"Entre les Murs" вече постави в колекцията си Златната палма от миналогодишния фестивал в Кан - и което е може би любопитно, стана първата френска лента за двадесет и една години, успяла да задържи престижната награда на родна земя
"Entre les Murs" вече постави в колекцията си Златната палма от миналогодишния фестивал в Кан - и което е може би любопитно, стана първата френска лента за двадесет и една години, успяла да задържи престижната награда на родна земя - и в този ред на мисли номинацията му за Оскар, съответно, не е някаква голяма изненада. Категорията, естествено, е чуждоезичен филм, макар че ако трябва да бъдем честни, произведението на Франсоа Бегодо има повече документална, отколкото художествена стойност.
Самият той е автор на едноименната книга, върху която е базиран сценария - отново негово дело - а е изпълнител и на главната роля. Тя го поставя на мястото на прогимназиален учител, изправен пред парижки клас с разнонационален произход. Филмът, респективно, има доста силен социално-политически привкус, а и нещо повече - безкрайно интересната гледна точка през очите на подрастващите. И въпреки че неизбежно представлява далеч по-сериозен интерес за многоцветна Франция, немалка част от поставените във филма въпроси в настоящето са до голяма степен общовалидни.
Франсоа Бегодо на свой ред е доста любопитна личност. Изтъкнат филмов критик и телевизионен деец, французинът е дипломиран литератор, писател и журналист, в миналото си дори музикант - и то в доста реактивен стил като пънк рока, а на фона на всичко това, известен период от време е работил като учител. Без съмнение, разностранните му културни интереси, опитът - и фактът, че все пак работи върху собствена творба - допринасят изключително много за реалистичния образ, който изгражда на екрана. Всъщност актьорската игра е брилянтна във всяко едно отношение, макар че силата на филма остава в тематиката, философията и начина, по който те се разгръщат.
В крайна сметка, "Entre les Murs" в никакъв случай не е филм за масовата публика, дори бих казал, че потенциалната му аудитория по презумпция е доста ограничена. Но това по никакъв начин не е атестат за безспорно високите му качества, и ако попадате сред хората, които подобна тематика вълнува, гледната точка на френската лента няма как да не обогати гледището ви с още една възможна и интересна позиция. Въпреки това, филмът е с две думи силно академичен по дух, и едва ли ще ви достави нужното удовлетворение, ако нямате малко по-конкретен повод да го гледате.
0 гласа