Великият режисьор, спечелил „Оскар” за филма си „Мефисто” – Ищван Сабо, се завръща след 8-годишна пауза с най-новия си филм „Окончателен доклад”. Лентата поставя важни житейски въпроси като това каква тежест имат думите „морал” и задължение” и защо не трябва да се отказваме от мечтите си. Премиерата на филма за България ще бъде на 10 август от 20:00 ч. единствено на Платформа А6.
В една история за отдавна забравените мечти ще ни потопи унгарският „Окончателен доклад” с главно действащо лице – актьорът Клаус Мария Брандауер. Продукцията отправя и едно важно послание, а именно – че никога не е късно да преследваме детските си мечти.
Известен професор по кардиология, който на младини е мечтал да бъде оперен певец, се връща в родното си село след като се пенсионира и става обикновен общопрактикуващ лекар. В селото той попада на неразрешени конфликти, сервилно отношение, обществено мнение, поддаващо се на слухове и фалшиви новини, и оплетена мрежа от сложни взаимоотношения.
Единственият човек, с когото лекарят може да сподели тревогите си, е някогашният му съученик, който сега е селския свещеник. Лекарят влиза в конфликт с кмета на селото заради горски извор, подвеждащо обявен за целебен. Атаките срещу него са така ожесточени, че той решава да напусне селото. В търсене на начин за оцеляване, ненадейно лекарят сбъдва младежката си мечта и преоткрива себе си чрез музиката и песента.
Ищван Сабо ще ни провокира да се замислим за силата на мечтите, цената на постигнатото и бъдещето – често неясно, но винаги носещо частица от миналото.
2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Време за жени” на Илия Костов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори. На прожекцията на 22 септември 2010 своя филм ще представят режисьорът и сценарист Илия Костов и актрисите Катерина Евро и Биляна Петринска.„Време за жени” - филмътСкучен и еднообразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото „живуркане”. Попаднали в клопката на популярно телевизионно шоу, те решават да преследват с всички средства голямата награда. Водещият на шоуто е обигран медиен манипулатор, който не се спира пред нищо.За да спечелят обаче, дамите трябва да направят стриптийз пред камерите на шоуто в родния си град. Това намерение се превръща във фикс-идея на нашите героини и те решават да осъществят подобно шоу в стара средновековна крепост. Преминавайки през различни перипетии, в които семействата им са изложени на сериозни изпитания, провинциалното общество – скандализирано, а техните приятелства – разклатени, петте дами на различна възраст все пак успяват да стигнат до сцената с много жертви. Провалът на шоуто, предизвикан от сина на една от тях, е само горчива равносметка за смисъла на избора и невъзможността да надскочиш средата, в която живееш.Режисьор и сценарист на филма е Илия Костов, оператор е Ярослав Ячев, музиката е дело на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов и др. Филмът е продукция на КОРУНД-Х, НИКЕ-И, Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център.Режисьорът за филма„Време за жени” е определено женски филм - историята се върти около житейската импровизация на главните героини. Но „времето за жени” не е астрономично, както веднъж се пошегувах. Избрах тези актрисите, защото обичам да работя със стойности, проверени във времето. Познавам таланта им и актьорско присъствие - Аня, Паца, Биляна и Катето са в киното точно заради професионализма си. Киното е най-сложното визуално изкуство заради концентрацията и умението да пресъздадеш мига в сложни обстоятелства. Затова съм изключително доволен от техния резултат. Бях изненадан от някои нюанси в образите им, които като сценарист виждах по друг начин. Понякога у нас има тенденции да се използват и натурщици, но модерното кино работи само с големи професионалисти. Иначе в Холивуд щеше да им излиза без пари правенето на филми, ако не залагаха на филмовите звезди. Убеден съм, че голямото кино се прави от професионални актьори, както ни доказват всички незабравими филми.Правенето на кино е като едно състезание, което понякога се превръща в битка. И там всички искат да спечелят, затова никога не съм си задавал въпроса на кого е по-трудно. Всеки е длъжен да положи максимално усилие, за да свърши своята работа. Лично аз обожавам актьора перфекционист, който работи неуморно, проявява нужното разбиране, знае цената на компромиса. Ако и режисьорът има подобни качества, може да има няколко процента успех. А иначе натоварването е огромно, дори само да седиш и да гледаш какво правят тези хора два месеца по време на снимачния период, е изморително.сп. „Beauty”, октомври 2006Актьорите за филмаЛюбен ЧаталовФилмът може да помогне да осъзнаеш неща, които обикновено не виждаш. Някои казват, че има обществен, политически театър. Не може - театърът има герои, има личности, той се пише от хора, които разбират от драматургия и взаимоотношения.Илия ми даде първия шанс да бъда смешен и да докажа на себе си, пък и на другите, че мога да бъда такъв. Разбира се, смешното се играе най-сериозно. Но не и в телевизионно-гротескния стил. Гротеската може да се изпълни от всеки - хващаш един определен модел, дума, позната на хората, и готово. Много по-трудно е да направиш един жив човек смешен, тъжно-смешен, нещастно-смешен. Да видиш себе си и да кажеш: „Боже, колко сме смешни всички!”.сп. „Beauty”, октомври 2006Аня ПенчеваСмехът има способност да освобождава - не простотията, не преднамерената вулгарност или цинизмът, който ни залива. Героините от филма са толкова смешни в цялото си старание да надвият безсмислието и отчаянието, че зрителят се залива от смях. Те са като женски донкихотовци, борят се с какво ли не. И в центъра не са проблемите на малкия град, а проблемите на малката ни държава. Много е страшно, когато си роден в малка слаба държава, когато няма кой да те защити. Това е проблемът на моята героиня.За разлика от мен. Мислех си колко е странно да играеш другата, различната от теб. Тя има дете, с което не се разбира, има проблеми в работата, бие си началника, няма мъж, а до мен - мъже дал Господ. Бих казала на зрителите: когато се почувствате в безизходица и си зададете въпроса защо сте останали в България, пуснете си филма, вижте, че има и много други „останали”, и се посмейте заедно. Защото останалите не сме остатъците.в. „Труд”, април 2010Фестивални участия и награди200615 МФФ „Любовта е лудост”, Варна – специалната награда на журито и наградата за мъжка роля на Любен Чаталов 10 МФФ София Филм Фест2007Наградата на ИА „НФЦ” за сценарий на Илия Костов2008Фестивал на европейското кино, Токио2010Дни на българската култура в Рим ... още »
С Кристина Влахова от маркетинг-консултантската агенция ”Intellecta”, която стои зад идеята за Фестивала на индийското кино „Намасте България”, разговаряме за предизвикателството и целите при организирането на събитието.Как се роди идеята за организирането на Фестивала на индийското кино „Намасте България”?Кристина Влахова: Организираме фестивала, за да върнем официално Боливуд в България. До средата на 80-те години у нас имаше наситено присъствие на индийски филми и който и да попиташ от по-възрастните поколения, ще се сети за „Слонът, моя приятел” и „Тополчице моя”, за Радж Капур. След това присъствието някак си секна. Но остана положителното отношение към индийското кино. Изключително любопитно е и не сме го очаквали, но в момента в страницата на фестивала във фейсбук новото поколение, което е онлайн, има завидно познание за индийското кино.Ние тръгнахме с желанието да покажем хармонията на Индия и различните й цветове, да демонстрираме как се е развил Боливуд от средата на 80-те до днес, колко по-различен е, кои са новите звезди на Боливуд. И същевременно се оказва, че въпреки че официално по кината и по телевизията няма кой знае колко индийски филми, много хора продължават да се интересуват от Индия, от филмите й - има хора в групата на фестивала във фейсбук, които споделят, че са гледали и 9-те филма от програмата на фестивала.Кои са всичките организатори на фестивала?Кристина Влахова: ”Intellecta” е маркетинг-консултантска агенция и основен организатор на фестивала. Работим с най-големите индийски филмови дистрибутори през последната 1 година. Нашата роля е да ги маркетираме, не само в България, но и в цяла Европа, като даваме повече възможности на кината, телевизии, dvd разпространители, мобилни оператори, които предлагат Video on dеmand, да се запознаят с това съдържание и да преценят дали то би било подходящо за техните клиенти.„Синеплекс” са нашите кинопартньори. Решихме да направим фестивала там, с всички въпроси, които възникнаха от това решение, защото в големите мултиплекси не се правят често фестивали. Но ние избрахме „Синеплекс”, защото е модерно кино, от една страна. И тъй като не знаем какъв ще бъде интересът, сме застраховани, защото ако е по-голям, винаги можем да пуснем още една прожекция в още една зала. Разбира се, за да се случи един фестивал той има нужда от финансова подкрепа и ние сме благодарни на нашите спонсори и съорганизатори, които ни помогнаха за осъществяването на техническата страна на нещата – получаване на филмите, превод, субтитриране, печат на рекламни материали. Фестивалът е продукт на усилията на всички, които не само вярват в него, но и вярват в това, че заедно можем да създадем нещо хубаво.Всичките ли филми, които ще покажете, са купени за разпространение?Кристина Влахова: Да, искаме да ги разпространим след края на фестивала не само в София, но и из страната. Един фестивал се случва на едно място, а ние искаме филмите да достигнат до повече зрители в България. И това ще стане до следващото издание на фестивала.По какъв начин участва Посолството на Индия в България?Кристина Влахова: Индийското посолство оказва много сериозна подкрепа на фестивала от гледна точка на намирането на партньори. Благодарение на него за първи път в България влиза министерството на туризма на Индия – Incredible India, което до момента официално не е имало рекламна кампания като туристическа дестинация у нас. Посолството помогна това да се случи. Освен темата Боливуд, имаме и Индия като туристическа дестинация във фестивала – за всички, които искат да научат повече за страната, или да отидат там, или са били и искат да се върнат…Много любопитен факт е, че Индия със своя пазар от 1 милиард и 200 милиона индийци, за разлика от голяма част от света в момента се развива икономически. Кризата мина покрай Индия в края на миналото лято и не я засегна особено. Индийците имат една сериозно развиваща се средна класа, която освен всичко друго и пътува. Боливуд е един от проводниците на туристически дестинации. Преди няколко години Шарукх Кхан участваше в една прекрасна любовна история в „Chalte Chalte”, в която обикалят 5-6 от гръцките острови. От този момент нататък се забеляза рязко повишение на броя на туристите от Индия към Гърция, от една страна, защото местата, разбира се, са представени по най-красивия начин, а от друга – защото Шарукх Кхан има много почитатели в Индия, които просто тръгват по неговите стъпки и обикалят всичките тези острови.Защо се концентрирахте върху най-традиционните за Боливуд продукции? До момента филмите, които стигат до България по фестивали, са по-конвертируемите в чужбина нетрадиционни филми с по-малко песни и танци, като „Сватба в сезона на мусоните”, например. Кристина Влахова: Тези филми, които до момента са достигали до нас и до Европа, са може би повече в наложилия се формат, по-кратък от 2 часа и половина. Индийското кино пристига до Европа в по-различен формат, за да могат по-лесно да се приемат тези филми на нашия континент. Предполагам, че това е обяснението защо предимно такива филми са достигали до тук. Повечето филми, които сме гледали тук са на Мира Наир, която тръгва от Боливуд, но в момента живее в САЩ и филмите й сега не са типичните боливудски продукции. А ние искаме да върнем оригиналния Боливуд в България. И с 9-те филма искаме да покажем различна тематика – имаме исторически драми („Джодха и Акбар”), прекрасни любовни истории („Двойка, създадена от Бог”, „Погубени от любов”), имаме филм, пълен с песни и танци („Танцувай с мен”).Нашата цел е да представим новото лице на Боливуд с модерни теми - „Fashion”, например, е спонсориран от La Perla в Индия – той е изключително модерно заглавие, посветено на проблемите на индийския моден бизнес. Зрителят е този, който решава какво харесва и какво не харесва. Може би неправилно решаваме, че 2 часа и половина е формат, който натежава. Понякога в Боливуд за някои успешни продукции, например, правят също и по-кратка версия, която разпространяват в Европа.От колко заглавия избирахте 9-те филма?Кристина Влахова: Миналата година, само филмите, произведени на хинди, са 235. Основният ни стремеж обаче беше да съберем освен различни теми и нови, големи боливудски звезди. Сега ще разберем и с какво българинът асоциира Индия – дали с традиционната Индия на приказките като „Джодха и Акбар”, или предпочита Индия на песните и танците, или една по-модерна Индия с неангажиращи екшъни („D2 – Обратно в действие”), или тази Индия, която едновременно може да ви разсмее и да ви разплаче. „Курбан”, например е много силно заглавие в това отношение. „D2 – Отново в действие” пък е много модерен и е интересен и с това, че е един от малкото филми, в които Ашвария Рай е съвременно облечена. Тя обикновено държи на по-традиционния външен вид. „D2 – Отново в действие” е и по-младежки филм, затова и двете прожекции, които сме предвидили са в следобеден час, за да могат да дойдат повече младежи.Вие имате интересен подход за фестивала – може би сте първите, които подхождат чисто маркетингово към организацията. Ясно е, че сте хора, които обичат киното, но като цяло може би повечето фестивали започват с една, едва ли не, идеална цел. И чак след това започва да се мисли за това как да се привлече повече публика и как да се позиционират нещата така, че начинанието да е и финансово успешно. Вие доколко можете да сте спокойни, че такова скъпо финансово начинание като фестивала ще бъде и успешно?Кристина Влахова: Идеалната цел не изключва маркетинга. Това, което на нас ни помага, е фактът, че сме маркетинг-консултантска агенция. Ние тръгваме от доброто познаване на продукта – на това, което предлагаме и като се съобразяваме максимално с аудиторията – с това да им предложим именно онова, от което имат нужда. Реално това е идеалната ни цел. И наистина го правим, за да върнем Боливуд в България. Дай Боже фестивалът да има успех и да доведе и до повече прожекции в страната.Искам да благодаря на всички партньори, които сме се събрали, защото всички вярваме, че ще направим нещо хубаво, независимо от финансовия риск. Например, DHL ще донесат филмите. Incredible India помага това да се случи. Noble graphics направиха прекрасния дизайн. Ние не го правим за печалба, а като експеримент, който ако се случи и е успешен, ще е много хубаво.Къде се предвижда да се прожектират филмите извън София?Кристина Влахова: Навсякъде, където има интерес към тях и където има киносалони. Наскоро открихме интересен факт, че в Плевен, например, има немалка индийска диаспора от студенти по медицина, което го прави една от тези важни дестинации… А пък, ако фестивалът е успешен, ако запознаем добре българската публика с Боливуд и тя обикне отново филмите му, на следващото издание можем да поканим и някои от звездите на Боливуд.Интервюто взе Лора Трайкова ... още »
Прочутият японски режисьор Такаши Мике обяви, че се захваща с филмовата адаптация на класиката „Харакири", която бе екранизирана през далечната 1962 г. от Масаки Кобаяши, съобщи Variety.В оригиналната лента участва Татцуя Накадаи, който се превъвъплъти в кожата на самурай, търсещ отмъщение, след като синът му е принуден да се самоубие със собствения си меч.В новата версия на „Харакири" главната роля е отредена на Ебизо Ичикава. Такаши Мике сподели, че лентата ще бъде заснета в 3D форма.Снимките по новото „Харакири" започват през октомври, а самата творба се очаква на голям екран следващата година. ... още »
Въпреки че режисьора Джей Джей Ейбрамс пази в пълна тайна почти всеки детайл свързан с предстоящия му филм “Супер 8”, NYMag.com успя да потвърди предварителната информацията, че актьорите Кайл Чандлър (“Кинг Конг”) и Ел Фанинг (“Странният случай с Бенджамин Бътън”) ще изпълнят едни от главните роли във филма.Информация относно сюжета не се разкрива, но според източници близки да usatoday.com сюжетът на “Super 8” ще се завърти около три деца, Джош, Колин и Натали, които откриват че по случайност са заснели извънземно същество с тяхната Super 8 камера. Ситуацията се усложнява още повече когато се намесва правителството и военните.От Paramount Pictures провеждат кастинги от месец август насам, но освен Чандлър и Фанинг не се споменава кой друг ще участва. Очаква се 12-годишната Ел Фанинг, която е по-малката сестра на Дакота Фанинг, да изпълни ролята на Натали, която бива описвана като “уверено и смело момиче, което притежава естествена красота, но в същото време прикрива тъгата и уязвимостта си”. Относно ролята на Кайл Чандлър – смята се че той ще изиграе или бащата на едно от децата или войник, който издирва извънземните нащественици.“Супер 8” ще бъде продуциран от Стивън Спилбърг, а освен режисьор Джей Джей Ейбрамс е и сценарист на филма. По думите на Ейбрамс продукцията ще представлява “поклон пред филмите “Близки срещи от третия вид” и “Извънземното” и ще спазва традициите наложени от Спилбърг.” Официално снимките на “Super 8” се очакват да започнат до няколко седмици, а от Paramount Pictures потвърдиха, че дотогава ще бъде разкрит и цялостния актьорски състав.Световната премиера ще се състои през лятото на следващата година.movieweb.com ... още »
Представител на компанията Парамаунт Пикчърс заяви, че ще бъде даден нов старт на известната шпионска поредица за агента на ЦРУ Джак Райън.Досега Райън е бил представян в четири филма, базирани на книгите на автора Том Кланси – “На лов за Червения октомври” с Алек Болдуин, “Патриотични игри” с Харисън Форд, “Реална опасност” отново с Форд и “Всички страхове” с Бен Афлек.Общите световни приходи на тези продукции са над 780 милионa долара, и според Парамаунт “този успех доказва че има голяма публика за тези филми.”Въпреки многото слухове свързани с предстоящия филм, от студиото не уточняваха кое е истина и като цяло продукцията се пази в тайна. Но представителя на Парамаунт Пикчърс разкри пред Hollywood Reporter, че сценариста Антъни Пекам (“Шерлок Холмс”, “Нито дума”) в момента работи върху сюжета на филма, след като предишния сценарий на дебютанта Адам Козад бе отхвърлен от студиото. За момента продукцията носи заглавието “Moscow”, но според източници това няма да бъде официалното име на готовия филм.На режисьорския стол ще седне Джак Бендър (сериала “Изгубени”), а продуценти на шпионския трилър ще бъдат Лоренцо ди Бонавентура (“Трансформърс: Отмъщението”) и Мейс Нюфийлд (“Дъщерята на генерала”).Звездата от “Стар Трек” Крис Пайн ще се превъплъти в ролята на Джак Райън, а сюжетът ще разказва за началото на неговата кариера. Голяма част от действието ще се развива в Русия, където Райън разследва тежки терористични актове.Парамаунт Пикчърс разкри, че снимките на филма ще започнат в края на тази или началото на следващата година, в зависимост от състоянието на сценария. Екипът ще снима в САЩ, Русия и Европа.Световната премиера е насрочена за края на 2011 година.hollywoodreporter.com ... още »
Италалианският министър на културата Сандро Бонди пожела той да избере председателя на журито на следващото издание на филмовия фестивал във Венеция.Политикът е категоричен, че има пълното право да посочи кой да оглави комисията. Бонди се изказа доста критично спрямо избора на директора на фестивала Марко Мюлер, който тази година покани за председател на журито популярния режисьор Куентин Тарантино.Министърът не се посвени да оплюе в интервю пред вестник Panorama решението на фестивала да даде голямата награда на филма на София Копола „Somewhere".„Все пак събитието приключи на 11 септември. Италианските медии заклеймиха фестивала, понеже станахме свидетели на едно фаворизиране спрямо американската режисьорка Копола, която все пак е бивша приятелка на Тарантино", остро се изказа Бонди.Куентин бе критикуван също заради избора си да даде наградата за цялостно творчество на ментора си Монте Хелмън и два приза на испанския си колега Алекс де ла Иглесия, който се слави като близък на Тарантино.Режисьорът на култови ленти като „Криминале", „Глутница кучета" и „Гадни копилета", яростно отхвърли нападките, че е оказал влияние на комисията, състояща се от колегите му Арно Десплешин (Франция), Гилермо Арияга (Мексико), италианските творци Габриеле Салваторе и Лука Гуаданино, актрисата Ингеборга Дапкунайте и композитора Дани Елфмън.„Тарантино е олицетворение на снобарията и елитарната култура", още по-остро продължи Бонди. „Повече от кристално ясно е, че неговите предпочитания влияят на преценката му като председател на комисията. Резултатът от тазгодишното издание на фестивала би трябвало да провокира всички да отворят очите си".Министърът не се посвени да обвини и директора на фестивала. „Мюлер е като футболен треньор, който е до такава степен влюбен в собствената си система, че не може да види таланта, който е очевиден за всички останали", каза той.Бонди от дълги години е известен като доста противоречива личност с много обтегнати отношения с кино сектора. В миналото министърът е отказвал финансиране на различни проекти.В интервюто Бонди разкри, че правителството на Италия предоставя по директен или индиректен начин повече от половината бюджет на фестивала във Венеция, равняващ се на немалката сума от 12.1 милиона евро, и е напълно логично да му се предостави правото той да решава кой ще застане на чело на журито. Разбира се, това изказване предизвика доста негативни реакции. „Мотивацията на Бонди се крие най-вече във факта, че министърът искаше победител да е италиански филм", коментира режисьорът Доменико Прокачи, чийто филм „Barney's Vision" бе сред един от претендентите за приза. „Но няма нито една страна по света, където политиката да играе ролята на защитник на националната филмова индустрия".„Първото нещо, което ми идва на ума, е, че има някакво тотално объркване спрямо финансирането на филмовия фестивал във Венеция", каза Гуаданино. „Да не би финансовата подкрепа автоматично да означава, че събитието трябва да съществува единствено и само, за да е угодно на лидерите на правителството?"Ако на Бонди му бе предоставено правото да избира журито, това щеше да направи фестивала във Венеция първия, в който управлението играе толкова активна роля. Няколко от важните фигури във филмовата индустрия също не скриха негативното си отношение към една такава евентуална промяна.„Такива идеи са в разрез с практиката на държавите домакини на подобни събития, в които автономността е повече от гарантирана", изрази мнението си Рикардо Този, президент на италианската аудиовизуална асоцияция ANICA. „Съставянето на журито е специфична работа... никога не би следвало то да бъде поверено в ръцете на човек без опит в тази насока". ... още »
Международният кинофестивал в Сан Себастиан бе открит с прожекция на мексиканския филм "Chicogrande", посветен на революционера Панчо Виля, съобщи Франс прес.Докато Мексико чества 200-годишнината на своята независимост, два мексикански филма бяха представени на 58-ото издание на фестивала, който е смятан за един от най-значимите в Европа след тези в Кан, Венеция и Берлин."Chicogrande" на Фелипе Касалс е филм за лоялността.Действието в него се развива по време на Мексиканската революция през 1910-1917 г. "Абел" на Диего Луна пък описва историята на момче, което в отсъствието на баща си поема в свои ръце съдбините на семейството си.Копродуценти на филма са американският актьор Джон Малкович и мексиканският Гаел Гарсия-Бернал."Абел" участва в надпреварата за голямата награда "Златната раковина", която ще бъде връчена на 25 септември.Голямата атракция на кинофестивала обаче ще бъде в понеделник, когато Джулия Робъртс и Хавиер Бардем ще представят извън конкурсната програма филма "Яж, моли се и обичай" на Райън Мърфи.Хубавата жена освен това ще бъде отличена с награда "Доностия" за цялостна кариера. БТА ... още »
Режисьорът Михаел Ханеке залага на изкуството на изцеляващия шок. Той разглежда своите филми като негативни утопии, които, чрез показването на нещо ужасно, трябва да мобилизират позитивни съпротивителни сили.Какво Ви вдъхнови да създадете тази история, фокусирана върху едно село в Северна Германия непосредствено преди Първата световна война?Защо хората стават последователи на една идеология? Немският фашизъм е най-известния пример за идеологическа заблуда. Активните възрастни хора между 1933 и 1945 година са били деца преди Първата световна война. Какво ги е направило податливи на влияние, кое ги е подвело да следват политически клоуни? Моят филм не се опитва да обясни немския фашизъм. Той изследва психологическата нагласа, която са притежавали неговите последователи. Какво във възпитанието на хората ги кара да се откажат от своите отговорности? Какво в отглеждането и образованието им ги принуждава да изпитват омраза?Темите от Вашия филм звучат ли актуално в днешното европейско общество, в света въобще?Желанието да следваш идеологически водачи може да се породи навсякъде, по всяко време. Необходимите условия са бедност, унижения и безнадеждност – с тяхна помощ копнежът за избавление напира наистина неудържимо. Всеки, който обещае спасение, ще намери последователи – няма значение дали идеологията е „дясно” или „ляво” ориентирана, дали предлага политическа или религиозна доктрина.Какво казва филмът Ви за християнството?Животът на Христос е изпълнен с любов и състрадание. Но църквата заплашва онези, които разсъждават различно, с кръстоносците, насъсква инквизицията. Всяка религия в самата си същност е дълбоко човечна. В момента, в който тази същност придобие институция, трансформира се в църква – всеки инакомислещ става враг. Могилите от трупове, разпръснати из цялата история на човечеството, са резултат най-вече от религиозни и идеологически убеждения.Невинни ли са децата според Вас?Обърнете внимание на децата, които си играят в пясъчника. Същата йерархия се наблюдава и при възрастните. Децата са хора. Те не са по-добри или по-лоши от възрастните. Те просто са по-безпомощни. Психологическите рани, които им се нанасят, могат да бъдат подтиснати за известно време, но идва ден, в който всичко се събужда отново.Как подбрахте актьорите?Търсехме деца, които не само да бъдат талантливи актьори, но и да приличат като образи на познатите ни лица от снимките, запазени от този период. Срещнахме се с повече от 7 000 деца в продължение на 6 месеца.Защо не узнаваме кой извършва престъпленията?Съществуват логични обяснения за всяко престъпление, показано във филма. Просто трябва да се потърсят, именно затова не поднасям на готово всички отговори. Когато зрителите се стремят да открият причините, предизвикали нещо необяснимо,те могат да проникнат още по-дълбоко сред пластовете на историята, и да разчитат на собственото си въображение.Защо филмите Ви са винаги изпълнени с тревога и подтиснатост?Публиката е привикнала само да се докосва до повърхността на нещата, това й поднасят телевизията и киното, предназначено за масите. Зрителите се дразнят, когато са изправени пред по-взискателен поглед към дълбините на нашето съществуване. Но тъй като можем да открием подобна взаимозависимост и в древногръцките трагедии, не е ли именно драмата призвана да изследва тайните на човешкото съществуване?!Премиерата на филма "Бялата лента" е на 17 септември 2010 г. ... още »
