Начало »

Рецензии Източно и лично

Филмът на Камен Калев е по истински случай. Но не това го прави силен. Сила му дава това, че е личен и искрен.

Рецензии
Източно и лично

16.10.2009, 17:25 | Видяна: 4052 | синефиш.бг | РЕЦЕНЗИЯ

от Мариана Иванова

Радвам се, че само година по-късно изпитвам същите чувства! Чудесно е, че само 12 месеца след като излязоха на екран „Дзифт” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” мога да кажа, че отново ме докосна български филм! Много е хубаво чувството - гордо, топло и обнадеждаващо.

Филмът се казва „Източни пиеси” и седмица след бургазлии, вече може да се види и в другите големи градове у нас. Той е много искрен и силен кинодебют на младия Камен Калев.

Лентата е поредното доказателство, че когато филмът е добър, това се вижда... в Кан, Сараево, Брюксел, Париж... Спомняме си за наградите и пътуванията на филмите на Явор Гърдев и Стефан Командарев, нали?

Заглавието на един филм е много е важно. Може да е кратко или дълго, или добре измислено. И трудно ще ни подлъже. При имената на хората, сравнени със съдържанието, има по-голяма вероятност за несъответствие, най-вероятно защото не са си ги избирали сами. При филмите знаем на какво мислим име и затова е по-лесно да намерим това, което да му отива. „Източни пиеси” отива на същността си.

Филмът на Камен Калев е по истински случай. Но не това го прави силен. Сила му дава това, че е личен и искрен. Може би това е причината той да се получи.

В него има история за един човек, който се опитва да се справи със своя проблем, иска да бъде себе си и търси светлината. В разказа няма драма, има истина, има липса, има обърканост, има болка, има надежда.

Има изключително успешен подбор на актьорския състав, професионалните актьори играят без да театралничат (освен ако ролята не го изисква), а останалите играят себе си без да се притесняват от камерата. „Източни пиеси” разполага и с нещо много рядко и ценно за днешното българско кино – диалог, който не ти бърка в очите с декламативността си. С малки изключения той звучи върви естествено, съвременно и набляга на жаргона, което му придава допълнителна убедителност.

Филмът притежава и чувство за хумор, което в определени моменти се превръща в ирония. Това разведрява сюжета, надвивайки злобните и агресивни кадри, които ни притискат.

Всъщност „Източни пиеси” е добре помислен и добре огледан. Има и прекрасна музика, част от нея е българска. Най-хубавото е, че е направен от млад човек за младите хора и техните проблеми.

Заглавието заобикаля клишетата и с гордост ще заеме своето място в българското кино на 21 век. Родното кино се събужда и доказателство за това има вече всяка година. Дано тази традиция продължи!

Още рецензии:
• За маслото в живота ни
• Предградие 13 - Ултиматум
• Одри - една прекрасна Коко
• Измамени надежди за трилър
• Година първа: Запознай се с предците си
• Час и половина безсмислие
• Анимационно пътешествие към сърцето
• Геймс с истински хора