Понякога ти се случва нещо толкова силно, толкова въздействащо, че просто не можеш да намериш думите, с които да го опишеш. Започваш да преравяш речника от „страхотно, невероятно, уникално , поразително, изкъртващо“ и т.н., но ... нито едно от тези определения не е достатъчно. Не е пълно. Такова събитие е новия филм на Тони Скот – „Неудържим“.
След като гледах за първи път трейлъра на филма, не бях особено зашеметен, всичко изглеждаше в добрите норми (прилична история, обикновени персонажи, солиден екшън и вероятен въздействащ край със саможертва на главния герой в името на другите), но нищо специално или както хората обичат да казват – „нищо, което не сме гледали преди“ ... да, но не.
Когато зад даден филм стои името на човекът, виновен до голяма степен за оформянето на вкусът ти към киното (+ този на Майкъл Бей), любимец на Куентин Тарантино и по-малък брат на един от най-великите в бранша, тогава спокойно може да зачеркнеш всякакви съмнения и просто да влезеш в киносалона.
Какво прави един филм наистина добър? Неговата различна история, свръхперсонажите му ... изкривената режисура ... заслепяващото снемане ... грандиозната музика или просто частичка от всичките тях + онова мъничко искрено човешко усещане, универсално за всички нас. Усещане, което се разпознава от километри, прави те част от изкуството, а не просто негов наблюдател. Усещането, което те кара да потрепнеш ... да видиш в него „вечната истина” и да се запиташ „А как бих постъпил аз?“, независимо дали става въпрос за измислени светове, подводни експедиции, обири на банки или гладиаторски битки. Усещане, което е запазена марка на Тони Скот.
Вдъхновен по действителни събития от 2001 година, „Неудържим“ разказва хронологически за последствията от една глуповата човешка грешка в съчетание с малшанс – неуправляем товарен влак, пълен с взривоопасни вещества, лети с цялата си мощност към високо населения Стентън, Пенсилвания.
Опитите за спирането му се провалят, а насреща излизат железопътния ветеран, Франк Барнс и току-що назначеният млад кондуктор, Уил Колсън – привидно противоречиви герои със сходни съдби, които се превръщат в последния шанс за спасение.
Проследявайки действието от начало до край, „Неудържим“ следи събитието с документална точност (филмовото време е равно на реалното време).
Докато телевизионните канали предават напрегнатата история на жителите на Стентън, заснемайки я с хеликоптери, кръжащи около влака, Тони Скот я препредава на нас, като добавя още безброй гледни точки, телефонни разговори и тонове класически експлозивен екшън, залагащ изцяло на динамично снимане и монтаж, а не на излишни ефекти.
И при скорост над 100 км/ч, Скот не забравя за своите персонажи и отношенията между тях – малките спорове, споделянето на трудното в живота им, шегичките, усмивките и общата им готовност за саможертва, а ни ги поднася в умерени дози в точните моменти, за да изгради желания от него въздействащ ритъм на филма.
Опитван да се осъществи още от 2004, няколко режисьори са били свързани с проекта (Мартин Кембъл, Робърт Швентке), докато накрая през 2009, Тони Скот подписва и се заема с петия си съвместен проект с Дензъл Уошингтън.
Химията между тях отново работи с пълна сила и въпреки, че вече сме гледали Дензъл в какви ли не роли, тук за пореден път показва своята големина и постоянство. След съмнително представяне в миналогодишния хит „Стар Трек“ Крис Пайн допълва чудесно Уошингтън и не издиша дори за момент.
Като добавим великолепната Росарио Доусън, говореща по телефона през целия филм, Лю Темпъл („Домино“), чийто герои преследва неуморно влакът беглец със своя червен пикап, „Неудържим“ е поредното доказателство, че 2010 е най-добрата кино година от много време насам. Докато го гледаме, няма как да не си припомним с умиление класиката на Андрей Кончаловски от 1985 – „Влакът беглец“.
Екшън-трилърът на Twentieth Century Fox “Неудържим” ще разкаже историята на младия кондуктор Уил Колсън и неговия партньор, инженерът-ветеран Франк Барнс. Двамата мъже се опитват всячески да спрат товарен влак останал без управление, преди да е станало твърде късно.
По време на пресконференция по случай премиерата на филма, актьорите Дензъл Уошингтън, Крис Пайн и Росарио Доусън, заедно с режисьора Тони Скот, отговориха на няколко въпроса свързани с филма.
“Като режисьор, кое бе по-трудно за Вас – снимките на филма или монтажа на сцените по-късно?”
Тони Скот: “Снимките, разбира се. Обичам предизвикателствата, и този филм беше най-голямото предизвикателство досега. Въпреки че не сме правили мащабни каскади като тези в някои летни блокбастъри, нашият филм си беше опасен за снимане. Целта ми беше да заснема всичко по-възможно най-реалистичен начин и затова монтирахме по три камери на истински влак, движещ се с 60 мили. Когато поставихме и актьорите в кадър, магията се получи.
Снимайки по този начин е доста по-трудно, но от друга страна е по-лесно за актьорите, защото те се намират в една истинска ситуация в бързо-движещ се влак, и се борят със силния вятър и шума. Трябва да отбележа ча голяма заслуга за това има и операторът ни Бен Сересин. Много харесах работата му във втората част на “Трансформърс” и веднага реших да му се обадя. Бен напълно споделяше вижданията ми относно “Неудържим” и той е една от главните причини поради които филмът притежава тази реалистична визия.”
“Успяхте ли да поемете управлението на истински влак?”
Дензъл Уошингтън: “Да, и беше страхотно. Интересното е че всичко намиращо се на влака може да те нарани. Това определено не е работа за мекушави хора. Една грешна крачка и ще се удариш на нещо – това вече го знам от опит. Опасно е през цялото време докато си в кабината, да не говорим когато си извън нея. Бях и леко изнервен, защото освен мен и Крис, има и цял филмов екип и всеки трябваше да внимава как се движи и какво пипа. И всичко това докато влака се движи с бърза скорост.
Но това беше единствения начин да направим филма напрегнат и реалистичен. Не смятам че можеш да постигнеш това ако снимаш пред зелен екран и разчиташ на компютърните ефекти по-късно. Просто няма да се получи.”
Крис Пайн: “Тони заслужава адмирации за това което направи. Всичко беше напълно реално и не само че ние бяхме на истински движещ се влак, но и разполагахме с още един, който беше изрязан по начин който спомагаше движението на камерата. Тони обича напрегнатото действие и обича да движи камерата. Това допринася много когато гледаш вече завършения филм. Този начин на снимане изключително много помага на нас като актьори.”
“Колко от каскадите изпълнихте сами и колко пъти разчитахте на дубльори?”
Крис Пайн: “Аз нямах дубльор.”
Дензъл Уошингтън: “Аз имах седем. По един за всеки ден от седмицата. Не, истината, е че във филма Крис е човека, който най-много бяга и скача. Дори му завиждах, че сам изпълнява всичките си каскади. Аз не съм на неговата възраст и затова разполагах със страхотен каскадьор, който свърши великолепна работа.”
Тони Скот: “Дензъл, като повечето хора, изпитва страх от височини, но въпреки това застана на височина от 25 фута и то върху влак движещ се с 50 мили в час. Повярвайте ми, това не беше никак лесно. В крайна сметка успяхме да смесим кадрите с актьорите с тези на каскадьорите и мисля, че се получи страхотно.”
“Росарио, бихте ли поговорили за Вашата героиня?”
Росарио Доусън: “В началото трябваше сериозно да помислим как точно ще представим Кони. Има прекалено много клишета за жените работещи мъжки професии и особено за тези жени намиращи се на ръководни позиции. Мисля че успяхме да избегнем клишето и създадохме един честен образ. Тя е много чувствителна и интелигентна жена. В края на филма не я възприемаме като една жена намираща с в мъжки свят, а като най-правилния човек за тази стресова ситуация. Това е героиня която няма да изпадне в истерия, но искахме да покажем нарастващото напрежение в нея, породено от факта че тя стои в една контролна зала далеч от случващото се. И най-вече защото не може да помогне на директно въвлечените хора. В подобни ситуации, ръководителят трябва да запази самообладание на всяка цена, и да не допусне паника сред подчинените си. Това прави и тя. Просто следва протокола и прави всичко възможно да предотврати катастрофата.”
“Тони, коя сцена бе най-трудна за заснемане?”
Тони Скот: “Честно казано, всяка сцена включваща Дензъл и Крис. Поглеждах ги, виждах колко се стараеха и се молих да заснема всичко това по-възможно най-добрия начин. Това е трудно когато се намираме в движещ се влак – опитвах се да игнорирам всичко и да се фокусирам само и единствено върху актьорите си, защото в крайна сметка става дума за двама мъже които имат много разногласия и които са изправени пред критична ситуация.”
“Дензъл, вече за пети път работите с Тони Скот. На какво се дължи това дългогодишно сътрудничество?”
Дензъл Уошингтън: “И двамата си приличаме, и двамата имаме еднакъв подход към филмите върху които работим. Той знае как аз обичам да работя и аз знам как той обича да работи. Винаги преди да започнем снимките правим проучвания и споделяме идеите си.”
Тони Скот: “Също така не обичаме да се повтаряме. Мисля че в това се корени всичко. Направили сме пет филма заедно и всички са напълно различни, и Дензъл играе напълно различни герои.”
“Росарио, какво е чувството да работите отново с Дензъл Уошингтън?”
Росарио Доусън: “Дензъл е брилянтен. Не само като актьор, но и като човек. Интелигентен, забавен и здраво стъпил на земята. Във филма имаме само една сцена заедно, но съм много доволна от резултата. Забавното е че в последния филм който напрвихме заедно, “He Got Game”, отново имахме само една сцена. Надявам се че в следващия филм в който ще участваме ще имаме повече сцени заедно.”
“Крис, как избирате ролите си и как Ви повлия успеха на “Стар Трек”?”
Крис Пайн: “Благодарен съм за всичко което ми се случи. Странно е когато толкова много хора се интересуват от това в какъв филм ще се снимам. “Стар Трек” ми отвори много врати и разликата е че вече мога да казвам “Да” или “Не”, докато преди приемах всяка оферта която ми предлагаха. В момента искам просто да работя с хора които харесвам и хора на които се възхищавам. Успехът не ми е завъртял главата и затова работя възможно най-много. Не искам да си стоя вкъщи и да се бия в гърдите че съм участвал в голям холивудски хит. Искам да продължавам да работя и да продължавам да се усъвършенствам.”
Българската и световна премиера на “Неудържим” ще бъде на 12 ноември тази година.
