Вече си е риск за здравето и нервите ако сте над 15 години и посегнете към фантастичен екшън. Колкото и рядко вече да ви се случва, тъй като сте подготвени за кървавите небивалици, които са ви забъркали, решавате от време навреме да видите какво развитие търпят сюжетите за бъдещето, което ни очаква.
Ако обаче любопитството и надеждата ви отведат при „Денят на прокълнатите”, окончателно ще загубите вяра и ще поплачете горчиво за фантастичното (научно или не) кино отпреди години.
Режисьорът, сценарист и монтажист Нийл Маршъл явно с удоволствие създава всичките си (три) пълнометражни филми – „Dog Soldiers” (2002), „Пещерата” (2005), „Денят на прокълнатите” (2008) след активно участва във всеки от тях. Дано тази експанзия да е правопропорционална на крайния резултат!
Уви, последният му завършен филм е доста слаб. Майор Идън Синклер (Рона Митра) е екшън героиня, която трябва да намери във вече обезлюдената Шотландия антивирус, който да спре вируса, плъзнал вече и в Англия. Нахаканата Рона изглежда неадекватно, колкото и да се прави на страстна пушачка, гледаща лошо и обидено целия свят, затова че единствената й връзка с майка й е един пощенски плик. Страшното идва от това, че тя е във всеки кадър и трябва да се свикнете, че ще е в центъра на събитията.
Липсват и известни мускулести любимци, така че е още по-постно откъм визия. Добри думи можем да кажем за звука. Отчетлив, пронизителен, силен, свистящ. Но преди всичко отблъскващо (или привличащо - в зависимост от възрастта) натуралистичен – особено в десетките моменти, в които куршумът пронизва кожата. Друг акцент в „Денят на прокълнатите” е плътта, която ни показват винаги отблизо, печена на скара, размазана, рисувана с нажежен шиш и т.н.
Интересно бе и умението на Митра – да си изважда окото, да го търкулва по пода, за да го използва като камера и после ръчно до си го поставя обратно. Изключителна хрумка за почитателите на гаврата с търпимостта към подобни възприятия. Кулминацията на филма ще ви бъде поднесена накрая, авторът така и не споделя мотивацията си - намирането на родната къща не е убедително някак…
Отчайващ е киноафишът напоследък, все повече се чудя как все още намираме желание да ходим на кино. Затова по-добре прекарайте уикенда далеч от мултиплексите и градовете, усмихнете се на слънцето и приятелите си на пикник край реката.
Какво му трябва на човек, за да забърка постапокалиптичен екшън - готина мадама в униформа, сандък патрони и 48 часа до края на света такъв, какъвто го познаваме. Любопитното е, че този път продукцията е британска, показвайки, че не само от другата страна на Атлантика го могат, а и прибавяйки към атмосферата на половината филм добрия стар климат на Албиона.
Иначе отново е смъртоносен вирус - дали пък вече не се поизтърка този сюжет - превърнал Шотландия в забравена от Бога карантинна зона, а остатъка от някога Велика Британия - в гнездо на престъпност, конфликти и нездрави интереси. Естествено, убиецът не е овладян напълно, в следствие на което нашият отряд войничета, начело с мадамата, се завръща сред шотландските хълмове със задача и срок.
Сценарият, разбира се, е доста плитичък - основният акцент е върху дъжда от олово и разни спомагателни средства, използвани със същата цел - но пък в наличните си детайли е пипнат и доста логичен на фона на сродни ленти. И задкулисната политическа игра, и еволюцията на псевдообществата на оцелелите в границите на Шотландия стоят доста на място. От друга страна обаче, в главната линия и въобще в развитието на действията на екрана има твърде много спомени от златния архив - най-силен е сякаш елементът от бягствата на Кърт Ръсел, но и като цяло напомня тук и там един куфар филми, които отдавна сме гледали. Но все пак не това е някакъв основен недостатък на "Doomsday", след като сюжетът е от второстепенна важност.
Сериозният му недостатък е чисто визуалният хаос - сякаш има два пъти повече сцени, отколкото е било предвиденото за тях място. Като цяло е доста калейдоскопен, а има и отделни места, където картините се сменят толкова бързо - особено в най-действените епизоди, че започват едва ли не да се размазват пред очите и буквално губиш ориентация какво се случва в момента. Но може би се дължи на факта, че островитяните просто са се попрестарали малко в желанието си да наваксат там, където американските, че и френските им колеги отдавна са дръпнали поне обиколка напред.
Въпреки това "Doomsday" с лекота събира почти два часа гилзи и пакет пуканки, дори и без да оставя някакъв по-траен спомен. A и поне физиономиите този път са малко по-различни от обичайните заподозрени, дори се мяркат някои познати от британските филми лица, макар че спирането на имена е излишно.