герои. Да не са гангстери, а хора, каквито срещаме по улицата, но вършат нещата скришом.Прави впечатление играта на Ален-Фабиен Делон, когото отново виждаме във филм на подобна тема след „Златна младост“ през 2019 година. Как се спря на него и как подбираш актьорите си?От бизнес гледна точка това е малък филм, имаме малък бюджет. Когато имаш малък бюджет, имаш известна свобода да правиш каквото решиш, защото никой не е заложил пари. Така че, ако искаш млади актьори, е възможно да ги ангажираш. А актьорите трябва да са млади, за да има нови, непознати лица, които хората не са гледали до момента. Имаш тази свобода, но с по-малко пари. Исках дилърът да е някой, който не прилича на дилър. Приятно лице, приятна усмивка – да не можеш да си представиш, че продава смърт. Исках някой миловиден да се занимава с нещо много лошо. Безспорно е важно, че е син на Ален Делон, но е интересен фактът, че той преживява и един провал. И мисля, че… не искам да говоря за живота му, но някога в живота си той е бил много близо до моя герой. Така че познаваше тази „професия“. Това беше една от причините да искам Ален-Фабиен да изиграе ролята – защото знаех, че е преживял това, което героят преживява. И не му е харесало.Персонажите ти са раними, търсещи себе си, търсещи близост и разбиране… и същевременно нарушават закона и етичните правила, които уж са основа на нашето общество. Какво мислиш биха правили героите ти сега, в тази ситуация на изолация?Същото. Мисля, че дилърът пак ще си продава, но много повече, защото хората никъде не ходят. Във Франция е така – имаме експлозия на бизнеса с наркотици от началото на пандемията. С проституцията е по-сложно, защото сега не можеш никого да докоснеш. Не знаем какво правят. А търговците продължават да правят много пари. Те нямат грижи. Просто не мърдат от вкъщи. Пандемията не ги засяга, защото това не са истински пари. Те са виртуални, така че няма никакъв проблем. По въпроса за насилието - хората, продуцентът, разпространителят ще ти кажат: „Трябва повече насилие, повече секс! Това се продава“… А аз не исках това. Разбирам гледната им точка: ако искаш да си провокативен - включваш повече секс и повече насилие. Но целта ми беше да покажа нормални хора, които правят неща, които не са нормални. Не искам да разказвам филма, но не се случва това, което човек очаква. Не исках да отивам към класическата криминална история с много насилие. Исках нещо интимно, не чак романтично, макар да има и такива елементи. А отклонението от закона, което изобразявам, е близко до всички ни. Действително живеем в нов етап на гражданско подчинение и неподчинение. И това ще става все по-непрозрачно.Гледайте филма ДНЕС – 16 март, от 18:00 часа, и УТРЕ – 17 март, от 15:30 часа. И двете прожекции са в Дома на киното! ... още »
София Мийтингс е първият копродукционен пазар в Европа, който се фокусира най-вече върху изгряващите имена в индустрията – преди 17 години бе поставено началото с представяне на вторите филмови проекти на режисьори. Впоследствие диапазонът бе разширен, бяха включени първи или трети пълнометражни филми на европейски режисьори. Това е уникалният профил на София Мийтингс – признат от индустрията като събитие, по време на което се откриват нови таланти, пазарът се превръща в притегателен център за сериозен брой филмови експерти, които се включват, привлечени от високото качество на проектите, и присъствието им гарантира сериозното професионално ниво на събитието. Сред успешните филми, стартирали от София Мийтингс, саФЕВРУАРИ, режисьор Камен Калев, България-Франция (Кан 2020)ДАУ, режисьор Иля Хржановски, Русия-Франция-Германия-Швеция-Нидерландия-Украйна (Берлинале 2020)БАЩАТА, режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, България-Гърция (Карлови Вари 2019)СОЛО, режисьор Артемио Бенки, Чехия-Франция-Аржентина-Австрия (ACID Кан 2019)СЕСТРА, режисьор Светла Цоцоркова (Сан Себастиан 2019)Фуга, режисьор Агнешка Смочинска, Полша-Чехия-Швеция (Кан 2018)НЕЙНАТА РАБОТА, режисьор Никос Лабот, Гърция-Франция-Сърбия (Торонто 2018)ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ВЕРА, режисьор Тонислав Христов, България-Финландия-Дания (Сънданс 2019)ПОСОКИ, режисьор Стефан Командарев, България-Гурмания-Северна Македония (Кан 2017)3 / 4, режисьор Илиан Метев, България-Германия (Локарно 2017)АРИТМИЯ, режисьор Борис Хлебников, Русия-Финландия-Германия (Карлови Вари 2017)ПЕПЕРУДИ, режисьор Толга Карачелик, Турция (Сънданс 2018)ХАНА, режисьор Андреа Палаоро, Италия-Франция-Белгия (Венеция 2017)ХИБУЛА, режисьор Георгий Овашвили, Грузия-Германия-Франция (Карлови Вари 2017)СРАМ, режисьор Петър Крумов, България (Сан Себастиан 2018)БЕЗБОГ, режисьор Ралица Петрова, България-Дания-Франция (Локарно 2016)ДЕЛТА, режисьор Корнел Мундруцо, Унгария-Германия (Кан 2008)СМЪРТТА НА Г-Н ЛАЗАРЕСКУ, режисьор Кристи Пую, Румъния (Кан 2005), и още много други.През 2002 за първи път бяха поканени фестивални директори и програматори, които гледаха на закрити прожекции новите български филми в завършен и незавършен вид. Благодарение на тези прожекции много от новите български филми намериха реализация на престижни международни фестивали. По време на първия копродукционен пазар София Мийтингс в една от основните му програми бяха представени на закрити прожекции новите български филми. Една от основните му програми е представянето именно на закрити прожекции на новите български филми. Досега в програмата на София Мийтингс са включени и прожектирани пред фестивални програматори повече от 100 български игрални и някои документални филми. Другата основна програма на София Мийтингс е представянето на проекти за нови игрални филми, които имат потенциал да бъдат създавани в условията на международна копродукция. От 2004 година насам в основните секции за първи, втори и трети филм на режисьора, както и в секцията „банка“ са били представяни повече от 130 български мажоритарни игрални проекти. Много от тях се превърнаха в най-успешните български игрални филми през последните 17 години. ... още »
През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен. Вчера филмът получи две номинации за „Оскар“ – за най-добър международен филм и за най-добър режисьор. И макар да си остана само с една номинация за „Златен глобус“, той е един от претендентите за новата награда LUX, която ще бъде определена от вота на публиката – гласуването продължава до 23 май, а резултатът от предпочитанията на зрителите ще бъде обявен на 9 юни 2021.Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, се среща премиерно с българските зрители на голям екран именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг. Гледайте филма ДНЕС – 16 март, от 20:45 часа, в кино „Люмиер“; на 20 март, от 18:00 часа, в кино „Влайкова“; на 22 март, от 18:30 часа в Евро Синема и на 26 март, от 21:00 часа, в кино „Одеон“. ... още »
Макар да не може да се похвали с достатъчно нови филми в количествено отношение, Косово има своите малки и големи кино шедьоври от последните години. Тези филми хем са добре направени (винаги в копродукция, иначе е почти невъзможно икономически), хем провокират вниманието като тематика, хем носят една особена меланхолична поетичност, която хваща за гърлото, независимо дали рамката на историята е социална или екзистенциална (или най-често и двете едновременно).„Галактика Андромеда“, пълнометражен дебют на младата режисьорка Море Рача, ни въвежда в една история, която е подобна, но и диаметрално противоположна на тази във филма „Татко“ на Висар Морина, който преди няколко години също участва на Балканския конкурс на София Филм Фест. Тук темите за социалната безперспективност и безнадеждност, за единствената алтернатива на несигурното гастарбайстерство и най-вече за отношенията баща-дете имат доста различно решение. В „Галактика Андромеда“ бащата буквално продава бъбрека си, за да осигури някакво бъдеще на детето си и това не е някакъв героизъм от западен тип, а единственото логично нещо, което един добър човек, притиснат до стената, следва да направи. Интересен е фактът, че в главната роля на безработния и непрекъснато затъващ Шпетим ще видим бащата на самата режисьорка – Сунай Рача, който освен един от най-опитните и познати съвременни актьори в Косово е и продуцент на филма.„Галактика Андромеда“, копродукция между Косово, Испания, Италия и Северна Македония, е минорен, но и някак си оптимистичен филм, който ни казва по един фин и дискретен начин, че дори когато няма никаква надежда, все пак съществуването на други галактики „в близост“ до нашата, легитимира и нашето право да мечтаем за спасение.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 26 март, от 13:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Филмът ще се бори за статуетка за най-добър пълнометражен документален филм и най-добър интернационален филм на 26 април Документалният филм на HBO и режисьора Александър Нанау „Колектив“ получи две номинации за Оскар и ще се бори за статуетки в категориите „Най-добър пълнометражен документален филм“ и „Най-добър интернационален пълнометражен филм“, бе обявено днес в рамките на номинациите за 93-те награди на Оскар. Победителите ще станат ясни на 26-ти април.Ханка Кастелицова, копродуцент на филма, вицепрезидент на HBO Европа за документални филми, коментира номинациите, като сподели: „Развълнувана съм, че „Колектив“ бе признат по този начин. Имаме дълга традиция да си сътрудничим с Александър Нанау в HBO Европа, като румънския документален филм Колектив е нашият трети проект заедно. За мен беше невероятно да наблюдавам професионалния растеж на Александър през последните години, той се превърна в истински майстор на разказването на истории с похвата на наблюдението. Той е много трудолюбив и перфекционист; човек с изключително високи етични стандарти и аз искрено се радвам на този огромен успех с него и за целия ни екип. Преди няколко години номинация за „Оскар“ за източноевропейски филм изглеждаше като непостижима цел и съм щастлива, че „Колектив“ е доказателство, че си струва да мечтаем в големи размери. “От своя страна Антъни Рут, ръководител на оригиналната продукция на WarnerMedia за EMEA, сподели: „Изключително съм щастлив за Александър и екипа на „Колектив “. Да бъдеш номиниран за Оскар е една от най-високите форми на признание, която един филм може да постигне и всички ние от WarnerMedia сме изключително горди от постигнатото от този мощен и въздействащ документален филм."Румънският разследващ документален филм Колектив на режисьора и продуцент Александър Нанау и HBO Европа засяга темата за важността на разследващата журналистика през разкриването на най-мащабната злоупотреба в сферата на здравеопазването в Румъния. Припомняме, че на 30 октомври 2015 избухва пожар по време на концерт в клуб „Колектив“ в Букурещ. На място загиват 27 младежи, а 180 са ранени. Още 37 жертви с изгаряния умират в болниците в първите 4 месеца след пожара, въпреки че раните им не са били определени като животозастрашаващи. Документалният филм на носителя на „Еми“ Александър Нанау и HBO Европа проследява разследването на малък екип журналисти, към които се присъединяват лекаря Камелия Реою и Влад Войкулеску, временен министър на здравеопазването. Всички те, заедно с част от жертвите на инцидента, застават пред камерата, за да разкажат за едно от най-големите журналистически разследвания в румънската история, което води до преструктуриране на системата на здравеопазването в страната. Пълен списък на номинираните в двете категории: Категория „Най-добър пълнометражен документален филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Magnolia Pictures and Participant) – directed by Alexander Nanau“Crip Camp” (Netflix) – directed by James Lebrecht, Nicole Newnham““The Mole Agent” (Gravitas Ventures) – directed by Maite Alberdi“My Octopus Teacher” (Netflix) – directed by Pippa Ehrlich, James Reed“Time” (Amazon Studios) – directed by Garrett BradleyКатегория „Най-добър интернационален пълнометражен филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Romania) – directed by Alexander Nanau“Another Round” (Denmark) – directed Thomas Vinterberg“Better Days” (Hong Kong) – directed by Derek Tsang“Quo Vadis, Aida?” (Bosnia and Herzegovina) – directed by Jasmila Žbanić“The Man Who Sold His Skin” (Tunisia) – directed by Kaouther Ben Hania ... още »