Тези дни ни напусна Сидни Лъмет. За своите 86 години той създаде повече от 40 пълнометражни филма, режисира голям брой епизоди от телевизионни сериали, ожени се 4 пъти и влезе в списъка на режисьорите, които постоянно са номинирани за големите филмови отличия, но така и не успяват да ги спечелят. С едно изключение – „Златна мечка” от фестивала в Берлин през далечната 1957-ма за класическия шедьовър „12 разгневени мъже”.
Лъмет е роден на 25 юни 1924г. във Филаделфия.В началото на 50-те дебютира в телевизията със сериала “Crime Photographer”. Следват още много епизоди от телевизионни поредици до повратния момент в кариерата на режисьора – „12 разгневени мъже”. Филмът е отличен с най-високата награда на „Берлинале” и попада сред номинираните в три категории за наградите „Оскар” – най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий. Днес лентата е на 7-мо място в класацията на най-добрите филми за всички времена според IMDB. Година по-късно Лъмет екранизира „Цялото кралско войнство” на Робърт Пен Уорън, с който изгрява Морийн Стейпълтън, която е номинирана за „Еми” за изпълнението си.
През 1959-та филм на режисьора отново е сред претендентите за „Златна мечка” в Берлин – “That Kind of Woman” със София Лорен в главната роля. В края на 50-те Лорен е особено актуална в Холивуд.
През 1960-та още една италианска икона прибавя към филмографията си участие при Лъмет, Ана Маняни се присъединява към актьорския състав на “The Fugitive Kind” – екранизация по Тенеси Уилямс. Сред другите звезди са Марлин Брандо, Морийн Стейпълтън и Джоан Удуърд. Резултатът е „Сребърна раковина” за режисура и награда за най-добра актриса на Удуърд от фестивала в Сан Себастиан.
По-късно през 60-та година един непознат телевизионен актьор участва в телевизионния филм “The Iceman Cometh” по пиесата на Юджийн О’Нийл – това е Робърт Редфорд, който партнира на Джейсън Робардс в четиричасовия проект на СиБиЕс.
Две години по-късно Лъмет отново екранизира О’Нийл и отново в една от главните роли е Робардс. Този път пиесата е “Дългият път на деня към нощта”.
В главната женска роля е Катрин Хепбърн, която е номинирана за „Оскар”. Филмът прави фурор на фестивала в Кан – наградата за мъжка роля отива при тримата водещи актьори – Ралф Ричардсън, Дийн Стокуел и Джейсън Робардс, а наградата за женска роля при Хепбърн, за Лъмет остава номинацията за „Златна палма”.
Звездата на следващия филм на режисьора “The Pawnbroker” е Род Стайгър. Изпълнението му е впечатляващо и той отнася БАФТА и „Сребърна мечка” за най-добър актьор, както и номинации за „Оскар” и „Златен глобус”. Години по-късно Стайгър споделя, че се е готвил за финалната сцена на филма като с часове наред е наблюдавал израженията на лицата в картината на Пикасо „Герника”. На „Берлинале” Лъмет е отличен и с наградата на ФИПРЕССИ.
През 1965-та „Могилата” попада сред номинираните за „Златна палма” на фестивала в Кан. В главната роля е мечтата на всяка дама по онова време – Шон Конъри. Режисьорът отново се разминава с „Палмата”, но филмът е отличен с наградата за сценарий.
През 1966-та Лъмет кани три емблематични актриса, за да участват във филма му „Смъртоносна афера” – французойката Симон Синьоре, британката Лин Редгрейв и шведката Хариет Андершон, към актьорския състав се присъединяват и Максимилиан Шел и Джеймс Мейсън. Режисьорът е и продуцент на лентата. Резултатът е 5 номинации за БАФТА и нито една награда.
Две години по-късно Лъмет екранизира „Чайка” на Чехов, като за ролята на Нина взима Ванеса Редгрейв, а сред останалите имена в каста са Симон Синьоре, Джеймс Мейсън и Дейвид Уорнър.
През 1971-ва във филма на Сидни Лъмет “The Anderson Tapes” една от първите си роли изиграва Кристофър Уокън. Звездите на лентата са Шон Конъри и Даян Кенън.
„Серпико” се появява на екран през 1973-та. Героят остава един от култовите в биографията на Ал Пачино. „Златен глобус” и номинация за „Оскар” за изпълнението. Лъмет попада за четвърти път сред номинираните за най-добър режисьор от Гилдията на щатските режисьори. Филмът се радва и на стабилен зрителски интерес като приходите в бокс офиса достигат 30 милиона.
През 74-та екранизира „Убийство в Ориент експрес” на Агата Кристи. Списъкът със звезди няма край – Ингрид Бергман, Шон Конъри, Албърт Фини, Лорън Бакол, Ванеса Редгрейв, Антъни Пъркинс, Джон Гилгуд, Жаклин Бисе… Шест номинации за „Оскар” и статуетка за Ингрид Бергман, 10 номинации за БАФТА, от които 3 увенчани с награди.
Година по-късно Лъмет снима „Кучешки следобед” отново с Ал Пачино в главната роля. Пачино пак е сред претендентите за „Оскар”, но статуетката отива при Джак Никълсън за „Полет над кукувиче гнездо”. Лъмет пък губи от Милош Форман отново за „Полет …”
1976-та е връх в кариерата на режисьора – „Телевизионна мрежа” е номиниран в цели 10 категории за наградите на Академията, като печели в 4 от тях – Фей Дънауей е най-добра актриса, Питър Финч – най-добър актьор, Беатрис Стрейт – най-добра поддържаща актриса, както и статуетката за оригинален сценарий.
Лъмет получава за първи и единствен път „Златен глобус” за режисура и отново си остава само с номинации за „Оскар” и от Гилдията на режисьорите. По време на раздаването на наградите през 1977-ма Академията поднася една от най-големите си изненади в цялата история на „Оскарите”. За най-добър режисьор е отличен Джон Авилдсън за първата част на „Роки”, а самият филм получава наградата за филм на годината.
Останалите четирима номинирани режисьори са Сидни Лъмет за „Телевизионна мрежа”, Алън Пакула за „Цялото президентско войнство”, Ингмар Бергман за „Лице в лице” и Лина Вертмюлер за „Седемте красавици” /това е първа номинация за жена в тази категория изобщо/.
През 1977-ма Лъмет снима Ричард Бъртън и Питър Фърт в “Equus”. И двамата попадат сред номинираните за „Оскар” и печелят „Златен глобус”. В екранизацията по „Магьосникът от Оз” година по-късно блестят Даяна Рос и Майкъл Джексън, музиката е композирана от Куинси Джоунс.
През 1981-ва Лъмет получава наградата „Пазинети” от фестивала във Венеция за филма “Принцът на града” с Трийт Уилямс в главната роля.
През 1982-ра режисьорът снима един от последните си класически филми „Присъдата”, в който рамо до рамо застават Пол Нюман, Шарлот Рамплинг, Джак Уордън и Джеймс Мейсън. Пет номинации за „Оскар”. Това е годината, в която името на Сидни Лъмет за последен път попада сред номинираните за най-добър режисьор. Наградата отива при Ричард Атънбъроу за „Ганди” и така Лъмет остава без „Оскар”.
Години по-късно, през 1988-ма, Академията отново забелязва филм на Лъмет – “Running on Empty”, този път сред номинираните е новата надежда на Холивуд Ривър Финикс – за поддържаща мъжка роля, и сценаристката Наоми Фонър. И двамата си остават само с номинациите. Това е и последният филм, с който режисьорът попада сред номинираните за „Златен глобус”. Отново не печели, но за разлика от Академията, чуждестранните журналисти са връчили веднъж наградата на Лъмет – 1976г. за „Телевизионна мрежа”.
През 90-те режисьорът снима множество непретенциозни холивудски продукти, които имат сравнително слаб успех както сред критиката, така и сред зрителите – „A Stranger Among Us”, “Нощ се спуска над Манхатън”, „Глория” и др.
През 2007-ма Лъмет снима последния си филм „Игрите на дявола” с цяло съзвездие холивудски любимци, сред които Филип Сиймур Хофман, Итън Хоук, Мариса Томей, Албърт Фини, Розмари Харис…
Филмът е отлично приет от критиката, но за съжаление не и от зрителите. При бюджет 18 милиона евро, бокс офисът едва надхвърля 7 милиона.
През 2005-та Академията връчи на Сидни Лъмет почетен „Оскар” за цялостно творчество, след като четири десетилетия не намери за нужно да го отличи за режисьорските му умения. По същия начин Гилдията на режисьорите му връчи награда за цялостно творчество през 1993-та, след като 7 пъти попада сред номинираните за най-добър режисьор и нито веднъж не получава отличието.
През 1959-та филм на режисьора отново е сред претендентите за „Златна мечка” в Берлин – “
Две години по-късно Лъмет отново екранизира О’Нийл и отново в една от главните роли е Робардс. Този път пиесата е “
Две години по-късно Лъмет екранизира „Чайка” на Чехов, като за ролята на Нина взима Ванеса Редгрейв, а сред останалите имена в каста са Симон Синьоре, Джеймс Мейсън и Дейвид Уорнър.
През 74-та екранизира „
През 1981-ва Лъмет получава наградата „Пазинети” от фестивала във Венеция за филма “
През 2007-ма Лъмет снима последния си филм „
