Л. Лозанов •

http://armymedia.bg/?p=35463 и

Новият филм на Максим Генчев е диагноза на българското кино и българското самочувствие. За пръв път някой се обръща към миналото не да заклейми „лошите“, а да разбере. За пръв път злодеите не са предизвестени, а животът е такъв, какъвто е – и с катран, и с мед. В моето детство гледахме патетични филми, героите громяха фашисти и полицаи-главорези, а самите
те излъчваха светлина и благородство. Мина време, докато разберем, че ангелите са и черни, докато ранносоциалистическият ентусиазъм стигне до сложните човешки отношения и се смеси черно и бяло. Спомняте ли си филмовия Гешев, прототип на Велински? Будеше уважение и респект. Повечето от „новите“ филми ни учат да мразим. Бащи и дядовци. Без да си зададем въпроса кое е мотивирало искрените им заблуди, като си затваряме очите за факти извън щампата на нашата омраза. Че има безкористни комунисти, „злодеи“, вярващи в доброто. Да се правят филми като „Мисия Лондон“ или „Граница“, не е трудно, ако се спазват опорните точки на западните очаквания и средностатистическия зрител. Печелят и международни награди. Омразата не върши работа. Защото местата на злото и доброто с иронична капризност след време си разменят местата. И се оказваме яхнали черния овен, пътувайки към Долния свят.