|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
В очакване на премиерата на новия драматичен сериал „ХОРА“ по канал AMC на 23 октомври в 23.00 ч.ИНТЕРВЮ С ДЖЕМА ЧАН ЗА РОЛЯТА НА АНИТАКажете ми нещо за „ХОРА“, къде се развива действието?Действието в „ХОРА“ се развива в паралелна реалност, в добре познатия свят на Лондон, като първата Ви среща със семейство Хокинс е в момента, в който те купуват „синт“-а Анита. „Синт“-овете са високоразвити прислужници-роботи, които са много подобни на хората по външен вид; те са най-новият желан продукт или задължителна техническа придобивка за едно семейство.Паралелна реалност? Като такава ли ще я разпознаят зрителите?Да, светът на „ХОРА“ би могъл да бъде днес или утре. За зрителя той трябва да бъде добре разпознаваем. В този смисъл „ХОРА“ не е обичайната научна фантастика, той е заснет в една много земна реалност.Какво представлява Анита и кое в тази роля Ви привлече?Бях привлечена от образа на Анита, защото обичам предизвикателствата. Тя е много сложен, многопластов образ, но очевидно също и образ, който не е човешки. Прочетох сценария и го харесах. След като прочетох първите три части, исках да продължа да чета нататък. Не бях чела нищо подобно и никога преди това не съм имала случай, в който темата за изкуствения интелект да се разглежда по този начин. Така че, това беше наистина нещо ново за мен и то породи много въпроси и много интересни теми.Анита е загадка и предизвикателство: нейният образ крие много пластове, които се разкриват в течение на сериала. Предизвикателството се изразяваше в това да съумееш да набележиш посоката на развитието й, разкривайки малко по малко нейната същност и мотивация.Как реагира семейството в началото на появата на Анита? Бих казала, че в началото всеки от членовете на семейството има различна представа за Анита, която при всеки от тях се променя по различен начин и поради различни причини. Някои от взаимоотношенията се развиват по неочакван начин.При първата си среща с Анита не можете са кажете дали тя представлява заплаха за семейството, какво е нейното отношение и какво се случва. Но, нещата не са такива, каквито изглеждат и те може да не отговарят на първоначалните Ви очаквания. Лора, например, отначало се чувства доста застрашена от присъствието й. Тя никога не е искала да има такова нещо в дома си и винаги е казвала, че няма да си вземе такова нещо, но при завръщането си установява, че съпругът й е направил непланирана покупка, вземайки Анита, и я е довел у дома без нейното съгласие.Мисля, че тя се чувства така, сякаш мястото й в семейството е присвоено от Анита, която е перфектна във всички домакински работи – готвене, чистене, гледане на Софи, което я кара да изпитва голяма доза недоверие и страх.Как Лора преживява бързото привързване на Софи към Анита?Мисля, че фактът че Софи се сприятелява с Анита, че се чувства добре в нейно присъствие и се привързва толкова бързо към нея тревожи Лора и я кара да се чувства пренебрегната и малко застрашена в семейството си. Мисля, че фактът, че тя не се доверява или поне не се доверява напълно на Анита в началото поражда у нея известна параноя по отношение на присъствието на Анита в дома.Изглежда, че при Анита има нещо съвсем различно, как това се проявява в началото?Ами, при първата си среща с Анита всъщност никой не подозира, че при нея има нещо различно, но впоследствие някои членове на семейството и по-специално, Лора и Мати, забелязват у нея някои странни неща. Нейното поведение е малко по-различно от поведението на другите „синт“-овете, тя изглежда малко по-съобразителна.Разкажете ни за това какво е да си „синт“, какво предполага това? Ние имахме един прекрасен режисьор, отговарящ за езика на тялото – Дан О’Нийл, който ни инструктираше от самото начало. Преди да започнем снимките, преминахме няколко седмици т.нар. „Синт школа“. Той и Крис Фрай (нашият продуцент) искаха „синт“-овете да придобият общ език на движение на тялото, затова всички актьори, изпълняващи ролята на „синт“-ове, преминаха през тази школа.По принцип, „синт“-овете са машини и за всичко, което правят, използват електрическо захранване или батерия, затова всичките им движения трябва да бъдат пестеливи. Като актриса, аз трябваше да намеря начин да правя нещата по начин, твърде противоположен на този, по който обикновено ги правят хората. Така че, всъщност изучавахме всички основни неща – как да стоим прави, как да седим седнали, кака да ходим, как да се завиваме. Неща, които изглеждат толкова лесни, но всъщност трябва да ограничиш физическите си действия и да ги извършиш по най-икономичния начин. Това е доста трудно на практика, когато осъзнаеш колко много физически тикове имаш, които трябва да бъдат премахнати.Присъстваше ли Дан на снимачната площадка при всяка сцена?Слава Богу, Дан беше там всеки ден! Той ни правеше бележки от рода на “краката ти не са успоредни” или “лявата ти ръка се движи неспокойно на кадъра”, така че, да, ние наистина имахме нужда от него.Какъв беше ефектът върху прическата, грима и стайлинга? Повече време ли отнемаха прическата и грима, отколкото при обикновените роли?Нашият гримьор създаде прическите и грима, които според мен изглеждат страхотно на всички „синт“-ове. Целта на „синт“-овете е да бъдат съвършени, което предполага особен блясък на кожата и безукорна прическа и грим. Така че, да, те отнемаха малко повече време и трябваше да бъдат поддържани в течение на деня, но мисля че се получи добре.Имахте доста драматични подводни сцени, какво беше преживяването за Вас?Никога по-рано не ми се е налагало да се снимам под вода, така че това беше истинско предизвикателство, но същевременно беше и доста забавно. Сцените бяха заснети в Пайнууд – там имат страхотен екип.Имах тренировъчен период предишната седмица, за да свикна с водата и да се науча да издишвам през регулатора. Отведоха ме на дъното на резервоара и ми свалиха маската и регулатора, трябваше да поплувам малко наоколо, след което да си взема обратно регулатора, да си поставя маската, да я почистя и да се издигна на повърхността. Но, след това трябваше да мога да направя всичко това и освен това – да играя. Наистина беше удоволствие за мен, но докато част от мен изпитваше удоволствие, другата част беше на ръба на паниката.Екипът е великолепен и ти създава увереността, че си в безопасност и че ако има признаци че си изпаднал в беда, те ще се отзоват веднага и твоят инструктор по гмуркане ще се погрижи за теб.Колко близко се намираме до света, който виждаме в „ХОРА“?Намираме се само на крачка разстояние от настоящия момент. Имам предвид технологията на айфоните и сири, с която вече разполагаме; ние се обаждаме в кол-центъра или задаваме въпрос по телефона си; не е необходимо да разговаряте с човек, говорите на машина. Намираме се само на крачка от това да си представим как имаме прислужници-хуманоиди или роботи, които вършат цялата работа, с която не искаме да се занимаваме повече. Аз мисля, че в някои части на света положението е вече такова, че по-голямата част от работната сила е заменена от машини, така че наистина не сме далече от това време.Мислите ли, че филмът ни казва нещо за това какво е нашето отношение и какви са нашите връзки с технологиите, които използваме?Определено мисля че той показва доста неща във връзка с отношението ни към технологиите, които използваме – както зависимостта ни от тях, така и двузначното ни отношение към тях. Аз изпитвам към телефона си чувство на любов и омраза в същото време. Аз съм напълно зависима от него, но също така мразя тази зависимост.В света на „ХОРА“ ще видите страховете и предразсъдъците на хората по отношение на технологиите и ползата и евентуалните отрицателни последици от това животът ни да бъде улеснен по някакъв начин. Но, както знаете, когато печелим едно, губим друго.В съвременната епоха на интернет ние сме толкова повече свързани със света и въпреки това сме по-изолирани: ние разговаряме по-малко със семейството и приятелите си, ние имаме по-малко истински контакти и мисля, че филмът разглежда всички тези теми. ... още »
|
|
|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Само от кинопоказа си до момента по света „Лудия Макс: Пътят на гнева” е спечелил над 400 млн. долара. Заснет за 157 млн. долара, филмът е от типа продукции, в които числата говорят сами по себе си много. Предвидените за снимки 47 седмици в пустинята на Намибия са редуцирани до 20 заради съкращения на бюджета. Екипът на режисьора Джордж Милър е наброявал 1500 души и е работил без почивка в продължение на 138 дни, превръщайки 4000 сторибордове по сценария във филм. Един човек знае наизуст тези числа и също така може да даде точен отчет за какво са били похарчени всичките 157 милиона долара. Името му е Ийън Смит и той е изпълнителен продуцент на „Лудия Макс: Пътят на гнева”. Във визитната му картичка обаче влизат и небезизвестните „Седем години в Тибет”, „Огнените колесници”, „Александър”, „Студената планина”, „Клопка”, „Мисията”, „Петият елемент”, „Децата на хората” и др.Според него добрият изпълнителен продуцент би трябвало да се появи в първия ден за снимки на снимачната площадка с готов филм в главата си. За „Лудия Макс: Пътят на гнева” той е работил девет месеца преди да удари първата клапа по планирането на всеки разход, който може да бъде направен от режисьора през сценографа до шефа на каскадьорите, например. В Намибия, насред пустинята, хората на родения в Глазгоу Смит са работили като разрешители на проблемите, които възникват, защото винаги има обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени.Festival do Rio / Agencia FebreИйън Смит беше сред гостите на Международния филмов фестивал в Рио и бизнес ориентираният Рио филм маркет, за да участва в уъркшоп на тема „Колко струва магията в света на високобюджетните филмови продукции”. След него той даде и специално блиц интервю за Синефиш, макар времето да го притискаше.Вашият уъркшоп беше посветен на цената на киномагията във високобюджетните продукции. Каква е цената, която си струва да бъде платена от един продуцент, за да поддържа баланса между творческата страна на работата и все пак да привлече колкото се може повече зрители в салона?Най-големият разход във всеки филм са хората. За тях отиват около 60 процента от всички разходи, независимо от мащаба на филма. По-големите продукции са по-амбициозни в целите си, разбира се. И за тях са необходими повече средства. Но трикът е в това да не харчиш повече средства от наистина необходимото и да си прецизен във влагането им. Важно е не да търсиш евтиното, а да намираш това, което не е скъпо. Разбира се, продуцентът се старае да не плаща твърде много на хората и разчита на една много силна организация. Всеки трябва много добре да знае каква е позицията и задачата му. Обикновено има едно число, на което се равнява цената за производството на един филм. Има и друго число, на което се равнява сумата, която може да бъде получена от постъпления на целия аудиовизуален пазар, на който ще бъде предложен филмът. Изпълнителният продуцент решава уравнението между тези две числа.Ако ми дадете какъвто и да е сценарий, аз ще го анализирам и ще ви изляза с предложение: този сценарий може да бъде заснет за еди-колко-си пари, ако привлечем този режисьор и тези звезди. Но ако знаете, че разпространителите, например, или кината не биха проявили желание да се заемат с такъв тип филм и да му дадат достатъчно прожекции, за да си възвърне разходите, трябва да промените бюджета си. Моята работа е да вървя назад – от крайните потребители към създателите на филмите, за да реша правилно въпросното уравнение, така че то да донесе печалби, а не загуби.В едно интервю Джордж Милър обяснява, че силният феминистичен образ на Император Фуриоза (Чарлийз Терон) някак си се е случил от самосебе си по време на снимките. В сценария тя не е била описана точно по този начин, но по време на снимките е еволюирала. Какво прави един женски образ потенциално добро вложение за един продуцент?Мисля, че той не е имал предвид точно това. Джордж от самото начало си представяше Фуриоза като катализаторът на промените в историята. Тя е героинята, благодарение на която сюжетът върви напред. Миналата седмица се видяхме с него в Лондон и той говореше именно по тази тема. Феминистичната гледна точка е нещо чудесно, но Джордж твърди, че не е гледал на „Лудия Макс: Пътят на гнева” като на феминистки филм. Той искаше героинята да е силна личност, да. И Чарлийз разви неговата идея, както би направила всяка добра актриса на нейно място. Тя се труди много, за да изиграе героинята си по начин, че нещата да не придобият твърде силна политическа окраска. Но ако се вгледате във филма, ще видите, че силата на женското начало в комбинация със силата на мъжкото начало постига победата на надеждата. Това е силното послание на филма.Festival do Rio / Agencia FebreА какво бихте могъл да споделите за втората част на „Лудият Макс: Пътят на гнева”?Той със сигурност ще бъде заснет. И не само той. Джордж има в главата си не един, а два проекта за Фуриоза и Лудия Макс. Преди да се заемем с тях обаче ще заснеме малък независим филм, за да си почине и да изчисти съзнанието си. Но ние разполагаме със сюжетите на тези проекти и след въпросния малък филм ще се заемем с разработването им.Ето и рецептата на Ийън Смит за успешен филм от гледната точка на изпълнителния продуцент, споделена на уъркшопа му в рамките на Рио филм маркет: Преди всичко, изпълнителният продуцент трябва да прочете и внимателно анализира сценария, за да разбере какъв тип магия ще предложи на публиката и какъв е контекстът. По време на работата по продукцията той трябва да си задава от гледна точна на зрителя въпроса: защо в крайна сметка този филм трябва да бъде заснет? Ако вярва в проекта, трябва да се гмурне в него с цялото си сърце, като помни обаче, че да продуцираш, означава да работиш в постоянно „военно положение”. Трябва да планира, докато проблемите се превърнат в ежедневие, което може да бъде лесно предвидено. И да помни, че никой филм не се получава по начина, по който е бил планиран. Предизвикателствата при реализацията на един филм не зависят от неговите мащаби. За да се справи с тях, човек е добре да си припомня какво го е насочило към кариера в кинобизнеса. Продуцентът не е шефът на всички останали във филмовата продукция – той е този, който защитава творците, работещи в нея, контролира предвидените разходи и спомага за това продукцията да върви напред. Продуцентът трябва да е наясно със своите силни и слаби страни преди да подпише какъвто и да било договор. Както и да разбере много добре какво иска режисьорът като краен продукт. Един продуцент никога не се кара с режисьора, защото той е творческият мотор на филма и има нужда от безрезервна подкрепа. Продуцентът никога не крещи на своя екип, защото изгуби ли веднъж доверите им, пътят към успешния финал се осейва с много повече препятствия. ... още »
|
|
