2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Хиндемит” на Андрей Слабаков. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.
Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
Две семейства, които много си приличат, отиват да живеят в новостроящ се квартал в близост до панелен комплекс. В началото двете двойки се харесват, но постепенно тяхната симпатия се превръща в омраза. Една от причините за това е желанието им да бъдат различни от другите. Но колкото повече се стараят да се различават от съседското семейство, толкова повече те стават еднакви не само психологически, но и физически. Това се дължи на еднаквата им представа за „различно”. Омразата им прераства в ненавист и те правят опит да се унищожат взаимно.
Жертви на този опит са не само къщите, които подпалват, но и жената от едното и мъжът от другото семейство. Оцелелите мъж и жена, седейки край димящите развалини на къщите си, внезапно откриват, че са родени един за друг.
Сценарист, режисьор и продуцент на филма е Андрей Слабаков, оператори са Димитър Гочев и Ненад Бороевич, филмът е продукция на А. С. Филм. В ролите ще видим Ернестина Шинова, Деян Донков, Валентин Танев, Петър Слабаков, Малин Кръстев, Антоанета Добрева-Нети. Филмът се разпространява от Българска дистрибуторска компания.
Режисьорът за филма: Хората искат да гледат какъвто и да е български филм, независимо дали добър или лош. Защото при един филм на година, както беше дълго време, колко нови български филма могат да гледат зрителите? И това е само ако живеят в някой по-голям град, защото в момента имаме 40 кина. А бяха 3400... Аз съм убеден, че трябва да се гледат всички български филми. Хубави, лоши – няма значение. Това са си нашите филми. В това отношение съм абсолютен националист.
Критиката за филма Ако „Вагнер“ изследваше социалната зависимост в изтърбушен от лична воля свят, „Хиндемит“ показва цялата човешка воля, впримчена в социалната зависимост на свободния избор. През реалност, реклама и лунапарк или настояще, Хиндемит и спомени, заснети в свой си визуален ключ (великолепно-тръпна визия на Димитър Гочев и Ненад Бороевич) и „подплатени“ със своя си музикално-звукова партитура (дело на самия Слабаков), абсурдната гротеска представя забавни проекции на глобална отврат, за които дори Мишел Уелбек не се беше сетил в знаменателно-прогностичния си роман „Платформата“.
Черният хумор на Андрей Слабаков извира сякаш от кръвта му – толкова прилича на него самия: навъсен и нахъсан до прихване. И филмът се гледа така – през залпове смях и съ-ъ-ъвсем леки прозявки (в някои от епизодите с „нашествениците“ и най-вече с Тончо Токмакчиев). Иначе, както и във „Вагнер“, Слабаков възлага на епизодиците уж малки, но смислово важни появи. И все пак едва ли „Хиндемит“ би бил това забавно изящество без Ернестина Шинова – тя е не само Слабакова муза, а красива жрица на величавия обред да бъде неузнаваема, неудържима, апатична, глезена, агресивна, многострадална... Тя е интелектуално-телесното перпетуум мобиле на филма. На границата с гениалността е Ернестина Шинова в „Хиндемит“. Дори Деян Донков изглежда пред нея като Мохамед пред планината... Прочее, със своето „Пътуващо кино” Слабаков вече е набрал 15 хиляди зрители за „Хиндемит“ из страната, а показва също „Пазачът на мъртвите“ и „Шивачки“. Не изпускайте шанса да се посмеете и потъгувате над всички нас по време на Киномания и световната рецесия. Геновева Димитрова, „Култура”, ноември 2008
Силата на "Хиндемит" е в това, че основната му тема е изключително актуална, а не е просто пореден поглед към годините на комунизма или началото на прехода, (ако изобщо вече помним такова нещо). Слабаков още в първите минути категорично заявява за какво ще говори: за унифицирането, за облъчването от телевизионните екрани, за обезсмислянето на ежедневието ни вследствие на въздействията от средата. И едва ли ще има зрител, който да не го разбере. Неда Ковачева, „Сега”, ноември 2008
Фестивални участия и награди Международен София Филм Фест 2008 – прожекция извън конкурсната програма „Златната роза”, Варна 2008 – награда за женска роля (Ернестина Шинова) „Любовта е лудост”, Варна 2008 – специалната награда на журито и награда на критиката Годишни награди на НФЦ и СБФД 2008 – най-добра поддържаща мъжка роля (Петър Слабаков), награда за женска роля (Ернестина Шинова) Пусан МФФ 2008 – официална селекция, програма Flash Forward
Настроението беше умерено празнично, тоалетите не чак толкова официални, самочувствието високо. Организацията беше по български лоша, температурата в залата висока, местата недостатъчни, а наградите отидоха при очакваните им притежатели. Изненадата на вечерта беше присъдената награда за режисура, която бе връчена на Светослав Овчаров.
На 30 юли 2009 г. от 18.00 ч. в зала 2 на НДК ще се състои церемония за връчване на “Годишни награди за българско киноизкуство - 2008-а година”.
За първи път това събитие ще обедини усилията на Изпълнителна агенция “Национален филмов център” и Съюза на българските филмови дейци за създаването на достатъчно престижни годишни национални награди за българско филмово изкуство. Церемонията ще бъде излъчена в директно предаване на Българската Национална Телевизия. Изминалата 2008-а година беше най-успешната в най-новата история на нашето кино, което се доказва не само от многобройните международни награди за български филми, но и от значително повишения интерес на националната публика към съвременното българско кино.
Обединено жури от представители на различни професионални и творчески организации определи следните номинации в главните категории, сред които ще бъдат излъчени носителите на наградите в рамките на официалната церемония на 30 юли 2009 г. от 18.00 ч. в Зала 2 на НДК:
“Силата на „Хиндемит” е в това, че основната му тема е изключително актуална, а не просто пореден поглед към годините на комунизма или началото на прехода. Слабаков още в първите минути категорично заявява за какво ще говори: за унифицирането, за облъчването от телевизионните екрани, за обезсмислянето на ежедневието ни вследствие на въздействията от средата. И едва ли ще има зрител, който да не го разбере.” Сега, Неда Ковачева
“Неповторим и уникален - с две думи. Личното ми мнение е, че вторият пълнометражен игрален филм на Андрей Слабаков е точно такъв. Обявявам „Хиндемит” за български филм на годината и най-отговорно, съвсем не на шега, поставям знак за равенство между него и (поне) сбора от последните два хита – „Дзифт” и „Светът е голям...”.” Експрес, Иван Хадживеликов
Някой беше казал, че чувството за хумор е 90 % мисъл и 10 % талант. Съгласна съм с тези проценти. Няма как един човек ако е ограничен да може да поеме шега и съответно да отговари със същото.
А няма нищо по-тъжно от това да сте оперирани от възможостта да се засмеете на нечия иронична забележка. Животът е и без това е сложен и сериозен, за да не можем да се възползваме от лукса да го приемаме с шеговито намигване.
Тази седмица е премиерата на българския филм “Хиндемит” на режисьора Андрей Слабаков. Не мога да разбера аз ли нямам чувство за хумор или той. Защото ако е първото аз дълбоко не разбирам неговото. В неговия комедиен фарс става дума за две семейства, които се съревновават помежду си във всичко - във вещите и дрехите, които имат, начина по който правят любов и в рекламираните отвари, които си приготвят. Обичат се достатъчно, за да започнат неистово да се мразят.
В тази “трагикомедия на абсурда” всичко като че ли е много вярно. Всеки от нас може да намери нещо от своето ежедневие и лудост или от това на съседа. Но има нещо(а), което пречи да сме удовлетворени от това, което наблюдаваме в “Хиндемит”. И което ни пречи да го харесаме. Дали е историята или начина й на разказване, или жанра, или ролите на Малин Кръстев, Валенин Танев, Тончо Токмакчиев и др., които не става ясно защо се появяват и изчезват, а ние оставаме в недоумение и в търсене на отговора, какво се опитваше да ни каже автора. ... още »
10 години след дебютния си игрален филм режисьорът Андрей Слабаков ще провокира зрителите на Киномания с още една абсурдна история. Проектът “Хиндемит” започва своя живот под името “Неутрална зона” и точно с това заглавие печели конкурса за субсидия на Националния филмов център.
Верен на установената тенденция да кръщава филмите си на имената на известни композитори, Андрей решава да го преименува на “Хиндемит” (Паул Хиндемит е немски композитор, един от най-големите модернисти на ХХ век). Освен приликата в заглавията, двата игрални филма на Слабаков (“Вагнер” и “Хиндемит”) си приличат и по още нещо: и двете са комедии на абсурда.
Филмовият разказ в “Хиндемит” е за две семейства, които много си приличат и отиват да живеят в новите си къщи, в близост до панелен комплекс. В началото двете двойки се харесват, но постепенно тяхната симпатия се превръща в омраза. Една от причините за това е желанието им да бъдат различни от другите. Но колкото повече се стараят да се различат от съседите, толкова повече те стават като семейства- близнаци. Това се дължи на еднаквата им представа за "различно". Омразата им прераства в ненавист и те правят опит да се унищожат взаимно. Действието периодично е разнообразявано от „случайните” появявания на обитателите на квартала, които до един се оказват служители на доскоро съществуващ наблизо луна-парк.
.jpg)
