2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Хиндемит” на Андрей Слабаков. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.
Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
Две семейства, които много си приличат, отиват да живеят в новостроящ се квартал в близост до панелен комплекс. В началото двете двойки се харесват, но постепенно тяхната симпатия се превръща в омраза. Една от причините за това е желанието им да бъдат различни от другите. Но колкото повече се стараят да се различават от съседското семейство, толкова повече те стават еднакви не само психологически, но и физически. Това се дължи на еднаквата им представа за „различно”. Омразата им прераства в ненавист и те правят опит да се унищожат взаимно.
Жертви на този опит са не само къщите, които подпалват, но и жената от едното и мъжът от другото семейство. Оцелелите мъж и жена, седейки край димящите развалини на къщите си, внезапно откриват, че са родени един за друг.
Сценарист, режисьор и продуцент на филма е Андрей Слабаков, оператори са Димитър Гочев и Ненад Бороевич, филмът е продукция на А. С. Филм. В ролите ще видим Ернестина Шинова, Деян Донков, Валентин Танев, Петър Слабаков, Малин Кръстев, Антоанета Добрева-Нети. Филмът се разпространява от Българска дистрибуторска компания.
Режисьорът за филма: Хората искат да гледат какъвто и да е български филм, независимо дали добър или лош. Защото при един филм на година, както беше дълго време, колко нови български филма могат да гледат зрителите? И това е само ако живеят в някой по-голям град, защото в момента имаме 40 кина. А бяха 3400... Аз съм убеден, че трябва да се гледат всички български филми. Хубави, лоши – няма значение. Това са си нашите филми. В това отношение съм абсолютен националист.
Критиката за филма Ако „Вагнер“ изследваше социалната зависимост в изтърбушен от лична воля свят, „Хиндемит“ показва цялата човешка воля, впримчена в социалната зависимост на свободния избор. През реалност, реклама и лунапарк или настояще, Хиндемит и спомени, заснети в свой си визуален ключ (великолепно-тръпна визия на Димитър Гочев и Ненад Бороевич) и „подплатени“ със своя си музикално-звукова партитура (дело на самия Слабаков), абсурдната гротеска представя забавни проекции на глобална отврат, за които дори Мишел Уелбек не се беше сетил в знаменателно-прогностичния си роман „Платформата“.
Черният хумор на Андрей Слабаков извира сякаш от кръвта му – толкова прилича на него самия: навъсен и нахъсан до прихване. И филмът се гледа така – през залпове смях и съ-ъ-ъвсем леки прозявки (в някои от епизодите с „нашествениците“ и най-вече с Тончо Токмакчиев). Иначе, както и във „Вагнер“, Слабаков възлага на епизодиците уж малки, но смислово важни появи. И все пак едва ли „Хиндемит“ би бил това забавно изящество без Ернестина Шинова – тя е не само Слабакова муза, а красива жрица на величавия обред да бъде неузнаваема, неудържима, апатична, глезена, агресивна, многострадална... Тя е интелектуално-телесното перпетуум мобиле на филма. На границата с гениалността е Ернестина Шинова в „Хиндемит“. Дори Деян Донков изглежда пред нея като Мохамед пред планината... Прочее, със своето „Пътуващо кино” Слабаков вече е набрал 15 хиляди зрители за „Хиндемит“ из страната, а показва също „Пазачът на мъртвите“ и „Шивачки“. Не изпускайте шанса да се посмеете и потъгувате над всички нас по време на Киномания и световната рецесия. Геновева Димитрова, „Култура”, ноември 2008
Силата на "Хиндемит" е в това, че основната му тема е изключително актуална, а не е просто пореден поглед към годините на комунизма или началото на прехода, (ако изобщо вече помним такова нещо). Слабаков още в първите минути категорично заявява за какво ще говори: за унифицирането, за облъчването от телевизионните екрани, за обезсмислянето на ежедневието ни вследствие на въздействията от средата. И едва ли ще има зрител, който да не го разбере. Неда Ковачева, „Сега”, ноември 2008
Фестивални участия и награди Международен София Филм Фест 2008 – прожекция извън конкурсната програма „Златната роза”, Варна 2008 – награда за женска роля (Ернестина Шинова) „Любовта е лудост”, Варна 2008 – специалната награда на журито и награда на критиката Годишни награди на НФЦ и СБФД 2008 – най-добра поддържаща мъжка роля (Петър Слабаков), награда за женска роля (Ернестина Шинова) Пусан МФФ 2008 – официална селекция, програма Flash Forward
0 гласа
Да, понадигнахме се от анонимността в последно време!!!
