Те достигнаха до крайности, за да получат Оскар 20.03.2017, 10:01 | синефиш.бг
Златната статуетка, наречена Оскар, е един от най-желаните трофеи в Холивуд.Има много талантливи актьори, които го заслужават, защото са непоколебими в отдаването си към изкуството. Някои от тях даже са толкова мотивирани и решени да впечатлят публиката и критиците, че са готови на крайности, дори в известна степен са способни да рискуват живота и здравето си.
Даниел Дей Люис не излиза дори за миг от роля по време на снимките на „Моят ляв крак“ и наранява няколко от ребрата си
Да кажем, че Даниел Дей Люис е метод актьор, е като да опишем Гранд Каньон като пукнатина в земята. Технически твърдението е вярно, но би било грамаданско подценяване. Актьорът е известен с това колко дълбоко влиза под кожата на героите си, до такава степен, че колегите му от филма се запознават с истинското му лице едва след края на снимачния период.
Във филма той играе почти напълно парализирания ирландски артист Кристи Браун. Отказва ди излезе от роля и през цялото време, когато е на снимачната площадка, той е в инвалидната количка и държи да бъде хранен с лъжица от някой от колегите му актьори. Заради продължителната обтегната поза, която е принуден на наподобява, той поврежда няколко от ребрата си.
Натали Портман тренира шест месеца по 5 часа на ден, заради снимките на „Черният лебед“
За да станеш добра балерина, трябва да тренираш много години наред, да си фокусиран и да си отдаден на това, което правиш. Да не забравяме и многото счупени палци по време на дългите тренировки. За да изглежда добре изпълнението ѝ, на Натали Портман ѝ се налага навакса много опит, който ѝ липсва, за да бъде балерина – шест месеца преди снимките на филма, тя изцяло се отдава на балета, като последния месец упражненията ѝ били целодневни и крайно изтощителни, без да броим множеството малки и големи контузии, с които трябвало да се справя, за да може танцуването ѝ във филма да изглежда автентично.
Матю Макконъхи почти загубва зрението си по време на снимките на „Клубът на купувачите от Далас“
Да отслабнеш с много килограми, заради снимките във филм, е нещо забележително, и това, което прави актьорът за тази роля хич не е най-екстремния случай в това отношение. Така или иначе, това не е най-впечатляващия риск, на който се подлага Матю, за да бъде автентичен в изпълнението си. Заради цялата физическа трансформация, той почти изгубва зрението си и до днес то все още не е възстановено напълно. Причината за това е намаляваният приток на количество на витамина А в организма. Диетата, на която се подлага носителят на Оскар, е твърде екстремна и скорострелна, и ако резултатът от нея е видим на екрана, то последиците ѝ остават да преследват здравето му твърде дълго.
Хилъри Суонк си докарва почти смъртоносна инфекция от изтощителните тренировки за „Момиче за милиони“
Когато е избрана да изиграе упоритата, непреклонна и невероятно талантлива героиня от „Момиче за милиони“, Хилъри е решена на всичко, дори да рискува здравето си, за да докаже, че изборът на продуцентите е безпогрешен. Следвайки съвета на Клинт Истууд да заякне и да оформи мускулите си така, че да заприлича на истинска боксьорка, актрисата се подлага на изтощителен тренировъчен и диетичен режим.
Това има своите последствия, когато не си даваш никаква почивка. Суонк получава стафилококова инфекция от плюска на крака си, която тя неглижирала. Въпреки предупреждението от докторите, тя продължила да тренира, като не споделила на режисьора за проблема си. С дълга терапия от антибиотици след края на снимките тя успяла да се възстанови…
Ейдриан Броуди изостава дома си и семейството си, за да се подготви за ролята си в „Пианистът“
Подготвяйки се за ролята си в „Пианистът“, Ейдриън Броуди стигнал до друга крайност. За да влезе в обувките на героя си Владислав Шпилман, полски евреин, който губи своя дом, семейство и професия, актьорът прави някои радикални промени в живота си. Отказва се от комфортния си живот – продава апартамента и колата си и без да взима със себе си никакви средства за комуникация, напълва една раница и се отправя към Европа. Актьорът казва, че това преживяване си е струвало, защото имал нужда да проумее гледната точка към света на човека, оставен без дом. Трябвало му повече от половин година след края на снимките, за да се върне към нормалния си начин на живот. Емоционални проблеми за Кейт Уинслет след снимките на „Четецът“
Не само Броуди е имал трудности да се върне към нормалния живот след края на снимките. В подобно емоционално състояние се оказала и Кейт Унслет след заснемането на „Четецът“, дори ѝ се наложили да ползва специализирана помощ. „Сякаш бях оцеляла след ужасяваща автомобилна катастрофа, дълго време не можех да осъзная какво ми се е случило. Бях емоционална развалина и много трудно се възстанових“ – споделя тя. ДАС
Все по-рядко зрителите успяват да запълнят местата в киносалоните. Явно финансовата криза сериозно се отразява върху киноразпространителите. Като изключим големите блокбастъри, все по-рядко по екраните ни се появяват независими нискобюджетни продукции. Рискът с тяхното разпространение е значително по-голям, отколкото при утвърдените холивудски хитове.
Ако вземем за пример бокс офис класацията за уикенда 12 – 14.06.2009 ще видим, че приходите от продадени билети дори на класирания на първо място „Терминатор: Спасение” не са особено впечатляващи. Лентата е прожектирана в 22 салона, като зрителите, които са видели точно този филм са 6473. Ако разделим тези цифри получаваме, че всеки салон е имал средно по 294 зрители за трите дни от уикенда. Ако продължим със сметките и разделим тези 294 зрители на 15 прожекции /приемаме, че „Терминатор: Спасение” се е прожектирал 5 пъти дневно/ получаваме цифрата 19,6. Тоест на всяка една прожекция е имало средно по двайсетина човека. Като съпоставим тези цифри с броя на местата в кинозалите, които рядко са под 100, ще видим, че всъщност дори големите холивудски хитове се прожектират пред почти празни салони.
Все по-рядко гледаме и европейски заглавия в големите мултиплекси. И това съвсем не е по вина на собствениците на мултиплексите. Ако видим приходите от европейските заглавия ще разберем защо те не са добре приети в големите салони.
Да вземем за пример същия този уикенд 12-14.06.2009г., когато единственият премиерен филм за седмицата е европейско заглавие – „Снимки в Палермо” на Вим Вендерс. Такъв шанс за премиера на филм от Европа се пада веднъж годишно. Въпреки липсата на силен холивудски хит, „Снимки в Палермо” дебютира на пето място в бокс офиса с 2268 зрители.
Тъй като това е премиерният уикенд за филма, то към броя на неговите зрители са прибавени и всички продадени билети от предпремиерните прожекции , а да не забравяме, че това беше филмът, който закри „София Филм Фест”. Следователно като извадим от тези 2268 зрители, тези които са гледали „Снимки в Палермо” в зала 1 на НДК, бройката на посетилите прожекциите в салоните по време на премиерния уикенд драстично намалява. Оттам идва и недоверието на програматорите към европейските заглавия.
Зрителите, които гледат европейско кино не са свикнали с обстановката в мултиплексите и предпочитат да гледат филмите в по-малките салони като „Дом на киното” и „Евро синема”.
Да, но и в тези салони през юни посещаемостта драстично е намаляла. Като пряк свидетел и организатор на фестивала „Късо съединение”, който се провежда в „Дом на киното” и „Евро синема” мога да твърдя, че публиката е намаляла в пъти в сравнение с миналогодишното издание на същия фестивал. Програмата тази година в никакъв случай не е по-слаба от тази през 2008-ма. Цените на билетите са същите както през миналата година. Следователно хората просто са затруднени финансово и не могат да си позволят да отделят средства за кино.
Ако продължим с бокс офиса и погледнем крайните места в класацията ще видим, че на 14-то място е класиран филмът „Мисия до Луната 3D”, който се прожектира на два екрана и за трите дни на уикенда има 76 зрители.
Следва „Четецът” с 66 зрители и 3 екрана. Тези цифри не се нуждаят от коментар. Изглежда финансовата криза кара все повече българи да предпочетат интернет торентите и не толкова доброто качество, пред удобните кресла в киносалоните и перфектната картина. Да се надяваме, че този период бързо ще отмине и отново кинохитовете ще се гледат на кино.
И друг път съм казвала, че е много трудно да се направи филм за Втората световна война, който да е различен. Тоест да се фокусира върху нея по начин, който не е преекспониран на големия екран. Последното военно заглавие, което мина по нашите екрани „Съпротива” не успя да си спечели място сред интересните изключения.
Съвсем различно стои във военната класация обаче, филмът на Стивън Долдри „Четецът” (2008). До голяма степен не сме изненадани, защото и с двете си пълнометражни заглавия („Били Елиът” (2000) и "Часовете" (2002), режисьорът доказва, че умее да превръща различни теми във вълнуващи и запомнящи се филми.
Има защо да се подпише с гордост и под „Четецът”. От романа на Бернхард Шлинк, Долдри успява да извлече основното като емоция и проблематика и по този начин превръща историята в изключително емоционален разказ. „Четецът” хваща за гърлото и е много актьорски. Както и в предишните му филми, и тук цялата тежест е изнесена върху добрите актьори, начело с Кейт Уинслет.
Англичанката отдавна е доказала, че може да играе. Но миналата година направи най - силното си присъствие именно при Долдри (без да пренебрегваме и Ейприл Уийлър в „Пътят на промените”) . Нейната Хана Шмиц е много трудна героиня. Кейт успява да ни покаже полюсни качества в характера й, което е по силите само на талантливите.
Уинслет успява да изиграе една горда жена, преживяла войната, работейки нещо, което е грешно и лошо. Тя е изпълнителна и отговорна и затова забравя, че първо трябва да бъде човек. Нейната Хана в същото време е способна да изпитва и да дарява любов, независимо, че рядко се усмихва. Всяка бръчка и сянка по лицето на Кейт Уинслетпоказва достойнството, което не може да си позволи да изгуби, дори и с цената на тежките последствия, които това решение води след себе си.
Прекрасно подкрепят изпълнението на британската актриса Дейвид Крос и Ралф Файнс. Младият германец за своите малки 19 години играе като истински професионалист. Сдържано и в същото време достатъчно емоционално, той ни показва как се обича за цял живот, без значение от това каква и на колко години е тя. Но и колко трудно се претегля вината и се подтиска чувството.
Ралф Файнс се превръща във възрастния Берг - сериозен, незабравил, остарял в сивия си шлифер и все още неуспял да се примири. Поредна разтърсваща роля за англичанина. Продължавам да си мисля, че филмът трябва да ти каже нещо (въпреки че вече звучи старомодно такова желание…).
Независимо как – с пет кадъра, с уют, с цветове, с емоции или с актьори-зверове, той трябва да докосва. „Четецът” е една от докосналите ме през 2008 –ма лента. ... още »
Безспорно сюжетът на „Четецът” се нарежда измежду най-любопитните не само в жанра, но и като цяло в киното. Започва като странна приказка за неестествената любов между петнадесет годишно хлапе и възрастна жена, която го спасява от среща със смъртта. Може би трябва да споменем, че същата е представена доста живо, което може да се третира както като плюс така и в обратен смисъл. Години по-късно момчето става мъж, изучава право и попада на процес срещу участниците в Холокоста. И там намира момчешката си любов.
Така лентата на режисьора Стивън Далдри бързо се превръща в драмата на човек разкъсван между вината, любовта и ненавистта. За борбата с тези свои чувства и за опита му да възстанови душевния си мир. Все неща, с които немалко немци са се сблъсквали при досега си, в исторически или пряк смисъл, с демоните от модерната история на Германия. В добавка към сценария се сблъскваме със страхотна режисура и актьорска игра от висока класа, които допринасят към цялостното удоволствие от лентата.
Мълчанието, когато настъпва осъзнаването, че може да промени курса на процеса, е може би една от най-силните черти на филма. Още повече, че никой не се опитва да натика отговора в очите на зрителя отговора на въпроса „Защо го прави?”, няма стремеж за пряко изясняване на мотивите и въпреки това те стават ясни. Този пример всъщност идва да покаже откъде идва цялостното добро впечатление от „Четецът”. От една страна погледът към един проблем, който отдавна е прехвърлил границите на Германия, от друга – това, че сценарист и режисьор ни оставят да премислим нещата в себе си и за себе си.
Ако лентата има някаква слабост, то това са финалните сцени. От една страна неубедителни, от друга не предизвикват желания ефект. А в добавка спокойно можеше да се мине и без тях. Но това се преживява. Трябва да отбележим играта на Кейт Уинслет, която буквално излъчва страст, когато е необходимо, блести и завладява екрана и сърцата на околните и на зрителя. Също добро впечатление с убедителната си игра прави Дейвид Крос в ролята на младия Берг.
Предполагам има още много какво да се каже, но надали изобщо могат да се съберат на едно място всички нюанси, които виждаме в тази лента. Без съмнение обаче можем да кажем, че това е един от най-добрите филми за изминалата година и номинацията за Златен глобус в категорията най-добра драма далеч не е незаслужена, даже напротив – лентата е сериозен участник, да не кажа дори фаворит. И дори да не грабне нито една награда, в моята лична колекция от любими филми влезе с взлом и няма намерение да я напуска.
2008-ма година беше една от най-успешните в кариерата на Ралф Файнс. Актьорът засне цели четири филма: „В Брюж” / с номинация за „Оскар” за оригинален сценарий и номинация за „Златен глобус” за най-добър филм в раздел мюзикъл-комедия/, „Четецът” /номинация за „Оскар” за най-добър филм и всевъзможни награди за Кейт Уинслет/, „Дукесата” /номинация за „Златен глобус” и номинация за „Британските независими награди” за Ралф Файнс/ и „The Hurt Locker”/ 4 награди от МФФ Венеция и номинация за „Златен лъв”/. По българските екрани вече е „В Брюж”, а в края на април зрителите ще могат да гледат и „Четецът”.
А ето още 10 от най-добрите роли на Ралф Файнс, в които актьорът се е превъплътил преди 2008-ма:
Видяхме какво направи „Беднякът милионер” на всички филмови награди тази година. През 1994г. Робърт Редфорд ни представи една друга телевизионна игра – „21”. Филмът не достигна статуса на лентата на Дани Бойл, но отново бе добре приет както от критиците, така и от зрителите.
Пример за класически сайбър трилър. Файнс си партнира с позабравените вече Анджела Басет и Джулиет Луис, а на режисьорския стол е Катрин Бигълоу, която през 2008-ма работи отново с Файнс във филма „The Hurt Locker”.
Всевъзможни номинации, но за съжаление нито една награда за Ралф Файнс. Историята на унгарския граф, претърпял самолетна катастрофа насред Сахара, спечели цели 9 награди „Оскар” и остана в аналите на киното като най-добрата любовна история през 90-те.
„Съншайн” (1999)
През 1999г. Ищван Сабо снима един от най-силните си филми. Историята на еврейската фамилия Зоненшайн печели 3 награди на Европейската филмова академия, като една от тях е за най-добър актьор на Ралф Файнс.
Отново разтърсваща любовна история. В главните роли са Файнс, Джулиан Мур и Стивън Риа, режисира Нийл Джордан. Номинация за БАФТА за главна роля на Ралф Файнс.
Един от най-мрачните филми в историята на киното. Ралф Файнс е Спайдър, около 30-годишен с диагноза шизофрения. Партнират му Миранда Ричардсън и Гейбриъл Бърн.
Файнс отново се среща с Рейчъл Уайз след блестящата им съвместна игра в „Съншайн”. „Вечният градинар” се превръща в един от фестивалните хитове на 2005 и обира множество награди. „Британска независима награда” за най-добър актьор на Ралф Файнс и номинация за БАФТА.
Ралф Файнс е част от звездния актьорски състав, който събира сестра му Марта, за да заснеме втория си игрален филм след „Онегин” /където Ралф също участва/. Сред участниците в „Хромофобия” са Пенелопе Крус, Кристин Скот Томас, Бен Чаплин, Йън Холм и Рис Айфънс.
Историята за последните години на тютюневата милиардерка Дорис Дюк и връзката й с нейния иконом-гей, на когото тя завещава цялото си състояние, носи на Файнс номинации за „Златен глобус” и „Еми”. ... още »
Кейт Уинслет дебютира при бъдещия „властелин на пръстените” Питър Джаксън. Филмът е един от фестивалните хитове през годината, а Уинслет печели наградата на списание „Емпайър” за най-добра британска актриса.
Английска костюмна драма под вещото ръководство на тайванеца Анг Лий. Сценарист е Ема Томпсън, а актьорския състав включва Хю Грант, Алън Рикман, Хю Лори и самата Томпсън. Награда БАФТА за поддържаща роля за Кейт Уинслет и номинации за „Оскар” и „Златен глобус”.
Кейт Уинслет и Кристофър Екълстън в един от най-разтърсващите британски филми на 90-те. Филмът, с който Майкъл Уинтърботъм се налага като едно от водещите имена в британското кино.
Кейт е в ролята на младата Айрис Мърдок. Блестящо актьорско трио пресъздава живота на великата писателка – Джуди Денч, Джим Броудбенд и Уинслет. Номинации за „Оскар” за двете актриси и статуетка за поддържаща роля на Броудбенд.
Както през 2008-ма, така и през 2001-ва Уинслет прибавя към филмографията си два изключително силни филма. Тъй като навсякъде е номинирана за ролята на младата Мърдок, списание „Емпайър” разчупва традицията и я обявява за най-добра актриса за ролята й в „Енигма”.
Отново двоен успех за Кейт. Номинации за „Оскар”, „Златен глобус” и БАФТА /двойна номинация за най-добра актриса за „Пътят към Невърленд” и „Блясъкът…”/. Освен Уинслет, трябва да се отбележи и невероятното изпълнение на Джим Кери, който отново доказва, че се справя блестящо и с драматични роли.
Пореден троен удар за Уинслет – номинации за „Оскар”, „Златен глобус” и БАФТА, и за пореден път нито една награда. Явно през 2009-та всички са решили да поправят тази грешка. „Оскар”, БАФТА и две награди „Златен глобус” за една от най-талантливите актриси на своето поколение.
Започна "Берлинале" 2009 05.02.2009, 06:05 | синефиш.бг
Днес - 5 февруари, Берлин посреща над 20 000 професионалисти от 120 страни, които пристигат за 59-то издание на "Берлинале". Международният филмов фестивал ще продължи до 15 февруари.
За наградата "Златна мечка" ще се състезават 18 филма. Извън основния конкурс зрителите ще могат да видят още 8 филма. Сред тях е и номинираният за "Оскар" "Четецът" с участието на Кейт Уинслет.
Директорът на фестивала Дитер Козлик изтъкна, че много филми тази година отразяват въздействието на глобализацията върху живота на хората. Той каза, че световната икономическа криза е дала ново значение на филми като "Интернешънъл" с участието на Клайв Оуен и Наоми Уотс. Фестивалът ще бъде открит именно с този филм - посветен на финансови сделки, които предизвикват тероризъм и войни. ... още »
Както и да постъпи тази година Американската филмова академия при обявяването на наградата за най-добра главна женска роля, ще остави милиони разочаровани. Вече 26 години името на Мерил Стрийп не прозвучава след фразата-еталон „And the winner is…”. Въпреки своите 15 номинации, за последно актрисата е получила „Оскар” през далечната 1983г. за ролята си на Софи Завистовски в „Изборът на Софи”. Другата фаворитка на зрителите Кейт Уинслет вече 5 пъти се размина с наградата и ще е голямо разочарование ако отново не спечели статуетката.
Мерил Стрийп за „Съмнения” или Кейт Уинслет за „Четецът”? Това е въпросът! Мерил Стрийп повече от 30 години сменя като хамелеон цветовете и настроенията си, невъзможно е да се изброят всички чувства и усещания, които зрителя изпитва докато гледа Първата дама на съвременното кино на големия екран.
Мери Луиз Стрийп е родена на 22 юни 1949г. в Съмит, Ню Джърси, САЩ. Възпитаник на един от най-престижните университети в света – Йейл, Мерил Стрийп стартира кино кариерата си с филма на Фред Цинеман „Джулия” /1977/, редом до имена като Джейн Фонда, Ванеса Редгрейв и Джейсън Робардс. Само година по-късно вече е номинирана за „Оскар” за поддържащата роля в „Ловецът на елени”.
През 1980г. Мерил Стрийп печели първата си награда „Оскар” да ролята на Джоана Крамър в „Крамър срещу Крамър”. В новото десетилетие Стрийп навлиза като една от големите млади актриси, която едва преминала 30-те вече е носител на „Наградата на Академията”, притежава една статуетка „Еми” за ролята си в „Холокост” /1978/ и се е снимала в един от любимите филми от 70-те – „Манхатън” на Уди Алън.
През 80-те Мерил Стрийп получава втората си награда „Оскар” - за главната роля в „Изборът на Софи”. Това е десетилетието, в което актрисата окончателно се налага като едно от водещите имена в киноиндустрията. Ролите й в „Жената на френския лейтенант”, „Силкууд”, „Отвъд Африка” и „Диворасляк” носят поредните номинации за „Оскар” и десетки други призове от световни кино форуми. През 1989г. Стрийп получава наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си в „Evil Angels”.
През следващото десетилетие актрисата получава нови четири номинации за „Наградите на Академията”. Ролите й в „Поздрави от Холивуд”, „Мостовете на Медисън”, „Нещо истинско” и „Музиката на сърцето” я нареждат сред претендентите за „Оскар” през 90-те. ... още »
Дали Кейт Уинслет най-сетне ще получи заветната статуетка е големият въпрос при актрисите? От номинираните пет в категорията за главна роля, две ще се борят за наградата за първи път – Ан Хатауей и Мелиса Лео. При поддържащите роли дебютантки в номинациите са Виола Дейвис и Тараджи Хенсън.
Ето подробна информация за „Оскар”- преживяванията на номинираните в категориите за най-добра главна и поддържаща женска роля:
Най-добра главна женска роля
Ан Хатауей – „Рейчъл се омъжва” Първа номинация за Ан Хатауей за ролята на жена, прекарвала 10 години от живота си в рехабилитационни клиники, която се завръща при семейството си за сватбата на своята сестра.
Мелиса Лео – „Замръзнала река” Мелиса Лео за първи път попада в списъка на номинираните за „Оскар” за ролята си на трафикант на хора в „Замръзнала река”.
Мерил Стрийп – „Съмнения” Истинска легенда в историята на „Оскар”-ите. Носителка на две награди – за най-добра поддържаща роля в „Крамър срещу Крамър” през 1980-та и за главна роля в „Изборът на Софи” през 1983-та. А ето и списъкът с номинациите й: 1979 – най-добра поддържаща роля в „Ловецът на елени” 1982 – най-добра главна роля в „Жената на френския лейтенант” 1984 – най-добра главна роля в „Силкууд” 1986 – най-добра главна роля в „Отвъд Африка” 1988 – най-добра главна роля в „Диворасляк” 1989 – най-добра главна роля в “Evil Angels” 1991 – най-добра главна роля в „Поздрави от Холивуд” 1996 – най-добра главна роля в „Мостовете на Медисън” 1999 – най-добра главна роля в „Нещо истинско” 2000 – най-добра главна роля в „Музиката на сърцето” 2003 – най-добра поддържаща роля в „Адаптация” 2007 – най-добра главна роля в „Дяволът носи Прада” Тази година е номинирана за ролята си на мнителна монахиня в „Съмнения”.
.jpg)
Ако вземем за пример 
„Съншайн” (1999)
„Божествени създания” (1994)
През 1980г. 
През 80-те 
Шон Пен за “
Брад Пит 
Мики Рурк за “
Анджелина Джоли
.jpg)
Филип Сиймур Хофман
Хийт Леджър
Майкъл Шанън за “
Ейми Адамс за “
Пенелопе Крус
Виола Дейвис за „
Тараджи Хенсън за “
Мариса Томей за “.jpg)
Дейвид Финчър за “
