На 86-годишна възраст почина актьорът Петър Слабаков, съобщиха негови близки.
Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Дипломата му за завършено средно образование е от Класическата девическа гимназия Нанчо Попович в Шумен. След девети септември 1944 г. е доброволец в Отечествената война. Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия.
Въпреки това рекорден е броят на ролите, които е изиграл в киното - над 120, в театъра - не ги е броил. Когато се явил за съществуващото преди години звание Актьор по чл. 9., задали му въпроси за образа, който пресъздавал в момента. Той попитал изпитващия: Вие гледахте ли? Гледах. Хареса ли ви? Хареса ми. Е, какво ме питате мен, какво искате да ви кажа?
Играл е в почти всички театри в страната. Често напускал след скандал - което е в мислите му, това му е на устата. Обикновено го изключвали и от партията, уволня вали го дисциплинарно, но ефектът бил нулев. Въпреки че е в партията от 1946 г., винаги е правил каквото той, а не тя, реши. Забранявали му да играе. От инат отказвал роли в киното. Казва, че е устроен да вярва безрезервно, а като се разочарова, с години боледува.
Играе във Варна Анархиста в Оптимистическа трагедия на Вишневски. Влиза в тази роля и не излиза от нея. През 1957 година нарамва скромния си гардероб - гуменки, къси гащета, фланелка, три ризи с широки деколтета, един вълнен панталон и вълнено яке - и пристига в Бургас. Бяхме шантави, бохеми. А за театъра умирахме всички. След като свършеше спектакълът, от 10 часа вечерта започвахме нови репетиции до сутринта. А сутринта от 9 часа започвахме следващите репетиции...
Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. Здравствуй, моя мурка от Оптимистическа трагедия. Пеели анархистките песни от спектакъла и преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове. Театър-майсторът после с каруца ги карал на поправка... През втората година еуфорията продължила. Партията, разбира се, контролирала това, което става... На третата година побързала да разтури „театъра на „единомишлениците. Петър Слабаков е щастлив актьор - изиграл е стотици, все интересни и значими роли в киното. Обяснява го с това, че е попаднал на точното място, в точната епоха. По едно време казвали за него, че е лицето на българското кино.
Отначало не искал да снима генерал Заимов в Цар и генерал (реж. Въло Радев). Има живи хора, които го помнят. Ами ако не стане? Ще светотатствам срещу тази личност. Болно му било, когато след демократичните промени го питали дали се отказва от тази роля. Участва в десетки филми, най-известните от които са Пленено ято, Цар и генерал, Вечни времена, Мъртви души. Бивш лидер е на политическия клуб Екогласност. Ексдепутат от Великото народносъбрание, в което влиза със синя бюлетина, но излиза разочарован. После влиза с червената бюлетина и пак е разочарован. През последните години Петър Слабаков живееше с третата си съпруга Цветана Гълъбова в севлиевското село Бериево.
Поклонението ще бъде на 19 май, от 12.30 ч. в храма "Св. Седмочисленици" в столицата.
0 гласа