Когато чакаш даден филм на любим кинотворец толкова дълго време, ти си поставяш определени очаквания, които няма как да не бъдат високи. В повечето случаи, резултата или надминава очакванията ти и бързо добавяш заглавието към любимите си, или се разочароваш и си казваш: „Следващият път повече”. Понякога обаче има и трети вариант. Целият шум, очакване, новини, интервюта и гледане на различни трейлъри отново, и отново те поставят в едно особено състояние. Изглеждаш филма, но той сякаш не ти е достатъчен. Искаш още и въпреки това не можеш да дадеш реална оценка. Хората те питат за мнението ти, а ти дори не можеш да кажеш „Хареса ми” ... по-сложно е. Искаш да останеш насаме с филма в главата ти и мислите ти за него, и да не ги споделяш все още. Такова нещо се случи с мен и „Прометей” – един от най-интересните филми, които съм гледал в последно време.
Добрата научна фантастика лесно може да бъде разпозната по няколко фактора. Независимо колко напред в бъдещето се развива действието. Независимо колко далече от планетата Земя се развива действието. Независимо от напредналите технологии – кораби, скафандри, камери за хиперсън, холограми, оръжия, андроиди и т.н., когато зрителя има усещането за реалистичност и правдоподобност, той може спокойно да отвори всичките си сетива, за да се свърже с историята и героите, и да се потопи в една космическа одисея.
„Прометей” на Ридли Скот е отличен пример за такава научна фантастика, комбинираща в себе си класическата и солидна атмосфера от „Пришълецът” с невероятен съвременен дизайн и визия. Кинематографията и специалните ефекти са повече от зашеметяващи, а 3D-то е добре изпипано и на място. Както самият Ридли Скот казва относно триизмерния формат, „номерът е да не се прекалява”. Мащабната картина на филма е в пълна симбиоза с темата и идеите, които „Прометей” преследва – кой ни е създал, защо ни е създал и до къде сме готови да стигнем, за да получим тези отговори. Въпреки, че филмът е изпълнен със специални ефекти (в точните граници), Скот и операторът Дариуш Волски („Карибски Пирати”) решават да заснемат филма по истинския начин, като го снимат почти изцяло на реални локации (в Англия, Шотландия, Исландия и Испания.) Зелени екрани са използвани едва няколко пъти, само при крайна необходимост, което е повече от похвално за подобен филм, сниман през 2011. Но все пак нека не забравяме кой е Сър Ридли Скот. Както се твърди – човекът, които промени жанра с класиките си „Пришълецът” и „Блейд Рънър” – филми, които са основно вдъхновение на редица съвременни кинотворци. След тях, Скот преминава повече от успешно през всякакви жанрове – приказка, екшън, драма, приключенски, военен, исторически епос, ужаси, криминална черна комедия, романтична драма, биографична гангстерска драма и шпионски екшън, за да се завърне подобаващо в научната фантастика с много препратки към началото („Пришълецът”).
След графичното и въздействащо начало, спокойно може да се каже, че филмът е разделен на две части. Първата посява семената на историята по философски, научен и технически начин. Поставя основите на историята, запознава ни с героите и техните приоритети, възбужда интересът ни до червено и ни качва на Прометей, управляван от непоклатимия Янек (Идрис Елба). Във втората си част, ужасът и хаосът вземат превес и някак си променят жанра и темпото на филма, като отговарят на някои въпроси, а други заменят с още по-големи въпроси.
Най-интересните и въздействащи частици от филма са като нож с две остриета, защото те са същевременно и най-слабо развитите. Голяма част от амбициозните идеи на сценария остават недоразвити, както е и древната раса на Инженерите, използвани по-скоро като елемент за тласкане на действието (МакГъфин), отколкото като основна негова единица.
Типично за Ридли Скот, актьорските изпълнения са повече от качествени, като най-силно впечатление правят Нуми Рапас и Майкъл Фасбендер. Рапас оправдава високите очаквания и стои изключително уверено в ролята на Елизабет Шоу. За героинята си, тя изгражда собствена биография в главата си, която й помага в изпълнението. Работи с учител по диалекта, за да може да придобие Британски акцент, а за някои от напрегнатите сцени във филма, тя изисква от гримьорите допълнителна кръв и пот по тялото си, за да изиграе сцената по-реалистично.
Героят на Майкъл Фасбендър – андроидът Дейвид е един от най-притегателните елементи от целия филм. С прилики към ХАЛ от „2001: Една Одисея в Космоса”, Дейвид и Фасбендер улавят най-тънките нюанси на човешките емоции и взаимоотношения с коварна безпристрастност присъща единствено на не-човек.
Краят на филма ни оставя гладни и искащи още, а двучасовото времетраене се изпарява сякаш за минути. Но дори и да не се превърне в класика като „Пришълецът” или „Блейд Рънър”, „Прометей” е един блестящ визуален спектакъл, който е задължителен за всеки любител на жанра.
Признавам си, останах зашеметен на моменти! Буквално ми се изправяше косата и спираше дъха, докато приятелката толкова силно ми стискаше ръката, че филма стана за мен 4D!
Защо ... андроида ... искаше ... да пренесе ... зародиша ... на извънземното, чрез жената по-дяволите, някой ще ми обясни ли, понеже явно съм много тък и така и не разбрах!
Във всяка серия си има андроид защо се търси прилика с "2001" не ми е ясно, автора на статията скоро не е гледал четирилогията даже Уинона Райдър го игра андроид
Ако си гледал 2001 достатъчно добре ще схванеш защо. Дейвид най-много се доближава до ХАЛ 9000 по всеки един начин. Също така, когато имаш аболютно съвършенство в дадена сфера - както е 2001 на Кубрик и ХАЛ в научната фантастика и изкуствения интелект, близките неща до това съвършенство от същата сфера малко или много се съпоставят и сравняват с него. Ето защо : ))
Невероятно преживяване! Чаках този филм от много време, сигурно откакто разбрах за самия проект (и разбира се, хората, които ще заемат участие в него). Страхотен!
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
1 гласа
Признавам си, останах зашеметен на моменти! Буквално ми се изправяше косата и спираше дъха, докато приятелката толкова силно ми стискаше ръката, че филма стана за мен 4D!
Горещо препоръчвам, за търсачи на силни усещания!