ИРА и Северна Ирландия са тежка тема и отворена рана, която едва ли ще заздравее. Въпреки това, надеждата на ирландците става все по-голяма след издаването на официалната заповед от ИРА за прекратяването на въоръжената борба през 2005 г.
Съвсем естествено тази човешка драма намира своето място и в киното. През 1992 г. Нийл Джордан прави превърналият се в класика „Играчка - плачка”, а четири години по-късно и „Майкъл Колинс” (1996). 12 месеца след него Алън Пакула режисира Харисън Форд и Брад Пит в „Жив дявол” (1997), а последният много ирландски отговор е „Кървава неделя” (2002).
Поводът да си припомним религиозният конфликт в Северна Ирландия е филмът на Кари Скогланд „На крачка от смъртта” (2008). Лентата филмира истинската история за Мартин Макгартланд - младеж, вербуван от Британската полиция да донася информация за действията на членовете на Ирландската армия.
Лентата на Скогланд не се отличава с идентичност, не поднася изненади нито положителни, нито отрицателни. Разказът е драматичен, но филмът не впечатлява с кой знае какво. Има ги лошите от ИРА, има ги добрите от Британската полиция в лицето на агента Фъргъс (Бен Кингсли). Естествено има и служители на реда, които не приемат толкова навътре проблема. Когато конфликтът е голям и животът е непрекъснато в опасност, обикновено приятелството и любовта търпят обрати и са подложени на изпитание. Не са ни спестили тези лирични отклонения и тук. Мартин (Джим Стърджис) е добро момче, но плаща висока цена за това, че иска да има нормален доход и семейство, за което да се грижи. Всичко това не е непознато, гледали сме го много пъти, за съжаление това ни предлагат и в „На крачка от смъртта”. Това, което все пак може да ви донесе удовлетворение е липсата на Холивуд, звездните имена и марковите дрехи. В продължение на два часа ще наблюдавате лица и тела, които приличат на вашите и тези на съседите.
Британско-канадската продукция всъщност е филм, който спокойно може да гледате някоя вечер вкъщи ако не можете да си изберете нито един от риалити форматите по телевизията. И така, пролет е, Великден е, прекарайте свободното си време някъде, с някого, в правене на нещо, което наистина ще ви достави удоволствие!
Да ви призная, излезе ли поредната лента, в която основна роля играе тероризма, се захващам повече от неохотно - дори с все по-намаляващо желание, независимо колко предпоставки има тя да е добра. Като имам предвид особено отвъдокеанските продукции, а за причините вероятно се досещате - от една страна неимоверно нарасналият им след 9/11 брой, без по никакъв начин да омаловажавам трагедията, надявам се дори да не ви хрумне подобно нещо, а просто от гледна точка произведено количество филми.
От друга - начинът, по който те обикновено се оформят и развиват в холивудския си вариант, поне в голяма част от лентите на подобна тема. Защото, в крайна сметка, тероризмът и антитероризмът не са само игра на високо политическо ниво, дори в по-голямата си степен въобще не са, камо ли пък сблъсък на супершпиони с мегазлодеи и хипервойници, разполагащи с гигатехнологии и от двете страни на илюзорната линия. Да не говорим, че тази граница съвсем не е толкова ясно очертана, нещата по никакъв начин не са само черни и бели, и въобще постановката е сложна, много пипкава, и изисква внимателно претегляне и представяне на фактите пред зрителя - който, освен всичко друго, е в позицията на обикновения човек. А именно хората са потърпевши.
Защо този малко дълъг увод, ще се запитате. Защото в "На крачка от смъртта" всичко това не стои на дневен ред. Ако ще и отчасти едностранчиво, според отделни мнения, представянето на един невероятно сложен и наистина брутален конфликт - може би най-жестокият вътрешен такъв в модерната, ако не и цялата история на Европа - какъвто е този в Северна Ирландия е впечатляващо. Не в документалния си смисъл, разбира се. С други думи, филмът откровено е шедьовър на британската кинематография, а фактът, че историята, която пресъздава, е действителна, добавя още един силен щрих към множеството му достойнства.
Иначе, събитията на екрана по-трудно подлежат на резюмиране, но ако мога да се изразя по-поетично, то през осемдесетте години на отминалия век адът буквално се намира на Земята - и името му е Белфаст.
Републиканци срещу роялисти, юнионисти срещу националисти, ирландци срещу англичани, католици срещу протестанти, Ирландската Републиканска Армия, британските сили на реда - както и да го погледнете, ако мислите, че има дори една доза романтизъм, нещо красиво в бойното поле, представляващо северноирландската столица, то сте в невероятна заблуда. Същевременно, историята се фокусира върху млад ирландец, католик, в крайна сметка вербуван от полицията за ролята на двоен агент, а в местния смисъл това са няколко противоречия на едно място - традиции и религия, националност, от една страна, но и заобикалящата го действителност, от друга.
Освен силно наситен откъм действие, "На крачка от смъртта" е и доста брутален филм, или по-точно с нужната доза грозни сцени - без самите те да са прекалено натрапчиво, макар и достатъчно жестоки, оставят правилното впечатление.
При това лентата е изпълнена в доста интересно темпо, редуващо сравнително кратки, но напрегнати сцени на затишие, и действени такива, както и отделни описателни пасажи, което може би на теория звучи малко странно като решение, но поне в случая се е оказало удачно. Всичко това е гарнирано с наистина великолепна кинематография и чудесна актьорска игра и от страна на главния, и от тази на поддържащия състав, а черешката е саундтракът - едва ли има по-добър избор за фон от пънк-рок, особено имайки предвид произхода на пънка, както географски, така и идейно.
В заключение, по-малко като екшън, но като трилър, или като драма и отчасти историческа лента, британският филм не само заслужава адмирации, но и да се види - ако ще и само заради огромната разлика в начина, по който сходни теми се третират и пресъздават от двете страни на Океана. Което може би дори е най-слабият, но все пак довод. Но и без него, причини има предостатъчно.