За „Убий Бил 3“ се заговори скоро след премиерата на първия филм през далечната 2003 г. Спомнете си само първата велика сцена с бруталната битка между Булката (Търман) и Вернита Грийн (Вивика А. Фокс). Вернита е първата жертва в списъка на Булката, която казва на нейната дъщеря, станала свидетел на смъртта ѝ, че след години, ако още желае да си отмъсти за майка си, тя ще я очаква.
Разбира се, това е само предположение за развитието на историята в третата част. Тарантино от години споделя различни идеи за това продължение и наскоро призна, че е разговарял по темата с Търман.
„Миналата седмица се чухме с Ума и обсъждахме разни идеи, по които работя отдавна. Ако някой от моите филми има шанс да се сдобие с продължение, това определено ще бъде „Убий Бил 3““, признава великият режисьор.
Знаем, че Тарантино ще направи още един или два филма, преди окончателно да се оттегли от киното. Затова и силно се надяваме един от тези филми да е финала на историята за Булката.
Най-добрите финални надписи 05.01.2018, 11:34 | синефиш.бг
Изминалата година беше изпълнена с толкова невъзможни събития, че по-скоро приличаше на филм – къде сполучлив, къде –не. А какво се случва след края на филма? Задължително следват финалните надписи. Този аспект от правенето на кино често е пренебрегван. Почти винаги, още като тръгнат надписите от екрана, публиката напуска киносалона, освен ако това не е филм на Марвел и чакаме скритата допълнителна сцена сложена накрая. Истината е, че е важно да изчакаме те да се извъртят, за да уважим работата на толкова много хора. Някои креативни режисьори поставят оригинални финални надписи, като по този начин не просто ни карат да останем в киносалона, но те често са и част от атмосферата на филма, а и понякога дори от сюжета му…
Около света за 80 дни
Дизайнът е на легендарния Сол Бас. Тази анимация обобщава всички събития, които току-що сме видели във филма. Имат страхотна визуална енергия, която напълно се връзва с атмосферата на филма. Работата на този артист е революционна и той отваря вратите за други креативни начини, с които може да завърши даден филм.
Шерлок Холмс
Надписите сякаш са част от самия филм. Освен че са наслада за окото, те са попили посланието на филма и специфичния стил на Гай Ричи – съчетавайки класическо и модерно, лекомислено и интелигентно…
Великата красота
Понякога финалните надписи просто удължават чувството, което е оставил филмът у нас. Така е с този красив филм на Паоло Сорентино. Това е сложен филм, отворен за интерпретации и заглавието му много отговаря на висотата на кадрите. Именно върху последния красив кадър с реката текат финалните надписи, за да не сме лишени нито секунда от тази „велика красота“.
Убий Бил 2
Докато гледаме как филмовото пътуване на Булката приключва /Бил вече е мъртъв, а дъщеря ѝ е обратно в ръцете ѝ/, финалните надписи на филма ни припомнят за невероятният път, който е изминат, за да се случи този красив момент. Спомени, напомнящи ни за най-въздействащите сцени от двата филма. А да не забравяме и песента, която обръща сърцата ни.
Блу Валънтайн
Това е един от най-емоционално изстискващите филми. И той завършва с надписи, които са естествено продължение на романтичната любов, болката и евентуалната загуба. В красив монтаж виждаме фойерверки да експлодират – сякаш отражения на щастливите моменти в живота на героите, които те не са могли да задържат. Надписите визуално превъплъщение и елегия на тяхната любов.
Мълчанието на агнетата
В последната сцена, легендарният Ханибал Лектър, вече беглец от затвора, се обажда на Кларис Стърлинг, за да ѝ каже зловещо: „Ще вечерям с един приятел“. След това се отдалечава и изчезва в тълпата. Макар че няма нищо загадъчно в тази постановка, мисълта и кадърът, в който най-опасният психопат в света се разхожда свободно сред хората, докато текат финалните надписи, ни преследва дълго време и ни кара все още да се чудим какво ли се случва след това…
Седем
Филмът има едни от най-запомнящите се начални надписи. Те дават тон и настроение на това, което ще се случи по един много завоалиран начин. Финалните надписи обаче, колкото и да не са претенциозни, са доста ефективно въздействащи. Оригиналното решение да се въртят отгоре надолу, заедно с нетрадиционния им дизайн, създават чувство на дезориентация и объркване, което е напълно в синхрон с тона на филма.
Догвил
Финалните надписи на този филм много точно демонстрират какво силно послание може да сътвори разминаването между музиката и кадрите на екрана. Песента силно контрастира на болката и нищетата на забравените хора на Америка. Именно това несъответствие сякаш обозначава лицемерието на привилегированите, които се фокусират върху маниерните страни на обществото и забравят за страдащите. Това до голяма степен е и посланието на филма.
Филмите за отмъщение 07.11.2016, 12:05 | синефиш.бг
Филмите не разказват обикновени истории. Те не ни представят и обикновени емоции, а ни занимават с човешки състояния на предела. Едно от тях е отмъщението. Каквито и да са моралните забележки към проява на такъв вид поведение, знаем, че то често е двигател на екстремни последствия , а киното винаги се е интересувало от действия и от това да покаже всевъзможните човешки обстоятелства – във всичките им приемливи, а понякога и съвсем противоречиви присъствия. Именно такова поведение е отмъщението, което е основен двигател на безброй филмови сюжети. Нека да видим някои от тях.
Другата в мен (2007)
Трилърът на Нийл Джордан с участието на Джоди Фостър, която играе жена, оцеляла след брутално нападение, по време на което годеникът ѝ е убит. Възстановявайки се след инцидента, тя се сдобива с огнестрелно оръжие и е решена на отмъщение. Започва да отстранява престъпниците, отговорни за смъртта на любимия ѝ един по един.
Гарванът (1994)
За съжаление по време на снимките на този филм на Алекс Прояс, направен по комикс на Джеймс О‘Бар, главният актьор във филма – Брандън Лий (син на Брус Лий) умира при нелеп инцидент. Иначе историята на филма е за рокер, който след като е зверски убит е възкресен от мистериозен гарван. Той започва призрачното си и жестоко отмъщение – елиминирайки бандата, която е отговорна за неговата смърт и тази на приятелката му.
Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (2007)
В тази екранна адаптация на сценичен мюзикъл на Стивън Сондхейм отново се събират на снимачната площадка старите приятели и дългогодишни партньори – режисьорът Тим Бъртън и звездата Джони Деп. Суини Тод е бръснар, който прерязва гърлата на клиентите си, след това пласира месото им на съседката си, в ролята Хелена Бонъм Картър, която е майсторка на пайове. Всичкото това патологично поведение е провокирано от един корумпиран съдия, който го осъжда несправедливо и е отговорен за смъртта на жена му.
Мюнхен (2005)
Майсторът на киното Стивън Спилбърг ни разказва тази история по действителен случай за тайната отмъстителска мисия на израелското правителство, свързана с касапницата в Мюнхен по време на Летните Олимпийските игри през 19972 г. Тогава единадесет израелски атлети са убити от палестинската терористична организация Черен Септември. Ерик Бана е в главната роля и е водач на отмъстителната мисия. За изпълнението си той е номиниран за Оскар.
Гадни копилета (2009)
Това е поредната кървава баня, производство на единствения по рода си Куентин Тарантино. Този път преливащия от насилие филм се развива по време на Втората световна война. Мелани Лоран играе парижанка с еврейски произход, която иска да отмъсти на нацистите, които са избили цялото ѝ семейство. Най-страховитият от тях е Ханс Ланда, който е изигран от харизматичния Кристоф Валц, който получава Оскар за ролята си.
Убий Бил I и II (2003–2004)
Куентин Тарантино не може да има само един филм в този съвсем неизчерпателен списък. Това всъщност са две части на едно доста екстравагантно отмъщение, което е по-скоро поклон към киното, отколкото към насилието като цяло. В центъра на историята е Ума Търман – хладнокръвна убийца, решена да отмъсти на група други хладнокръвни убийци, от чиято група е била част в тъмното си минало – те са се опитали да убият нея и нероденото ѝ дете на сватбения ѝ ден.
Гладиатор (2000)
В този епичен филм, награден с много Оскари и режисиран от маестрото Ридли Скот, Ръсел Кроу играе римския генерал Максимус, който е продаден за роб, след убийството на цялото му семейство и на императора, към който той е бил лоялен. Талантлив боец, той постепенно се превръща във велик гладиатор и започва да подготвя своето отмъщение. Негова мишена е новия властолюбящ и жесток император, изигран от Хоакин Финикс, който е виновникът за смъртта на всички, които Максимус е обичал. Битката между двамата се случва в края на филма на арената.
Че "Батман: Началото" бе един доста успешен филм, едва ли някой се съмнява, но какво да кажем за успеха на "Черният рицар"?! Последният се нареди неумолимо сред класиките във фентъзи блокбъстър жанра, не само що се отнася до финансовите рекорди, но и до отличията.
Блестящото изпълнение на Джокера от страна на Хийт Леджър (на моменти не просто съизмеримо, но дори и надминаващо това на Джак Никълсън), му донесе посмъртен "Оскар", направи от иначе талантливия режисьор Кристофър Нолан личност, с която всеки в Холивуд се съобразява и затвърди Крисчън Бейл като най-успешния Батман в цялата поредица.
И въпреки, че лентата не бе номинирана от Академията за най-добър филм (това действително щеше да е малко в повече), то The Dark Knight доказа, че superhero жанрът трябва да бъде възприеман на сериозно от всички...
Серджо Леоне, Енио Мориконе, Клинт Истууд - тези три имена в комплект направо можем да ги приемем за родоначалници на т.н. "спагети уестърн" жанр, който в днешни дни (за съжаление) е като хубавото вино - среща се все по-рядко.
За незапознатите, шеговитото определение идва от факта, че каубойските истории за Дивия запад обикновено бяха продуцирани и реализирани от италианци - Леоне, Барбони, Корбучи и др.
Връщайки се към триото по-горе обаче, едва ли можем да отчетем по-стойностно заглавие сред този род филми от "За няколко долара в повече", спечелило си през годините досега статуса на буквално "култово".
Имайки предвид, че първата част от Dollars трилогията - "За шепа долари" мина почти незабелязано пред погледа на киноманите, успехът на сикуела буквално възроди поредицата и също така създаде най-иконичния облик на Клинт Истууд - на мълчаливия каубой с леко презрителен поглед, който разстрелва противниците само с поглед.
И така, чак докато Клинт мина в третата възраст и разбра, че истинското му призвание е всъщност да режисира...наистина страхотни филми.
Винаги когато говорим за Тарантино, знаем, че става дума за нещо твърде нестандартно и новаторско. Но докато "Kill Bill: Vol 1" (2003) просто изобилстваше от брутални сцени, изпълнени с кървави битки и разпиляни вътрешности, то продължението ознаменува дългоочакваното завръщане на Тарантино като крал на гениалния диалог (няма друго име, което да умее да си играе така майсторски с метафорите).
Решение, позволило на Ума Търман месеци след раждането на дъщеря си да разкрие блестящия си актьорски талант, простиращ се далеч над това просто да размахва меча. Разбира се, поредицата е най-стойностна, когато изгледате и двете части една след друга, защото едва тогава можете да оцените истински неповторимия талант и гениалност, вплетени в нея.
Факт е обаче, че близо десет години след зашеметяващия си дебют с "Криминале", Тарантино отчаяно се нуждаеше от нещо определено впечатляващо и верен на стила си, заложи на максимата "боклук" или "шедьовър". Крайният резултат е ясен на всички...
Казаното за "Убий Бил" важи в пълна степен и за буквално революционната епична фентъзи трилогия "Властелинът на пръстените" - нито една част не е толкова силна сама по себе си, колкото всичките взети заедно. В този смисъл, "Двете кули" безспорно е по-силна като визуален спектакъл и емоционален заряд от първата, но пък това важи в пълна степен и за финалната - "Завръщането на краля".
За разлика от тях обаче, тук имаме и няколко лирични отклонения от сюжетната линия - като например любовните трепети между Арвен и Арагорн или буквално култовата шизофренична сцена на Ам Гъл.
Като цяло обаче не искаме да разделяме сагата на отделни епизоди, защото това ще я лиши от абсолютно заслуженото признание да е сред най-великите кино предложения, пръквали се някога на големия екран - 11 "Оскара" и близо 3 милиарда долара приходи в цял свят (като само последната печели над милиард и се превръща в едва втория филм, минавал тази граница след "Титаник")...
Ако има някой, който със сигурност никога няма да забрави този филм, то това е Мел Гибсън. Именно "Лудият Макс 2", появил се на екран през далечната 1981 година, изстреля Мел на световния небосклон и му разчисти пътя към голямата слава.
Реализиран в САЩ (за разлика от оригинала), пост апокалиптичният екшън "The Road Warrior" бе възприет с изненадващо одобрение от страна на киноманите, разкри вълнуващия младежки чар на Гибсън и му осигури присъствието в хитовата поредица "Смъртоносно оръжие".
А колкото и да е странно, за мнозина сикуелът продължава да бъде сред най-вълнуващите филми в жанра и до днес - впечатляващо постижение на фона на това, че същите тези хора смятат оригинала за пълна боза...
По някакво странно стечение на обстоятелствата, продължението на епичната superhero сага успя да хване едновременно Сам Рейми и Тоби Магуайър в най-добрата им форма.
Режисьорът успя да създаде не само типичната за претенциозен блокбъстър ефектна визия, но и достатъчно вдъхновяваща емоционална история, засягаща типично-човешката страна на Питър Паркър с всичките му положителни и отрицателни качества.
Магуайър пък очевидно вече бе преодолял кризата, породена от несъгласието на Sony именно той да се превъплъти в ролята на човека паяк и се справи повече от безукорно с изпълнението й. Резултатът бе красноречив - признание за филма не само от страна на публиката (783 млн. ), но дори и на критиците.
Що се отнася до "Оскара" за визуални ефекти, него тактично го пропускаме - смятаме, че би бил достатъчно справедлив за която и да е част от поредицата..
Появилият се през далечната 1984 година "Терминатор" бе възприет като впечатляващ за времето, в което се появи, загатвайки за потенциала на едно име, за което светът тепърва щеше да говори - Джеймс Камерън.
Седем години по-късно, на екран се появи и продължението "Страшният съд", което изцяло оправда факта, че бе най-скъпият филм, реализиран до момента.
За щастие на Камерън, нулите от общо 102-милиона доларовия бюджет си личаха отвсякъде - в колосалната за 90-те визия (изпълнена със спец ефекти, сравними единствено с появата на 3D киното днес), свръхадреналиновия заряд и история, в която буквално нямаше слабо място.
С оглед на всичко това, 4-те "Оскара" изглеждаха направо като подигравка с филма, печалбата от 520 млн. като пари за почерпка, а оригиналът - като сравнително успешна дипломна работа в НАТФИЗ...
Без да отричаме безспорните достойнства на първата част, продължението на култовата фентъзи сага бе далеч по-впечатляващо от оригинала.
Според мнозина, това се дължи най-вече на факта, че докато там вниманието бе акцентирано предимно върху отделните индивидуалности, то сега се наблягаше върху безспорната им оригиналност и начинът, по който мутантите бяха възприемани от отделния свят.
Освен с ролята си на аутсайдери, борещи се срещу отричащата ги заобиколна действителност, те спечелиха публиката и с безспорния си магнетизъм (нима въобще някой може да смята, че Холи Бери и Хю Джакмън не са секси?!).
Колкото до начина, по който бе реализиран филмът, то почеркът на Брайън Сингър трудно може да бъде сбъркан - в оригинала нямаше дори и наполовина толкова колосални екшън сцени, логично оценени и доста високо от феновете...
Това заглавие дори и днес води сред себе си една от най-разпознаваемите реплики в света на киното, сравнима единствено с "Бонд, Джеймс Бонд" - "No, I am your father".
Всъщност около въпросната реплика са изградени и поне два епизода от култовата фантастична сага (да не казваме и целият й сюжет, но това е въпрос на мнение).
Новаторският похват само доказва как един добре замислен нов персонаж може да превърне обикновения сикуел в далеч по-печеливш филм от оригинала, а въпреки че са тотално клише, отношенията "баща - син" между Дарт Вейдър и Люк Скайуокър да приковат вниманието на масовия зрител за десетки години напред...
Eдва ли някой би могъл да отрече блестящото изпълнение на Марлон Брандо в първата част от легендарната за жанра сага "Кръстникът", но като цяло продължението разкрива далеч по детайлно мащабната криминалната империя на фамилия Корлеоне.
Освен, че представя историята на двете поколения, стоящи в основата й, лентата слага началото и на един от най-знаменитите актьорски тандеми в киното - Ал Пачино и Робърт де Ниро (макар и без съвместни сцени).
Сцената с "целувката на смъртта", с която Майкъл белязва собствения си брат остава сред най-внушителните в киното и до днес, а режисурата на Копола, за която той е отличен с "Оскар" (от общо шестте за филма) вдига летвата толкова високо, че единственият, който някога въобще се е приближавал до класата му, е гениалният Скорсезе.
Всъщност, ако можем да обобщим нещо за "Кръстникът II", то е едно единствено - урок за начинаещи как една велика история се превръща във велик филм, реализирана от съответните велики имена...