|
|
АРТИСТ
|
|
В годината на своя 100-годишен юбилей режисьорът, сценарист, писател, общественик ще бъде удостоен с отличието на Столичната община за своя принос към изкуството на киното„Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа 1000 страници „драскулки“. С тези надписи започва американският документален филм „Art Is A Weapon“, посветен на Анжел Вагенщайн. Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, е сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, той е изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот.През 2022 година, когато ще отбележи своя 100-годишен юбилей, Анжел Вагенщайн респектира с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор остават непокътнати. „Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“. Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. В книгата си „Преди края на света“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му „Джеки“. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето“ на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес. Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“. През 1980 година е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици - френски, английски, руски, немски, испански, италиански. Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература „Жан Моне“ през 2004 година. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и „великан на духа“. Носител е на много български и чуждестранни отличия като орден „Стара планина“, българската държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер е на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм“, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други.„Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки“, категоричен е Анжел Вагенщайн. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Предизвикателни творби във филмовата мозайка на региона – още пет заглавия в Балканския конкурс на 26-ия София Филм ФестБалканският конкурс на СФФ традиционно включва най-успешните филми от региона през изминалата година. 2022 не е изключение – в програмата ще бъдат представени сериозни заглавия, завоювали престижни отличия на едни от най-авторитетните кинофестивали в света.Новата социална сатира на румънския режисьор Раду Жуде „Каръшко чукане или шантаво порно“ („Bad Luck Banging or Loony Porn“), носител на „Златна мечка“ за най-добър филм на Берлинале 2021, проследява несгодите на учителката Еми, която осъзнава, че кариерата и репутацията ѝ са сериозно застрашени, след като в интернет се появява порно-видео с нейно участие. Еми отказва да се поддаде на обществения натиск, макар че може да се окаже изкупителна жертва, върху която се трупат чужди грехове. Трагикомичният абсурд на обществените морализатори е подходяща „мишена“ за автора на филма, доказал майсторството си през годините в различни жанрови експерименти. Фокусът попада върху румънското общество, но сатиризирането на повсеместното лицемерие и колективната истерия се простира отвъд националните граници. „Каръшко чукане…“ може да изглежда дълбоко циничен по отношение на човешката природа, но всъщност истинските му цели са крехките дискурси, които изграждаме, за да прикрием и оправдаем нашите долни пориви, облечени в илюзии за история и морал.“, пише „CineVue“ за филма. Раду Жуде е режисьор-откритие на София Мийтингс от преди повече от десетилетие. Почти всичките му игрални филми са били представяни на СФФ.Дебютният филм „Света Еми“ („Holy Emy“) на американската режисьорка с гръцки произход Арасели Лемос пренася зрителите в особения свят на филипинската имигрантска общност, който се намира близо до пристанището Пирея. Хората там мечтаят за по-добър живот, но реалността се оказва по-жестока и сурова от очакванията. Майката на главната героиня Еми и сестра ѝ Тереза е принудена да се върне обратно в родината си, след дълги години работа за богата гъркиня, възползвала се от нейните лечебни способности. Тялото и душата на Еми също притежават непознати и необясними сили, които ѝ позволяват да лекува. Тя е принудена да живее между два свята: филипинската общност, в която свободата и еманципацията са синоними на грях и гибел, и гръцката реалност - смущаваща амалгама от експлоатация и модерност. Премиерата на тази съвместна продукция между Гърция, Франция и САЩ е на фестивала в Локарно, където печели специален диплом за най-добър дебют и номинация за „Златен леопард – режисьори на настоящето“. „Този лъчезарен филм успява майсторски да съчетае социална драма, хорър в стил Кроненбърг, мистицизъм и модерност, предлагайки на публиката истинско вътрешно пътуване“, пишат Cineuropa.org за „Света Еми“. „Кошерът“ („Hive“) е пълнометражният дебют на режисьорката Блерта Башоли, базиран на истинска история, а творбата бе удостоена с голямата награда на журито, с наградата на публиката и с наградата за режисура в Сънданс 2021. Филмът пресъздава борбата на една жена за оцеляване в общество, подвластно на патриархални предразсъдъци, в самия край на ХХ век, когато спомените за войната в Сърбия още не се избледнели, а тя не е намерила изчезналия си съпруг. Със завидно упорство Фахрие продължава да обгрижва любимите кошери, а тихото бръмчене на обитателите им създава мост към спомените за по-щастливи дни… Копродукцията между Косово, Швейцария, Албания и Северна Македония е носител и на наградата за най-добър филм в конкурса за първи и втори филм във Варшава, като след световната си премиера в Сънданс той е представен с впечатляващ успех в цял свят. С девет приза – от фестивалите в Анкара, Антакия, „Златен портокал“ в Анталия, както и с наградата „Откритие“ на ФИПРЕССИ в Торонто, „Анадолският леопард“ („Anatolian Leopard“) на Eмре Каиш (Турция-Германия-Полша-Дания) влиза със сериозна заявка и в надпреварата на Балканския конкурс. В основата на сюжета е необичайната връзка между един самотен мениджър на най-старата зоологическа градина в Турция и неговата асистентка. Те решават да скрият смъртта на най-стария обитател на зоологическата градина – прочутия анадолски леопард, за да спрат процеса на приватизация, и като фалшифицират бягство на голямата котка, двамата задействат абсурдна поредица от събития и ситуацията излиза извън контрол. В сивата и тиха столица на Турция призракът на леопарда продължава да съществува. „Анадолският леопард“ е първият игрален филм на на Емре Каиш, който е вложил в дебюта си множество емоционални слоеве, социални коментари и представлява интересен авторски избор. Ловът за изчезналия леопард еволюира в тъмна комедия с ясно изразени кафкиански черти… Режисьорът се справя деликатно и убедително с пресъздаването на тази история,“ пише във фестивалното ревю за филма от Торонто.В „Интрегалде“ („Intregalde“) на румънския режисьор Раду Мунтеан група активисти с хуманитарна мисия пристигат в отдалечен район на Трансилвания, за да предложат на жителите различни стоки. Като се изключат няколко мимолетни кавги между членовете на групата, всичко изглежда върви добре за Мария и Дан. Но скоро след като се натъкват на дезориентиран местен жител и се опитват да му помогнат, нещата се объркват. „Нежно, фантастично, остроумно, проницателно, майсторски реализирано удоволствие. Завладяваща творба, със собствен непрестанен източник на напрежение и изненада. Краят добавя красота.“, пише за филма „Варайъти“, а Каспър Селмон от „Sight & Sound“ го характеризира като „мрачно комичен, напрегнат и човечен. Болезнено красив, с изящно комбиниране на сюжетните нишки на различни нива“. Премиерата на филма на Мунтеан е в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан 2021.Не пропускайте най-силните балкански филми на 2001 в специалната конкурсна селекция на #26SofiaIFF! ... още »
|
|
