Доминик Кобе е филолог, професор в Института за източни езици и цивилизации в Париж, изследовател на мароканското наречие в арабския език „дариджа”. Има издадени множество книги и научни трудове. През 2019 г. дебютира в киното с документалния филм „Пънк завинаги”, който снима в течение на 8 години. Филмът е част от документалната програма на Sofia MENAR.
Как решихте да заснемете филм за пънк сцената в Мароко и как открихте Стоф?
Проучвам ъндърграунд сцената в Мароко от 2005 г. покрай фестивала L’Boulevard, който е представен и във филма. Писала съм книги и материали посветени на новото културно движение „Найда”, което се заражда в страната в периода 2005-2007г. и прилича на испанската „Мовида” от 80-те. Най-близкият превод на английски на „Найда” е “It Rocks!”. Имах щастието да преподавам два семестъра в Казабланка в периода 2006-2007 г. и да преживея разцвета на това движение. Познавах повечето музиканти от алтернативната сцена. Продължих да пътувам до Казабланка по няколко пъти годишно, а през 2010 г. се установих там за две години. Започнах да документирам събитията и през 2010-та на фестивала L’Boulevard открих Стоф, когото може да видите в началото на филма с едни къс червен гребен. Поисках негов контакт, но той нямаше телефон по това време и затова загубихме връзка. Но 6 месеца по-късно отново се срещнахме на един метъл концерт. Продължавах да го снимам, както и да правя кратки клипове, просто за спомен. По това време още не бях решила да снимам филм. Доста по-късно станахме приятели и започна да се заражда идеята за документален филм, в който Стоф да бъде главен персонаж, но покрай него да се представят и други младежи от различни квартали на Казабланка. Тогава се свързахме и с неговия приятел Орлан и заснехме много материал през 2015 г. Започнах да монтирам и да търся продуцент, който да подкрепи филма. През 2017 г. Lardux Films застанаха за продукцията, намерих партньор и в лицето на мароканската компания Pan Production, а по-късно и 2M Television... И при следващото ми пристигане в Казабланка, сестрата на Стоф ми се обади и ми каза, че той е арестуван. Направихме всичко възможно, за да му помогнем, наехме адвокат, който работеше про боно. След като намалиха присъдата му от 15 на 11 месеца, решихме, че ще заснемем финалната част от филма след като излезе на свобода, през март 2018 г. Това означава, че филмът проследява Стоф в периода 2010 – 2018 г.
А с какво се занимава той в момента?
Продължаваме да сме близки. Опитваме да му помагаме в тези трудни времена. Най-важното е да има смартфон, за да може да си комуникираме постоянно. Помагаме му и с продажбите онлайн на разни пънк дрехи и аксесоари, които той изработва. Но е трудно като няма пряк контакт. Той си е същия пънкар, както казахме във филма: „Веднъж пънкар, винаги пънкар!”
Вие сте филолог, може ли да кажем, че мароканският дариджа е един вид пънкът на арабския език?
Много ми харесва идеята за дариджа като пънка на арабския език. Никога не се бях замисляла, но е точно така! Дариджа не е признат за официален език и няма писмени норми, които трябва да се спазват. Постоянно се променя, взима думи от френския, класическия арабски, английския и испанския. Това е основният език на улицата, на пънк и рап музиката... Направи ми впечатление, че с възхода на Найда, младежите припознаха дариджа като техен език. Езикът, който ги обединява. След 2003 г. дариджа придоби различен статут в обещството и започна масово да се използва. Включително и в обществените медии, където преди това се говореше само на класически арабски и френски. Все още не е признат като официален език, но се ползва широко от обществото, което според мен е по-важното.
Как са отразява пандемията върху личния и върху професионалния ви живот?
Като изследовател, аз съм сред малкото щастливци, които могат да продължат да работят въз основа на материалите, които са натрупали през годините. Един от най-интересните проекти, по които работя в момента, е качването на дариджа на електронни устройства. Проблемът е, че не мога да работя на терен. Не съм ходила в Мароко от декември 2019г., което си е дълъг период. Много международни конференции и събития бяха отменени или проведени онлайн. Същото е и с филмовите фестивали. Присъствала съм само на два, всички останали се проведоха онлайн, както Sofia MENAR. Сблъскахме се с нещо, което не сме си и представяли, че съществува, но оцеляваме някак.
„Пънк завинаги” е дебютният ви филм, планирате ли вече да заснемете следващ?
Още съм силно привързана към „Пънк завинаги”. Не мога да мисля за нов проект. Това е първият ми филм, а аз не съм професионален режисьор, мисля си, че мога да му се насладя по-дълго време. Ако започна да снимам нов филм, той отново ще е свързан с Мароко и Казабланка. Но трябва да съм там, за да се появи вдъхновението.
Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.
Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest
Sofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година.
Както вече сме ви информирали, класиката на Дейвид Лийн от 1965 г. – „Доктор Живаго”, ще бъде разпространена във Великобритания в ново, дигитално ремастерирано копие, по случай 50-ата годишнина от премиерата на филма. От Британския филмов институт са направили и нов трейлър, насочен към съвременните зрители, в който освен кадри от филма, има и цитати от медиите „Гардиън” и „Таймс”, както и от режисьора Пол Грийнграс. Филмът тръгва по екраните на Острова на 27 ноември в оригиналната си дължина от 200 минути. ... още »
„Лошото момче” на българското кино Захари Бахаров е голямата изненада за участниците в третия епизод на „Ръкописът”. Актьорът, който стана любим на българските зрители с ролята си на мафиота Иво Андонов в сериала „Под прикритие”, влиза в литературното реалити, за да предизвика фантазията на новите 12 участника.Екранният враг на Джаро ще разкаже пред конкурентите случка от участието си на Московския кинофестивал, по която те ще трябва да създадат история. Той обаче предпочете да остави в тайна какво точно ще разкрие, за да бъде интересно и на зрителите.Епизодът на „Ръкописът”, който ще се излъчи утре, 21 октомври от 21:00 часа по БНТ 1, ще изпрати на финал още един от 72-мата претенденти. Дотук участие в последния епизод и шанс ръкописът им да се превърне в роман си осигуриха Георги Бърдаров и Светозара Давидкова.За четиримата, които ще се борят за място на финала в епизода, ще има и още вълнуващи предизвикателства: двама от тях ще посетят бежански лагер, а другите – приют за бездомни кучета. ... още »
Джуди Гриър ще участва в продължението на „Зората на планетата на маймуните” – „Войната на планетата на маймуните” отново в ролята на съпругата на Цезар – Корнелия. Този път обаче тя ще има повече екранно време, обещава сценаристът Марк Бомбак, без да разкрива детайли от сюжета. Но който е гледал първия филм е наясно за посоката – след конфликт между хората, оцелели от вируса и маймуните, предвождани от Цезар, последва примирие, но то е поставено под въпрос от идването на нови подкрепления от Хомо Сапиенс от Сан Франсиско. Снимките на филма вече текат под режисурата на Мат Рийвс и с участието и на Анди Съркис като Цезар, Карин Коновал, Тери Нотари, Стийв Зан, Уди Харълсън, Чад Рук, Габриел Чавария и др. ... още »
Джо Данте ще оглави свръхестествения трилър „Лабиринт” (“Labirintus”), като снимките се очаква да стартират следващата пролет. Филмът разказва за следовател на свръхестествени явления, който влиза в изоставен подземен съветски център в Лабиринта на Будапеща – мрачните катакомби под крепостта Буда. Там обаче той се натъква на свръхестествени явления и заедно с групата си започва да са страхува да не изгуби разсъдъка си. Те ще трябва да съберат цялата си смелост, за да намерят път навън. Скоро се очаква да бъдат обявени и имената на актьорите, които ще участват във филма. ... още »
Въпреки че снимките на военната драма „Хоксоу ридж” („Hacksaw Ridge”) вече текат от няколко седмици, Мел Гибсън е намерил място за още едно голямо име в ансамбловата история. Хюго Уийвинг, когото добре познаваме от „Матрицата” и „Властелинът на пръстените”, се е присъединил към актьорския състав. Той ще изиграе ролята на бащата на главния герой – лекарят от американската армия Дезмънд Т. Дос (Андрю Гарфийлд). Снимките текат в родината на режисьора Австралия. Все още няма официална премиерна дата на филма. ... още »
Джонатан Ливайн („Горещи тела”) ще режисира комедия, която все още си няма заглавие, с участието на Ейми Шумър. Сюжетът също още не е оповестен, но ние вече сме ви информирали, че става дума за ваканция на майка и дъщеря, в която всичко се обърква. Автор на оригиналния сценарий е Кейт Дриполд, която е черпила вдъхновение от своите отношения с майка си. Ейми Шумър от своя страна адаптира сценария в тон със себе си и с помощта на сестра си Ким Карамел. Продуцент е Пол Фейг, а Дриполд остава на позицията на изпълнителния продуцент. ... още »
От БАФТА обявиха, че ще почетат режисьора Тод Хейнс на 25 ноември в Лондон на специална вечер, посветена на кариерата му. На нея той ще говори за филмите си, сред които е и нетрадиционната биография на Боб Дилън „I’m Not There” и фаворитът от тазгодишния фестивал в Кан – „Каръл”. Кариерата на американския режисьор стартира с късометражни филми, сред които „Superstar: The Karen Carpenter Story” (1987) и продължава с игрални с „Poison” (1991), „Safe” (1995) и добре приетият от критиката „Златно кадифе” (1998), спечелил награди в Кан и БАФТА. През 2002 г. Хейнс получава по четири номинации за „Оскар” и „Златен глобус” за „Далеч от рая”. На ТВ екрана Хейнс заснема минисериала „Милдред Пиърс”. ... още »
„Американски снайперист” на режисьора Клинт Истууд спечели „Оскар” и донесе много приходи от кинопоказа си, но никой и до момента не може да забрави най-големия гаф във филма – куклата бебе. Брадли Купър сега споделя, че цялото преживяване по време на снимките с куклата е било „лудост”. „Буквално не можех да повярвам, че работим с кукла, а не с истинско с бебе.” В сцена от филма героят на Купър държи в скута си новородения си син („игран” от кукла) и се опитва да мърда ръчичката му. Сценаристът Джейсън Хол обяснява, че това се е случило, защото бебето, което трябвало да участва в сцената, било болно, а заместникът му така и не се появил. „Казах си, че това е лудост – споделя Купър. – Мъпетите да си ядат ушите! И да ви кажа, доста се сближих с куклата. Направо се влюбих в тази пластмасова играчка.” ... още »
Започнах да документирам събитията и през 2010-та на фестивала L’Boulevard открих Стоф, когото може да видите в началото на филма с едни къс червен гребен. Поисках негов контакт, но той нямаше телефон по това време и затова загубихме връзка. Но 6 месеца по-късно отново се срещнахме на един метъл концерт. Продължавах да го снимам, както и да правя кратки клипове, просто за спомен. По това време още не бях решила да снимам филм. Доста по-късно станахме приятели и започна да се заражда идеята за документален филм, в който Стоф да бъде главен персонаж, но покрай него да се представят и други младежи от различни квартали на Казабланка. Тогава се свързахме и с неговия приятел Орлан и заснехме много материал през 2015 г. Започнах да монтирам и да търся продуцент, който да подкрепи филма. През 2017 г. Lardux Films застанаха за продукцията, намерих партньор и в лицето на мароканската компания Pan Production, а по-късно и 2M Television... И при следващото ми пристигане в Казабланка, сестрата на Стоф ми се обади и ми каза, че той е арестуван. Направихме всичко възможно, за да му помогнем, наехме адвокат, който работеше про боно. След като намалиха присъдата му от 15 на 11 месеца, решихме, че ще заснемем финалната част от филма след като излезе на свобода, през март 2018 г. Това означава, че филмът проследява Стоф в периода 2010 – 2018 г.
Никога не се бях замисляла, но е точно така! Дариджа не е признат за официален език и няма писмени норми, които трябва да се спазват. Постоянно се променя, взима думи от френския, класическия арабски, английския и испанския. Това е основният език на улицата, на пънк и рап музиката... 
