Статията разкрива важни части от сюжетите на филмите. Четете на своя отговорност!
Тази година голяма част от основните претенденти за „Оскар“ са биографични филми. И всички те са критикувани, защото представят реалните истории, които са ги вдъхновили, с твърде голяма творческа свобода.
Една от най-драматичните сцени в „Американски снайперист”, която е почти в самото начало на филма, показва Крис Кайл – героят от заглавието, да следи през мерника на пушката си дете с граната в ръцете, което се приближава към неговите колеги от американската армия.
Действието се развива по време на войната в Ирак. Кайл не се поколебава да дръпне спусъка, но за всеки зрител е ясно, че тази постъпка ще го тормози до края на филма. Отношението на военния именно към въпросната случка е ключово за разбирането на постъпките и характера му. В действителност обаче истинският снайперист от Тексас Крис Кайл никога не е убивал дете. В мемоарите му се твърди, че жертвата с гранатата е била жена.
„Един филм разполага само с два часа, за да разкаже една история. Затова и най-важното за създателите му е той да е верен на своя собствен дух – разсъждава американският писател Джим Дефелис. Той е един от съавторите на автобиографията на Крис Кайл, която е в основата на филма на режисьора Клинт Истууд „Американски снайперист”. – Понякога просто се налага да промениш някои факти, защото те не се вписват в атмосферата на филма.”
Крис Кайл се превръща в легендарна фигура сред американската армия в Ирак, защото по време на участието си във войната там, застрелва със снайпера си 160 души. Самият той загива през 2013 г., прострелян от друг ветеран в САЩ. Той няма как да коментира филма, в който ролята му се играе от Брадли Купър. Нито пък ще може да стиска палци на актьора, който ще се бори за „Оскар” за изпълнението си. Един от най-острите критици на „Американски снайперист” е документалистът Майкъл Мур, който твърди, че филмът възвеличава американския милитаризъм и превръща един убиец в герой. Освен сцената с детето в началото на филма, „Американски снайперист” проследява и дуела между Кайл и сирийския снайперист Мустафа, който се е случил само във въображението на сценаристите на драматичния екшън.
„Въпреки че има много разлики между книгата и филма, екранната версия успява да направи най-важното – пресъздава достоверно отношенията между Кайл и съпругата му – твърди Дефелис. – Може и да ви се стори странно, но за мен основен акцент в книгата е именно тяхната любовна история. А да наричаш човек като Кайл страхливец, както се изказа за него Майкъл Мур, означава, че не познаваш механизмите на войната.”
„Американски снайперист” не е единственият "Оскаров" фаворит, който свободно добавя или маха факти към историята. Олимпийският медалист – борецът Марк Шулц, например, обвинява в лъжа Бенет Милър – режисьора на филма „Ловец на лисици”. В спортната драма една от сцените загатва за интимни отношения между Шулц и милиардера Джон Дюпон. Въпреки че споделя, че „Ловец на лисици” предава достоверно ексцентричностите на Дюпон, Шулц е категоричен, че между двамата не е имало размяна на никакви ласки. Друга неточност във филма е решението на сценариста да събере случилото се в продължение на 12 години от живота на Шулц и Дюпон в едва 4.
„Селма” на режисьорката Ава Дюверней е номиниран за „Оскар” в категорията за най-добър филм. Посветен на организираните и предвождани от Мартин Лутър Кинг Мл. мирни маршове за правата на цветнокожите американци през 60-те години, филмът превръща президента демократ – Линдън Джонсън във враг на Кинг.
Една сцена от „Селма” намеква, че Джонсън е наредил на директора на ФБР да изпрати на съпругата на Кинг снимки, уличаващи лидера на цветнокожите в изневяра. В действителност Джонсън е бил съмишленик на Кинг и не се е опитвал да предотврати протестите.
„Игра на кодове” на режисьора Мортен Тилдъм разказва историята на създаването на машината, с която е разшифрован принципът за кодиране на информацията в нацистката армия на Третия райх. Тя е „дете” на математика Алън Търинг, чиято роля се изпълнява от още един "Оскаров" претендент – Бенедикт Къмбърбач. Като че ли това е и най-критикуваният филм по отношение на изопачаване на реалните факти. Филмът твърди погрешно, че Търинг е бил разследван по подозрение в шпионаж в полза на руснаците. Той никога не е наричал машината си „Кристофър” в чест на своята младежка тръпка. Не е имал и контакти с директора на британското разузнаване. Нито пък негов колега го е шантажирал, че ще разкрие хомосексуалността му.
Историята, че Търинг се самоубива, защото е бил подложен на химическа кастрация, също е неточна, според историците. Той наистина е бил съден заради „неприлично поведение” и е бил кастриран, но мнозинството учени твърдят, че смъртта му, причинена от отравяне с цианид, е била вследствие на неволен инцидент. Журналистът от „Гардиън” Алекс фон Тунзелман се възмущава в своята рецензия за филма: „Едно е да имаш творческа свобода, а съвсем друго е да клеветиш един велик мъж като тълкуваш както си искаш отвратителния предразсъдък на 50-те години да третира всеки хомосексуален мъж като опасност за националната сигурност.”
За участието си в „Теорията на всичко” и Еди Редмейн и Фелисити Джоунс са номинирани за „Оскар” в актьорските категории. Драмата разказва за отношенията между Стивън Хокинг и първата му съпруга – Джейн, чрез множество сцени от ежедневието и на тяхното семейство и на това на родителите на гениалния учен. Само че нищо не е било така хармонично, както ни го представя филмът. В автобиографичната си книга Джейн пише, че нейните свекър и свекърва били ексцентрици и смятали, че превъзхождат другите хора в интелектуално отношение.
Тяхната кола всъщност била такси, а те отглеждали пчели в мазето си. Джейн описва и трудностите си при общуването с Хокинг след като успехът в академичните и научни среди му замаял главата. Той често натрапвал на католичката Джейн както своето виждане за атеизма, така и други свои схващания, които били твърде далеч от представите й за благоприличие.
