Ако погледнете премиерните филми за последните три месеца ще видите, че сред тях има само три европейски заглавия – „Рок радио” /Великобритания-Германия/, „Дом” /Франция/ и „Снимки в Палермо” /Германия-Франция-Италия/. Средно по една европейска премиера месечно.
Като изключим фестивалите, които включват голям брой европейски заглавия, в нормалния киноафиш на страната, филмите от Стария континент почти липсват. Но тези фестивали се провеждат главно в София, понякога с отзвук в Пловдив, Варна и Бургас. И с това приключва пътешествието на европейските филми из България. Ако живееш в Русе, или ще пътуваш, за да видиш някой филм или ще го потърсиш в Интернет. Но малцина са тези, които биха отделили допълнителни средства и време, за да видят просто един филм.
А като прегледаме европейските заглавия от последната година, има такива, които със сигурност ще намерят своята публика. Носителят на „Златна палма” от фестивала в Кан „В класната стая” доказа, че може да напълни салоните, с двете прожекции по време на „Киномания”. Уви, не се появи разпространител, който да се престраши и да го пусне в киносалоните.
Последният филм на братя Дарден „Мълчанието на Лорна” все още не е показван пред българска публика. А филмът засяга проблем, който е много близък и на нашето общество – уредените бракове между жени от бившия соц лагер и богати чужденци.
Европейският фаворит за 2008-ма „Гомор” също се прожектира три пъти в рамките на „Киномания” и с това приключи кино животът му у нас. А филмите, засягащи големите мафиотски кланове винаги са предизвиквали вниманието на зрителите и едва ли филмът щеше да страда от липса на интерес.
Ако погледнете категорията за най-добър филм на последните Европейски филмови награди, ще видите, че нито един от номинираните филми не е разпространяван у нас. Спечелилият наградата „Гомор” и „В класната стая” бяха в програмата на „Киномания”, а „Валс с Башир” в програмата на „София Филм Фест”, останалите три заглавия „Happy-Go-Lucky”, „El Orfanato” и „Il Divo” въобще не са показвани у нас.
Преглеждайки предварително обявените премиери до края на годината, виждаме, че ни очакват само няколко френски комедии и двете части на биографичния филм за Че Гевара, чиято премиерна дата постоянно се мени.
Не ни остава нищо друго освен да чакаме да дойде ноември, за да видим дали „Антихрист” на Ларс фон Триер и “A White Ribbon” на Михаел Ханеке ще бъдат включени в програмата на „Киномания”.
Наградените със „Сезар” 28.02.2009, 04:44 | синефиш.бг
Вчера в Театър „Шатле” бяха раздадени наградите на Френската академия за филмово изкуство. На церемонията присъстваха чуждестранните звезди Шон Пен, Ема Томпсън и Дъстин Хофман, който взе „Сезар” за цялостно творчество.
"Entre les Murs" вече постави в колекцията си Златната палма от миналогодишния фестивал в Кан - и което е може би любопитно, стана първата френска лента за двадесет и една години, успяла да задържи престижната награда на родна земя - и в този ред на мисли номинацията му за Оскар, съответно, не е някаква голяма изненада. Категорията, естествено, е чуждоезичен филм, макар че ако трябва да бъдем честни, произведението на Франсоа Бегодо има повече документална, отколкото художествена стойност.
Самият той е автор на едноименната книга, върху която е базиран сценария - отново негово дело - а е изпълнител и на главната роля. Тя го поставя на мястото на прогимназиален учител, изправен пред парижки клас с разнонационален произход. Филмът, респективно, има доста силен социално-политически привкус, а и нещо повече - безкрайно интересната гледна точка през очите на подрастващите. И въпреки че неизбежно представлява далеч по-сериозен интерес за многоцветна Франция, немалка част от поставените във филма въпроси в настоящето са до голяма степен общовалидни.
Франсоа Бегодо на свой ред е доста любопитна личност. Изтъкнат филмов критик и телевизионен деец, французинът е дипломиран литератор, писател и журналист, в миналото си дори музикант - и то в доста реактивен стил като пънк рока, а на фона на всичко това, известен период от време е работил като учител. Без съмнение, разностранните му културни интереси, опитът - и фактът, че все пак работи върху собствена творба - допринасят изключително много за реалистичния образ, който изгражда на екрана. Всъщност актьорската игра е брилянтна във всяко едно отношение, макар че силата на филма остава в тематиката, философията и начина, по който те се разгръщат.
В крайна сметка, "Entre les Murs" в никакъв случай не е филм за масовата публика, дори бих казал, че потенциалната му аудитория по презумпция е доста ограничена. Но това по никакъв начин не е атестат за безспорно високите му качества, и ако попадате сред хората, които подобна тематика вълнува, гледната точка на френската лента няма как да не обогати гледището ви с още една възможна и интересна позиция. Въпреки това, филмът е с две думи силно академичен по дух, и едва ли ще ви достави нужното удовлетворение, ако нямате малко по-конкретен повод да го гледате.
В края на годината е време да констатираме какво интересно ни се е случило през изминалите месеци. Винаги е приятно, когато на екрана видим любим актьор, който не се е снимал от дълго време или пък открием отново филмовия герой, с който сме израснали.
Ето 10 забележителни завръщания, които се случиха по екраните през 2008-ма.
Джокер – почти 20 години след като Джак Никълсън се превъплъти в култовия злодей на Готъм сити, Хийт Леджър облече костюма на Джокера. Хийт ни напусна завинаги, но ролята в „Черният рицар”/ “The Dark Knight” дълго ще се помни.
Мики Рурк – най-после успя на се завърне достойно в А-отбора на холивудските звезди. „Кечистът”/”The Wrestler” е сочен като един от фаворитите на предстоящите награди „Оскар”.
Индиана Джоунс – преди няколко години никой не би си помислил, че най-обичаният археолог отново ще властва на големия екран. Харисън Форд го направи отново, този път в компанията на очарователната Кейт Бланшет и „трансформатора” Шия Лебьоф.
Баз Лурман – най-после австралиецът завърши дългоочаквания „Австралия”/“Australia”, с австралийците Никол Кидман и Хю Джакман в главните роли. Минаха цели 7 години от последния му филм „Мулен Руж”/”Moulin Rouge”.
„Завръщане в Брайдсхед”/”Brideshead Revisited” – култовият сериал, с който изгря Джеръми Айрънс се появи на големия екран през 2008-ма, цели 27 години след телевизионната поредица.
„В класната стая” на Лоран Канте получи номинации в категорията за най-добър филм и за най-добър режисьор. Носителят на “Златна палма” от тазгодишния фестивал в Кан ще има своя гала прожекция на софийски екран през ноември. “В класната стая” е образец на съвременния документално-художествен стил. Филмът е екранизация по мотиви от едноименната автобиографична книга на Франсоа Бегодо, който във филма изпълнява ролята на учителя. "Искахме да заснемем филм за съвременното френско общество - сложно, разнолико и многообразно", заяви носителят на "Златна палма” в навечерието на получаването на наградата си. Сред известните творби на Лоран Канте са "Човешки ресурси", отличен със „Сезар” за дебют, и "На юг" с Шарлот Рамплинг.
Заклейменият „Гомор” на италианеца Матео Гароне е сред номинираните за предстоящите Европейски филмови награди в следните категории: за най-добър филм, режисьор, сценарий, операторско майсторство и актьор (за Тони Сервило). “Гомор” e създаден по романа на Роберто Савиано. Заслужават зрителско внимание и “Кротък хаос” на Антонело Грималди, “Свято сърце” и „Срещу Сатурн” на Ферзан Йозпетек (номиниран за Наградата на публиката от Европейската филмова академия), “Дни и облаци” на Силвио Салдини.
Филмът „Лимонова градина” на Еран Риклис е номиниран от ЕФА в категорията за най-добър сценарий и най-добра актриса в главна женска роля (за Хиам Абас). “Лимонова градина” – носител на наградата на публиката от тазгодишния фестивал в Берлин и на наградата за най-добър европейски филм в Сан Себастиан. Филмът е разказ за палестинска вдовица, която трябва да опази лимоновите си дръвчета, тъй като те са “заплаха” за новонастанилия се в съседство израелски военен министър.
Шон Пен за “
Брад Пит 
Мики Рурк за “
Анджелина Джоли
.jpg)
Филип Сиймур Хофман
Хийт Леджър
Майкъл Шанън за “
Ейми Адамс за “
Пенелопе Крус
Виола Дейвис за „
Тараджи Хенсън за “
Мариса Томей за “.jpg)
Дейвид Финчър за “
