Актьорите, на които им се наложи да изразят истинските си емоции 28.12.2017, 01:28 | синефиш.бг
Актьорите често се срещат с различни проблеми по време на снимки. Например изпълнението може да е свързано с опасни телесни трикове, които могат да доведат до физически дискомфорт и дори болка. Повечето актьори лесно се справят с такъв тип проблеми – в такива опасни моменти те просто са заменени от каскадьори. Те по-скоро са предпазливи, защото тялото, емоциите и гласът им са инструментите, с които изхранват прехраната си. Някои от тях обаче не се пестят и дават всичко от себе си на снимачната площадка, понякога дори с риск за здравето и живота си, изразяват истинските си емоции и болка, за да впечатлят с изпълнението си.
Чанинг Тейтъм, ''Ловец на лисици''
По време на снимките на филма, нещо мистериозно се случило с актьора. Той трябвало да удари огледало с главата си, а то било покрито с предпазна пластмаса, за да не се нарани. Но емоциите на Чанинг излезли извън контрол. Той го ударил яростно три пъти и кръвта, която бликнала от главата му не била „реквизит“. Актьорът твърди, че няма логично оправдание защо е направил това и какво го е обсебило.
Силвестър Сталоун, ''Рамбо: Първа кръв''
В първата част на този кино франчайз героят на Сталоун трябвало да скочи от голяма скала, за да избяга от погледа на полицаите в хеликоптера. Въпреки че тази каскада е сложна, актьорът пожелал сам да я изпълни. Само че тя му струвала две счупени ребра. Той не се приземил добре, но изиграл сцената докрай. Неговият вик прави момента по-напрегнат и автентичен.
Леонардо ди Каприо, ''Джанго без окови''
Дори ди Каприо се е травмирал по време на снимки. В една от най-въздействащите сцени във филма, той трябвало да удари по масата. Без да иска обаче размазал с ръката си кристална чаша. Въпреки болката и течащата кръв, той продължил с изпълнението си и завършил монолога си брилянтно. След това обаче се наложило да му сложат няколко шева.
Джерард Бътлър, ''Господари на вълните''
Ролята на професионален сърфист почти струвала живота на актьора. За да бъде филма реалистичен, той отказал да бъде заместван от дубльор и сам атакувал големите вълни. Но в една от сцените ситуацията била извън контрол. Една вълна завлякла актьора към дъното. Той се повявал на повърхността и потъвал няколко пъти. Престоял няколко минути под водата преди да бъде спасен.
Виго Мортенсен, ''Властелинът на пръстените''
Едва ли сте забравили онзи момент от втората част на „Властелинът на пръстените“, в който всички с мъка установяват, че Мери и Пипин са убити. Тази сцена не би била токова емоционална, ако Виго Мортенсен не беше изразил разочарованието на Арагон, ритайки онзи тежък шлем. По този начин той чупи два пръста на краката си и викът от болката му е съвсем истински.
Джаки Чан, ''Сблъсък в Бронкс''
Джеки Чан е известен с това, че сам изпълнява каскадите си и затова травмите, които е придобил по време на снимки са неизброими. Да, понякога и майстор в бойните изкуства може да се нарани. Ето ситуацията в този филм – той скача от мост и се приземява върху превозно средство. Чупи глезена и си и силно наранява ръката си. Въпреки това продължава да играе с гипс, боядисан в черно, за да имитира чорап.
Майкъл Джей Фокс, ''Завръщане в бъдещето 3''
По време на снимките се случва неприятен инцидент. Майкъл трябвало да участва в сцена, в която неговия враг „Лудото куче“ се опитва да го обеси. При репетициите всичко минава отлично. Фокс трябва с две ръце да се държи за въжето. Но когато камерите започнали да работят, то се затегнало твърде бързо около врата на актьора и той започнал да се задушава. След няколко секунди бил спасен, но ужасът в очите му остава в кадрите от филма.
Даниъл Дей-Люис, ''Ще се лее кръв''
С този актьор винаги се случват опасни ситуации на снимачните площадки на различни филми. Колегите му дори се шегуват, че ако Даниел не си счупи някое ребро, филмът няма да е успешен. И този също не прави изключение. В една мина за въглища актьорът пада от 15 метра и наранява именно ребрата си, макар че от кадрите става ясно, че травмата би могла да бъде доста по-сериозна.
Тази година голяма част от основните претенденти за „Оскар“ са биографични филми. И всички те са критикувани, защото представят реалните истории, които са ги вдъхновили, с твърде голяма творческа свобода.
Една от най-драматичните сцени в „Американски снайперист”, която е почти в самото начало на филма, показва Крис Кайл – героят от заглавието, да следи през мерника на пушката си дете с граната в ръцете, което се приближава към неговите колеги от американската армия.
Действието се развива по време на войната в Ирак. Кайл не се поколебава да дръпне спусъка, но за всеки зрител е ясно, че тази постъпка ще го тормози до края на филма. Отношението на военния именно към въпросната случка е ключово за разбирането на постъпките и характера му. В действителност обаче истинският снайперист от Тексас Крис Кайл никога не е убивал дете. В мемоарите му се твърди, че жертвата с гранатата е била жена.
„Един филм разполага само с два часа, за да разкаже една история. Затова и най-важното за създателите му е той да е верен на своя собствен дух – разсъждава американският писател Джим Дефелис. Той е един от съавторите на автобиографията на Крис Кайл, която е в основата на филма на режисьора Клинт Истууд „Американски снайперист”. – Понякога просто се налага да промениш някои факти, защото те не се вписват в атмосферата на филма.”
Крис Кайл се превръща в легендарна фигура сред американската армия в Ирак, защото по време на участието си във войната там, застрелва със снайпера си 160 души. Самият той загива през 2013 г., прострелян от друг ветеран в САЩ. Той няма как да коментира филма, в който ролята му се играе от Брадли Купър. Нито пък ще може да стиска палци на актьора, който ще се бори за „Оскар” за изпълнението си. Един от най-острите критици на „Американски снайперист” е документалистът Майкъл Мур, който твърди, че филмът възвеличава американския милитаризъм и превръща един убиец в герой. Освен сцената с детето в началото на филма, „Американски снайперист” проследява и дуела между Кайл и сирийския снайперист Мустафа, който се е случил само във въображението на сценаристите на драматичния екшън.
„Въпреки че има много разлики между книгата и филма, екранната версия успява да направи най-важното – пресъздава достоверно отношенията между Кайл и съпругата му – твърди Дефелис. – Може и да ви се стори странно, но за мен основен акцент в книгата е именно тяхната любовна история. А да наричаш човек като Кайл страхливец, както се изказа за него Майкъл Мур, означава, че не познаваш механизмите на войната.”
„Американски снайперист” не е единственият "Оскаров" фаворит, който свободно добавя или маха факти към историята. Олимпийският медалист – борецът Марк Шулц, например, обвинява в лъжа Бенет Милър – режисьора на филма „Ловец на лисици”. В спортната драма една от сцените загатва за интимни отношения между Шулц и милиардера Джон Дюпон. Въпреки че споделя, че „Ловец на лисици” предава достоверно ексцентричностите на Дюпон, Шулц е категоричен, че между двамата не е имало размяна на никакви ласки. Друга неточност във филма е решението на сценариста да събере случилото се в продължение на 12 години от живота на Шулц и Дюпон в едва 4.
„Селма” на режисьорката Ава Дюверней е номиниран за „Оскар” в категорията за най-добър филм. Посветен на организираните и предвождани от Мартин Лутър Кинг Мл. мирни маршове за правата на цветнокожите американци през 60-те години, филмът превръща президента демократ – Линдън Джонсън във враг на Кинг.
Една сцена от „Селма” намеква, че Джонсън е наредил на директора на ФБР да изпрати на съпругата на Кинг снимки, уличаващи лидера на цветнокожите в изневяра. В действителност Джонсън е бил съмишленик на Кинг и не се е опитвал да предотврати протестите.
„Игра на кодове” на режисьора Мортен Тилдъм разказва историята на създаването на машината, с която е разшифрован принципът за кодиране на информацията в нацистката армия на Третия райх. Тя е „дете” на математика Алън Търинг, чиято роля се изпълнява от още един "Оскаров" претендент – Бенедикт Къмбърбач. Като че ли това е и най-критикуваният филм по отношение на изопачаване на реалните факти. Филмът твърди погрешно, че Търинг е бил разследван по подозрение в шпионаж в полза на руснаците. Той никога не е наричал машината си „Кристофър” в чест на своята младежка тръпка. Не е имал и контакти с директора на британското разузнаване. Нито пък негов колега го е шантажирал, че ще разкрие хомосексуалността му.
Историята, че Търинг се самоубива, защото е бил подложен на химическа кастрация, също е неточна, според историците. Той наистина е бил съден заради „неприлично поведение” и е бил кастриран, но мнозинството учени твърдят, че смъртта му, причинена от отравяне с цианид, е била вследствие на неволен инцидент. Журналистът от „Гардиън” Алекс фон Тунзелман се възмущава в своята рецензия за филма: „Едно е да имаш творческа свобода, а съвсем друго е да клеветиш един велик мъж като тълкуваш както си искаш отвратителния предразсъдък на 50-те години да третира всеки хомосексуален мъж като опасност за националната сигурност.”
За участието си в „Теорията на всичко” и Еди Редмейн и Фелисити Джоунс са номинирани за „Оскар” в актьорските категории. Драмата разказва за отношенията между Стивън Хокинг и първата му съпруга – Джейн, чрез множество сцени от ежедневието и на тяхното семейство и на това на родителите на гениалния учен. Само че нищо не е било така хармонично, както ни го представя филмът. В автобиографичната си книга Джейн пише, че нейните свекър и свекърва били ексцентрици и смятали, че превъзхождат другите хора в интелектуално отношение.
Тяхната кола всъщност била такси, а те отглеждали пчели в мазето си. Джейн описва и трудностите си при общуването с Хокинг след като успехът в академичните и научни среди му замаял главата. Той често натрапвал на католичката Джейн както своето виждане за атеизма, така и други свои схващания, които били твърде далеч от представите й за благоприличие.
„Юношество” с най-много номинации за наградите „Готъм” 02.11.2014, 10:06 | синефиш.бг
Новият филм на Ричърд Линклейтър получи 4 номинации за наградите „Готъм” – за най-добър филм, най-добър актьор /Итън Хоук/, най-добра актриса /Патриша Аркет/ и за пробив на големия екран на Елър Колтрейн.
Останалите, които ще се борят в категорията за най-добър филм са „Бърдмен” на Алехандро Гонзалес Иняриту, „Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън, „Под кожата” на Джонатан Глейзър и „Любовта е странна” на Айра Закс. Победителят ще стане ясен на 1-ви декември.
Вече се знае, че мъжкият екип на „Ловец на лисици” – Стив Карел, Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало, ще получи специална награда за ансамблово изпълнение.