1917 година. Полудялата Европа е обхваната от пламъците на Световната война. Към Добруджанския фронт пътува български офицер, кореспондент на вестник „Военни известия”. Името му е Йордан Йовков. Той трябва да изпълни необичайна задача – да занесе годежен пръстен на първия си приятел, оженил се за момиче някъде зад фронтовата линия.
По пътя си той ще срещне полуслепия ген. Колев, ходжата, който кове кръстове за умиращите от холера български войници, ще склопи очите на приятеля си и ще пренощува в дома на неговата годеница. Заедно с бележника, в който записва преживяното, Йовков ще отнесе със себе си и болезнените спомени от случилото се.
В сценария са включени някои от военните разкази на писателя, спомени за Йовков от негови съвременници, както и спомени и откъси от войнишки дневници, съхранявани в Централния държавен архив и в Националния исторически музей. Снимките са осъществени в Русе и околностите на Разград.
„Във филма искахме да проектираме емоциите и вълненията на Йовковите герои върху неговата личност. Опитахме се да отгатнем какъв е бил Йовков във всекидневието си на базата на литературните произведения, които е написал. Това е кино, в което става въпрос за добро, за зло, за човешки отношения, за приятелство, за мъжка дума, за идеали и доколко те се сбъдват. Това са малки късчета мелодраматични истории, преживян възторг или потрес от войната, които Йордан Йовков реално е виждал на фронтовете в началото на ХХ век. Йовков е вървял през окопите на войната и на всяка крачка е срещал страдание. Но е предпочел да създаде паралелен свят с добри, душевно богати хора.” Костадин Бонев
