“Бих искал с моите филми да стоплям хората. Да разпалвам нещо вътре в тях. Днес в нашия рационален свят е хубаво само това, което е готино. За мен е важно не дали е съвременна историята, която разказвам, а дали сърцето я усеща". Тези думи на Емир Кустурица са валидни за всичко, с което той се захваща.
Минаха четири години от неговата последна балканска приказка “Животът е чудо”(2004) и дойде време да се върнем отново на родния полуостров с “Обещай ми”(2007). Как да не ви стане мило и съседско от забравеното, но не и тъжно село, от железния соц трабант, от “лепата српска песна”. Но не очаквайте усещането да е подобно на това от гледането на емблематичният телевизионен канал PINK.
Най-новият филм на босненския режисьор е топъл, цветен, балкански и смешен. С една дума нищо ново от Кустурица. Емир отново ще ни зарадва с типажите, характерни за неговите истории - чудати, симпатични и регионални. Детето- младеж - Цане (Урош Миланович), който е още ученик, но според дядо му Живоин (Александър Берчек) е време да си намери булка. Дядото или мъдрият - голям инат, не обича гости и майстори камбани. Тъмните фигури с ленени костюми и ланци - героят на невероятния Мики Манойлович (който както може да те разтърси така и да те разсмее) - Байо.
Хубавите жени (изписани и истински, като излезли от разказ на Йовков) - Ясна (Мария Петрониевич) и Боса. Смешните персонажи - кръглата леля, която тъпче хлапето, двамата братя - нелепи в различния си ръст, еднаквите дрехи и яките ботуши. Емир Кустурица не пропуска и най-любимият от героите във филмите си – любовта като основа, като живот, като всичко. Кадрите на разказвача от Сараево и този филмов път са цветни, подробни и пищни - като картички.
Да си поемем дъх от Холивуд и неговите шумни филми с прекрасен звук. Защото все пак има и друго кино.Да се върнем на Балканите, да се порадваме за пореден път на самоиронията на Кустурица. И да си спомним, че преди да пристигнат ефектите филмите разказваха истории.
0 гласа
Наистина филмите му стоплят...