Носителката на "Оскар" Чарлийз Терон мечтала да играе във филм на режисьора Ридли Скот, съобщават американските медии.Южноафриканската чаровница разкри в интервю, че остава с много хубави спомени от срещата си с Ридли Скот, с когото се труди по лентата "Прометей"."Да работиш със Скот е невероятно! Мисля, че от поколението му има само трима майстори на киното и той несъмнено е един от тях", подчерта красавицата, цитирана от БГНЕС. "Всеки актьор мечтае да се срещне по работа с определен режисьор и за мен това бе Ридли. Напоследък съм голяма късметлийка", завърши Терон. ... още »
от Александър РайчевС излъчения по БНТ 12-ти и последен епизод, на 5/02/2012 приключи втори сезон на хитовия български сериал „Под прикритие“. Преди началото му всички фенове на оригиналната продукция вероятно са си задавали въпроса дали екипът на филма ще успее да им поднесе също толкова качествено развлечение пред малкия екран в неделната вечер. Сега вече окончателната присъда може да бъде произнесена и по моето скромно мнение тя е положителна.В паузата между двата сезона продуцентите на „Под прикритие“ се постараха да повишат интереса към сериала чрез редица похвални действия, сред които и включването му в програмата на един от най-големите кино-форуми в света, а именно – Американския филмов пазар, провеждан ежегодно в Санта Моника, Калифорния.От там дойде и новината, че към сериала има сериозен интерес от чужди телевизии, а от независимата дистрибуторска компания New Films International се заеха с продажбата на правата за неговото международно излъчване. На вечните скептици това може да прозвучи като маловажно постижение, но пък подобни неща за друг български сериал не сте чули, нали?Извоюваното вече престижно реноме на телевизионната поредица сред редиците на обикновените зрители, а и в професионалните среди, явно е накарало сценаристи, актьори и режисьори да дадат най-доброто от себе си, за да предложат още един запомнящ се сезон, макар и отново само от 12 епизода. Хубавото на един втори сезон е, че актьорите вече се чувстват по-удобно в кожата на героите си и единственият вариант да се провалят е, ако им се предостави крайно некачествен сценарий.При „Под прикритие 2“ обаче не може да говорим за слаб сценарий. Отговорните кадри продължават умело да плетат интриги между органите на реда и организираната престъпност, като сюжетът на много от епизодите е пряко отражение на собствената ни престъпна реална действителност. Към вече добре познатите образи на Мартин, Попов, Джаро, Куката, Иво и останалите обичайни заподозрени умело бяха добавени още няколко централни персонажа, които допринесоха за качеството на тази телевизионна продукция, която е телевизионна само на хартия подобно оригиналните проекти на HBO, но всъщност си е истинско и пълнокръвно кино.Христо Мутафчиев направи триумфално завръщане на малкия екран и нагледно показа какво е да си голям актьор, служейки си несъмнено с далеч не пълния си възможен арсенал, предвид не толкова далечните му здравословни проблеми. Продуцентите заслужават похвала за гласуваното му доверие при изграждането на един сложен персонаж, който в крайна сметка се оказа не по-малък злодей и манипулатор от самия Джаро. След успеха на „Тилт“, Георги Стайков очевидно е решил да се позадържи на родна сцена, но с поредното амплоа на долна отрепка има опасност съвсем да влезе в калъпа на характерните актьори, които ги избират горе-долу за една и съща роля. Но пък в крайна сметка кой за каквото го бива – важното е работа да има.Освен Христо Мутафчиев и още един голям актьор прави своето своеобразно завръщане и придава необходимия колорит в редиците на полицейските власти. Разбира се, става въпрос за Чочо Попйорданов, чийто герой Нешев визуално прилича на престъпниците, които преследва, и не се свени да си служи с по-груби средства, за да изправи виновните пред правосъдието.Несъмнено Нешев ще продължи да бъде в центъра на събитията и по-нататък в сюжетната линия, а нищо чудно и героят да бъде побутнат в съвсем нова насока, което допълнително да стимулира Попйорданов и да даде ново поле за изява на актьорския му талант.Откъм техническата обезпеченост на сериала забележки не може да има. Всичко продължава да бъде на възможно най-високо ниво за родните стандарти, а екшън сцените гонят мащабите на водещите чуждестранни продукции. Важното е, че са подбрани точните хора, защото често само парите не са достатъчно условие за качествен материал.Но пък осигурените за „Под прикритие“ средства позволяват българските таланти да работят по български продукции, а не да обслужват треторазредни чуждестранни екшънчета с някогашни звезди. Дори бодящото очите продуктово позициониране се преглъща безпроблемно, когато знаеш, че парите ще помогнат за създаването на нови серии.Обявяваните телевизионни рейтинги в България принципно винаги са подлагани на съмнения, но при всички случаи е ясно, че за съжаление „Под прикритие“ никога няма да надмине турските сапунки или дори голяма част от българските им аналози. Положителното е, както отбелязахме и при анализа на първи сезон преди година, че има хора, които си дават сметка за необходимостта от жанрово разнообразие в ефира и потребността на голяма част от населението от по-сериозен пълнеж на телевизионната програма.Финалът на втория сезон на „Под прикритие“ оставя вратите широко отворени за следващи епизоди, които със сигурност ще бъдат очаквани от феновете на сериала с огромен интерес. На публиката ще бъде прелюбопитно не само да разбере как продължава историята на ченгето Мартин в дебрите на престъпния свят, но и кои нови персонажи ще запълнят вакуума оставен след излизането от играта на Джаро и неговата банда.Всеки един сериал достига момент, когато започва да цикли на едно място и почва да губи от своята публика. Това особено важи при сериалите с навързано действие, които изискват и повече от вниманието на зрителите. До момента „Под прикритие“ успява да избегне това благодарение на относително кратките сезони от по 12 епизода.Предвид приключването на сюжетната линия с борбата срещу Джаро следващият трети сезон се очертава като изключително важен; важен, защото ще покаже дали сценаристите могат да ни изненадат приятно или ще гледаме своеобразно повторение, в което Иво Андонов заема мястото на доскорошния си работодател. Засега нямаме причина да се съмняваме в екипа на филма, така че само може да се надяваме новият сезон да дойде по-скоро. А дотогава да стискаме палци за ново международно признание, което ще е напълно заслужено. ... още »
от Александър РайчевИзкуството не е състезание. Всякакви класации и награди са строго субективни и често отразяват моментни настроения, които преценени от дистанцията на времето може да изглеждат странно и нелогично на бъдните поколения. Защото, ако през 2011 "Оскар" за режисура получава Том Хупър за „Речта на краля“, то това далеч не означава, че широката публика ще запомни името му и ще тръпне в очакване на всеки следващ негов проект.От друга страна имената на режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола, Уди Алън, Оливър Стоун и Куентин Тарантино сами привличат вниманието към всеки един филм – както на запалените киномани, така и на по-неангажираните редови зрители.Един режисьор обаче несъмнено се отличава от останалите, защото през цялата си досегашна кариера успява да поддържа безупречен баланс между първокласно развлекателно кино за масовия зрител и сериозни изследвания на човешката воля и дух, вдъхновени най-вече от реални исторически събития. И ако би прозвучало твърде нескромно да го наречем най-великият режисьор на нашето съвремие, то Стивън Спилбърг безспорно е най-влиятелната личност в киноиндустрията отвъд Океана, а и по света, чието име е гаранция за първокласно и пълнокръвно изживяване в мрака на киносалона.В кариерата на Спилбърг темата за Втората световна война изплува на повърхността на всеки няколко години и му печели цели 3 "Оскара" – 2 за „Списъкът на Шиндлер“ и 1 за „Спасяването на редник Райън“. Под режисурата му Втората световна присъства още в „1941“, „Империята на слънцето“ и два от филмите за любимия на всички киномани д-р Индиана Джоунс. А като продуцент Спилбърг допълва прегледа на събитията от началото на 40-те години на миналия век с „Писма от Иво Джима“, „Знамената на бащите ни“ и две от високобюджетните телевизионни продукции на HBO – „Братя по оръжие“ и „Пасифик“. С най-новото си предложение Спилбърг най-сетне решава да се върне по-назад във времето и да ни разкаже една вдъхновяваща история от времето на Първата световна война; една спираща дъха приказка за малки и големи, чийто централен персонаж е един несломим „Боен кон“.Въпреки че действието се развива основно по време на един от най-големите военни конфликти в историята на човечеството, филмът спокойно и даже препоръчително може да бъде гледан от цялото семейство, като вероятно е неподходящ единствено за най-малките зрители, които няма да издържат времетраенето от близо два часа и половина, и то без дублаж.Всички останали обаче гарантирано ще бъдат обезоръжени, пленени и омагьосани от екранното присъствие на конете, които са истинските звезди на филма и безпроблемно засенчват изпълненията на редица актьори от титулуваната британска школа. Главната роля на коня Джоуи се разпределя между цели 14 благородни животни, тъй като историята ни среща с него още при раждането и продължава до пълната му зрялост. В централната част на филма щафетата поема един истински ветеран в киноиндустрията, който има зад гърба си едно също толкова грабващо филмово приключение, каквото е номнираният за цели 7 награди "Оскар" „Воля за победа“.Явно бившият състезателен кон Файндърс Кий добре си разбира от работата и още по-добре си „подбира“ проектите, защото на свой ред „Боен кон“ вече получи 6 номинации за "Оскар" и нищо чудно изненадващо да се окаже с някоя статуетка в обора за сметка на сочените за истински фаворити. Така ще пренесе екранния триумф на духа над физическите възможности в реалността и ще покаже, че последният винаги може да стигне до първото място, само не трябва да губи вяра и да продължава смело напред.Редица журналисти се опитаха през изминалата година да повдигнат въпроса дали Анди Съркис не заслужава номинация за "Оскар" за превъплащението си в свръхинтелигентния примат Цезар от „Възходът на планетата на маймуните“. Аз лично не съм съгласен с подобни разсъждения, но подкрепям идеята да се създаде категория за животни-актьори, без които една голяма част филми няма да може да бъде реализирана, включително „Боен кон“.За човек, който никога не се е занимавал с професионална дресура на животни, едва ли е възможно да си представи колко усилия са необходими, за да заиграе животното наравно с хората от екипа на филма. При всички случаи е нужен и талант, който не се среща у всеки кон (в случая), така както актьорски заложби не се срещат и у всеки човек.От своя страна Спилбърг, с помощта на верните си бойни другари Януш Камински (оператор) и Майкъл Кан (монтажист), има основната задача да построи така действието, че присъствието на Джоуи да е винаги повече от осезаемо, независимо дали говорим за по-малка и комедийна сцена или за бясно препускане на фона на интензивни боеве. Камерата на двукратния носител на "Оскар" Камински продължава все така уверено да запечатва истинска филмова магия, като този път цветово филмът е решен в по-меки окраски, които напомнят за поетичната визия на Жан-Пиер Жьоне и неговият „Най-дългият годеж“, в който също се разказва за дългото пътуване между две любими същества по време на ужасите на Първата световна война.Английската провинция предлага прекрасни истински природни картини, които винаги ще изглеждат по-добре и ще носят по-истинско усещане от която и да е дигитално създадена среда. Разбира се, един филм на Спилбърг няма как да мине и без помощта на друг верен приятел в лицето на легендата Джон Уилямс, който и тук създава музика, която прави цялото кинематографично преживяване още по-силно и по-емоционално.Въпреки, че конете са в центъра на вниманието през цялото време, Спилбърг прави верния избор да повери почти всяка една човешка роля (дори и най-малката) на познато лице от редиците на британската актьорска школа и постига удачен баланс между опитни ветерани и новоизгряващи звезди. Дебютантът Джеръми Ървайн е заобиколен от Дейвид Тюлис (известен на широката публика най-вече с поредицата за Хари Потър), Лиъм Кънингам („Сблъсъка на титаните“), Еди Марзан („Шерлок Холмс“), Питър Мълан („Смело сърце“), Емили Уотсън („Червеният дракон“) и набиращите все по-голяма популярност Том Хидълстоун (брилянтен Локи в „Тор: Богът на гръмотевиците“), Бенедикт Къмбърбач (изключителен Шерлок Холмс в едноименната модерна екранизация на BBC) и Тоби Кебел („Рокенрола“).След изключителния „Приключенията на Тинтин“, който българската публика незаслужено и пренебрежително подмина, „Боен кон“ идва като възможност за поправителен на зрителите, които просто не могат да си позволят да пропуснат още едно парченце от гениалния пъзел в кариерата на Спилбърг, който да се надяваме ще бъде реден още дълго време за щастие на всички истински почитатели на Седмото изкуство. Защото „Боен кон“ е от тези филми, които наистина си заслужава да бъдат видени на голям екран – епична история, която ни показва, че дори хората от двете страни на една барикада могат да бъдат обединени в желанието си да помогнат на едно благородно животно, в чиито дълбоки очи се отразяват собствените им страхове и надежди. ... още »
Тъжните месеци за българското кино очевидно продължават. На 68-годишна възраст си отиде актьорът Ангел Георгиев - Ачо, който за последно гледахме в хитовия сериал на bTV - "Седем часа разлика". Там той изпълняваше ролята на стария генерал от Държавна сигурност Лука Карлов.Ангел Георгиев е роден на 28 декември 1944 г. във Враца. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1968 г. при професор Желчо Мандаджиев.През годините работи в Драматичен театър - Благоевград, Драматичен театър - Пазарджик, натрупва и цели 30 години в Сатиричния театър. От 2000 г. е в трупата на Театър "София".На родната сцена има над 100 роли, като сред тях са тези на Манчо във "Вражалец", Тихов в "Мамут", Президентът Делбек в "Хотел между тоя и оня свят", Баптиста Минола в "Укротяване на опърничавата" и др. Носител е на награда "Икар" на САБ за най-добра мъжка роля - на Михал в "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, печелил е и още редица национални отличия.Опелото ще се състои на 9 февруари, четвъртък, от 12,30 часа в църквата "Св. Седмочисленици" в София. ... още »
Премиера в България: 16.03.2012Младият французин Жерар е на командировка в България, когато съдбата неочаквано го среща с Магдалена – селско момиче с буен нрав и не особено изискани обноски. Следвайки порива на сърцето си, Жерар решава да открие родното село на мистериозната красавица, без да познава привичките и езика на неговите обитатели.Следва грандиозен сблъсък на култури и поредица от комични ситуации в двата края на Европа - от село Лещен до Париж. В пътуването си към сърцето на Магдалена, Жерар трябва да се справи с алчна селска фамилия, безскрупулен полицай и собствените си родители.„Чужденецът“ е романтична комедия, носеща духа на френските филми от 70-те, но с модерен ритъм, приключенски моменти и забавни обрати.Режисьор: Ники ИлиевВ ролите: Любомир Ковачев, Саня Борисова, Ники Илиев, Катрин Готие, Елен Колева, Валентин Гошев, Асен Блатечки, Кристоф ЛамберТрейлър на филма можете да видите тук ... още »
Травма отворила пътя на Мурат Юналмъш към актьорската професия, Атила Сарал катастрофирал, за да даде път, а Хаккъ Ергьок има син от коварната госпожа Белкъз от „Млечният път”Травма станала причина Мурат Юналмъш (Мерт от турския сериал „Цената на славата”) да стане актьор. Преди това той се занимавал професионално с баскетбол. Инцидентът станал докато Мурат играел в истанбулския клуб Фенербахче. След като разбрал, че няма да може да се занимава повече професионално със спорт, той завършил първо бизнес в университета Мармара, а след това и актьорско майсторство в Истанбулската академия.Още преди да завърши обучението си получил първата си роля в сериала „Цената”, а след това имал шанса да работи в проекти на известните турски режисьори Осман Сънав и Атъф Йълмаз. След няколко успешни сериала, сред които „Цената на славата”, Мурат получил главни роли в три от най-добрите игрални филми през последните години в Турция - „Видях слънцето” и „Пет минарета в Ню Йорк” на режисьора Мухсин Кърмъзъгюл и „Крилете на нощта” на режисьора Сердар Акар, на който Кърмъзъгюл е сценарист.Мухсин Кърмзъгюл стана и свидетел на Мурат на сватбата му с красивата Бирдже Акалай през май тази година. Двамата си казаха „Да” на церемония на открито в старинното градче Юргюп в Кападокия, където се снимаше сериал с тяхно участие. Българските зрители са гледали Бирдже като гост актьор в поредицата „Гордата Аси”. 30-годишният Мурат е от кюрдски произход, семейството му е от Диарбекир, макар че той е роден в Кайсери. Годините, в които е спортувал, са го научили на дисциплина и му помагат да се справи с бързото темпо на работа. Той се подготвя внимателно за всяка роля. За участието си в „Крилете на нощта”, където играе лекоатлет бегач на 400 м, отслабнал 15 килограма и тренирал три месеца.Да си привлекателен е предимство за актьора, но не е достатъчно. Има примери, когато на красавци са били поверявани главни роли, но те са били еднодневки и повече не са се появявали. „Аз искам да остана в тази професия, искам да се развивам, казва Мурат Юналмъш, чиято следваща професионална цел е да застане зад камерата и да направи свой филм”.Атила Сарал, актьорът, който изпълнява ролята на Тугра в „Цената на славата”, пострада тежко в началото на ноември, когато при свада на пътя бе намушкан с нож на три места от ядосан шофьор. Инцидентът станал в истанбулския квартал Етилер.Според разказа на самия актьор той отбил, за да даде път на идващия срещу него автомобил. Шофьорът излязъл и започнал грубо да ругае Атила. Той също слязъл от колата, разменили си ядни реплики и ядосаният шофьор го наръгал в двата крака и в гърба. Според камерите на пътната полиция обаче актьорът, който е известен с избухливия си нрав, след спор с другия шофьор пръв се нахвърлил върху него. Виждало се също как, след като бил ранен, отново тръгнал срещу другия шофьор, който бил спрян от минаващите граждани. След като дал показания в полицията, Атила бил откаран в болница, където останал няколко дни.Списъкът на любимите на 48-годишния актьор е дълъг, сред тях е и мис Свят 2002 година Азра Акън, която имаше дългогодишна връзка със звездата Къванч Татлътуг и е позната в България от сериала „Дъждовно време”. Отношенията между Атила и Азра бяха доста напреднали и се заговори за сватба, но вместо това последва раздяла. Сега Атила има връзка с 35-годишната актриса от сериалите Инджи Тюркай.Атила Сарал е черкез по произход, роден е на 27 май 1963 г. в Кайсери и е един от първите турски манекени. „Манекен” се нарича и първата телевизионна поредица, в която участва през 1989 г. Въпреки че остава 23 години на модния подиум, той е турският манекен с най-дълъг стаж, има вече участия в 12 телевизионни сериала и много игрални филмиПоучителна е и историята на Хаккъ Ергьок (Джихан Туна в „Цената на славата”), който в студентските си години бил женен за коварната госпожа Белкъз (актрисата Хатидже Аслан от „Млечният път”). Бракът им продължил няколко години, а досега ги свързва синът им Екин, който вече е на 25 години и следва графика.51-годишният актьор има десетки роли в театъра и телевизията, но всеки в Турция познава гласа му. С неговия глас говорят героите на много чуждестранни игрални и рисувани телевизионни сериали и филми, но най-голяма популярност му носи Батман от едноименната анимационна поредица.Срещата на Хаккъ Ергьок с театъра била случайна. Докато следвал в Анкарския университет застрахователно дело, за да припечелва пари, започнал работа в Анкарския дъражавен театър като сценичен работник. Влюбил се в театъра и се присъединил към трупата като аматьор. Явил се на кандидат-студентски изпити в Анкарската консерватория и бил сред 12-те избрани от почти 800 кандидати за специалността актьорско майсторство.Оттогава има над 30 главни роли в театъра, няколко опита, неособено сполучливи в режисурата, писал е театрални пиеси и скечове, автор е на стотици стихове. От първия си сериал през 1983 г. досега е участвал в 21 телевизионни сериали, някои от които познати на българските зрители като „Да върнеш времето назад”, "Долината на вълците” и „Малки тайни”. ... още »
Деми Мур влезе в клиника за лечение на пристрастявания в Сънданс, Юта, съобщи Контактмюзик. Актрисата се лекува за "хранително разстройство и проблеми с пристрастяване". Тя е напълно изолирана и говори със съвсем малко хора.След раздялата с Аштън Къчър през ноември Деми Мур не изглеждаше добре. Тя трудно се справяше и с факта, че проблемите й привличат толкова много чуждия интерес. Именно затова е потърсила помощ. Говори се, че актрисата, която е на 49 години, страда от анорексия и е пристрастена към медикаменти."Стана ясно, че начинът, по който се мъчеше да се справи със стреса, не дава резултат, както и че й е необходима професионална помощ" - каза близък на актрисата.Преди две седмици Деми Мур постъпи в болница заради гърч. След това трите й дъщери, бившият й съпруг Брус Уилис и Аштън Къчър са настоявали да постъпи в клиника за лечение. Тя първоначално не искала, но е отстъпила. ... още »
Скарлет Йохансон и Дензъл Уошингтън получиха най-престижната германска кинонаграда "Златна камера" за най-добри чуждестранни актьори, съобщи Асошиейтед прес.Приемайки наградата, 27-годишната Скарлет Йохансон изказа благодарността си, че работата й е толкова харесвана в чужбина.Морган Фрийман получи наградата за цялостни постижения. Той я нарече "голяма чест".Церемонията за наградите "Златна камера" се състоя за 47-и път в сградата на издателство "Аксел Спрингер" в Берлин. ... още »
