От днес нежният пол (разбира се ще се продават билети и на господата, пожелали да се присъединят към любимите си) може да види живота на една велика жена – Габриел Шанел.
Прожектираните биографии са нещо изключително удобно. Накратко, седнали на мекия стол имаме възможност да „прочетем” живота на не една известна личност.
От днес нежният пол (разбира се ще се продават билети и на господата, пожелали да се присъединят към любимите си) може да види живота на една велика жена – Габриел Шанел. Дамата, създала мода, която още дълги години ще бъде еквивалент на стил, в цялата всеобхватност на тази малка, но казваща много дума.
Със сложната задача се захваща Ан Фонтен, която снима от 1993 г., има и роли като актриса. „Коко преди Шанел” е вторият й филм подкрепен от Warner Bros. след „La fille de Monaco” (2008). Лентата разказва за живота на дизайнерката, по времето когато никой все още не я познава и получава предимно подигравки за особения си външен вид и независимостта, която демонстрира.
Всъщност филмът е Одри Тоту, сценографията и прекрасните костюми. Ако не беше актрисата, лентата едва ли щеше да си заслужава гледането.
Тази мъничка актриса успява да изглежда толкова противоположна в два последователни кадъра, което е възможно само за най-опитните в професията. Сякаш играят двама души, до такава степен й се отдава да редува гордостта с примирението, сатенената пижама (украсена от дългата й коса) и панталонът с риза, прекроени само с ножица и игла. Удивително е как една актриса може да изиграе в една роля „няколко героини”- в рамките на няколко десетилетия. Като Коко, Одри Тоту за пореден успява да ни убеди, че може. Може да е иронична и щастлива, срещнала морето за първи път на 25 в удобната си широка рокля. И няколко минути по-късно е тъжна и перлена, облечена в костюма, чиято модата не минава до днес.
Като сила на изграждане на образа, нейното изпълнение прилича много на една друга малка, но синеока французойка, която се превърна в Едит Пиаф по един хипнотизиращ начин – Марион Котияр.
Извън Одри Тогу, филмът е излишно дълъг и на моменти доста приспивен. Липсва му режисьорска ръка, която да сграбчва вниманието на публиката, а не просто да им разказва с костюми, декори и прекрасна актриса.
Въпреки това, идете да го видите, особено вие, дами! А след това подарете на прекрасната си душа нещо шанелско. „Coco Madmoiselle” например, стилен и вечен.
0 гласа