Ученичките имат повод за кинорадост. Вече е на голям екран новият филм, който надълго и нашироко могат да обсъждат с приятелките си. Не знам, как се чувстват те, но аз определено щях да се депресирам след гледането на “Fame” ако бях на 15 години, исках да уча в училище по изкуствата и живеех тук в България, където базата е в ужасна тежко състояние. Дано те са по-големи оптимисти или не се впечатляват от такива неща!
„Fame” е римейк на едноименната лента на Алън Паркър от 1980 г. и е типичен тийнейджърски филм за подрастващи, които са по-различни от останалите. Смятат, че притежават някакъв талант – могат да танцуват, пеят, играят или свирят на нещо и решават да изберат гимназия, където да усъвършенстват тези умения. Филмът няма да ви изненада и ще гледате това, което очаквате. Сълзи, смях, радини вълнения, труд, талант, по-малко талант, жажда за успех и слава.
Ако не сте между 12 и 17 години едва ли ще ви развълнуват изброените радости и проблеми. Ако сте математически ум и ви интересуват точните науки, въобще не се и пробвайте, защото ще се отегчите от кахърите на талантливите момичета и момчета. „Fame” не разполага със сериозен каст и затова може би това ще е една от причините много от зрителите да не останат привлечени от заглавието.
Имената, които ще ви се сторят познати, са на учителите г-н Доуд (Джеймс Дътън, който сме гледали в „Готика”) и г-ца Фран Роуан (Мегън Мълали от сериала „Уил и Грейс”). Младите актьори играят с хъс, присъщ на тийнейджъри, които искат да станат известни, които са изпълнени с надежда и жажда за усъвършенстване. „Fame” напомня много на заглавия, които сме гледали в последните години.
Сещам се за „Треска за шоу”, който има съвсем прясно продължение от 2008 г., „Трупата” на Робърт Олтман, донякъде и „Училищен мюзикъл”, който миналата година излезе на голям екран. Но какво пък, тийнейджърите ще научат само полезни неща от „Fame”.
Как да не спират да мечтаят, да отстояват това, което искат, да бъдат смели и понякога да се примиряват с действителността, без да драматизира.
