И как сега да напишеш за "Петък 13-ти" че е шаблонен, като след почти тридесет години на екран, единадесет части - от които поне две финални - сам се е превърнал в калъп, по който да се излива цяло течение при филмите на ужасите. А прословутата маска на Джейсън - в символ.
Та, дванадесетата продукция под запазената марка вече шества по екраните. За сюжета няма всъщност много какво да говорим - в духа на традицията, след обичайното блудкаво, но както обикновено недълго предисловие, поредната група младежи се оказва от другата страна на острието на легендарното мачете, а от там нататък следват панически спринтове на различни дистанции, кръв, писъци, крясъци, още кръв, телесни парчетии - облени в кръв, естествено - и така до самия финал. Но подобни неща се получават, щом за три десетилетия на таз ми ти младеж така и не и се наби в главата да не приближава Кристъл Лейк.
Ефектите, разбира се, за пореден път са подобрени, правейки месомелачката доста впечатляваща, и дори ветеран-касапинът изглежда по-разчупен, по-изобретателен и някак по-хищен от обикновено. От друга страна, също така естествено, голямата маса клишета са си налице, и ако сте се наточили за нещо особено новаторско, най-добре първо поохладете ентусиазма, за да не останете разочаровани.
Няколко думи за състава и останалите елементи - на режисьорския пулт е Маркус Ниспел, който вече има известен опит с филмите на ужасите, макар и не прекомерно успешен. С други думи, интерпретацията му на също толкова легендарното "Тексаско клане" от преди вече шест години никак не бе лоша, но пък с поредната телевизионна адаптация на "Франкенщайн" не се бе справил кой знае колко добре. Изглежда обаче касапниците му се отдават. Сценаристи са Марк Суифт и Деймиън Шенън, които пък на свой ред направиха "Фреди срещу Джейсън", пак през 2003 г. Сега, подобен коктейл тогава не ми допадна - и все още не ми допада - но този път са се справили прилично, а и сценарият все пак не изисква кой знае какво усилие. Актьорският състав на свой ред е доволно безизвестен, воден от Даниел Пейнабейкър, донякъде популярна от сериала "Шарк", и Джаред Падалецки - всъщност, когато наскоро се пошегувах, че братята Уинчестър от "Свръхестествено" не са си губили времето и поддържат амплоа, визирах точно този филм, заедно с току-що излезлият "Моят кървав Свети Валентин", който попада и в същата графа. Играта като цяло също е задоволителна.
Малко по-слаб на фона на всичко останало сякаш е само саундтрака, но и той е общо взето приличен, макар че като че ли можеше и да е по-добър. Та в крайна сметка, ако сте гледали някой "Петък 13-ти" - ще го гледате пак, но няма да съжалявате за това. Ако харесвате жанра, то също изборът е добър, а и от един вид интерес към кино-историята си заслужава да видите поредната лента от легендарната поредица. В останалите случаи вече започва твърде много да зависи.
0 гласа
поредната яка част