Ударът „Пелам 123”: Отвличане в метрото

от Ангел Генчев

Новите екшън герои не от вчера обират гилзи и овации, но пък и старата гвардия не дава признаци, че ще се предаде съвсем без бой. А и екшън-трилърът от деветдесетте имаше малко по-различен облик от модерния в днешни дни, което идва да ни напомни "Ударът Пелам 123".


Лентата всъщност е трета адаптация на едноименната новела на Джон Годи след архивната лента от 1974 г., с участието на Уолтър Матау и Робърт Шоу, и телевизионния и римейк от 1998 с Едуард Джеймс Олмос и Винсънт Д'Онофрио. Този път обаче сюжетът е леко променен и няма да видим точно класическата двойка престъпник-ченге, макар че реално на героя по неволя като че ли му липсва само значка.


Самата история далеч не е нещо невиждано - през златните години на екшъна биде отвличано буквално какво ли не, и на реда на метрото само трябваше да му дойде времето. От там нататък ситуацията е повече от ясна - заложници, откуп, полиция, напрежение, продължителни преговори, сравнително малко пукотевица и обрати, и така до самия финал, когато нещата все пак достигат до горе-долу щастлива развръзка. А това, което на практика издига "Ударът Пелам 123" едно ниво по-нагоре е именно чудесната работа, свършена от старите ни познайници.

От двете страни на бариерата се озовават неуравновесеният емоционално, но пък изключително пресметлив Райдър, начело на бандата похитители, и Уолтър Гарбър - железопътен диспечер с не особено чисто минало, дори понастоящем обект на полицейско разследване. Трудно ми да е преценя коя от двете роли е по-добре изпълнена, но тъй като Дензъл Уошингтън (Гарбър) многократно е доказвал, че е доста широкоспектърен актьор, по-скоро бих заложил на един перфектен Джон Траволта, който сякаш продължително време беше останал извън обсега на кинорадара.


Определено добри думи заслужават и както режисурата на ветерана Тони Скот, на чиято сметка се намират класики от калибъра на "Фенът", "Аленият прилив", "Ченгето от Бевърли Хилс II" и "Топ Гън", така и сценария на Браян Хелгеланд, когото пък помним от не по-малко популярни заглавия като "Поверително от Ел Ей", "Пощальонът", "Теория на конспирацията" и "Като рицарите".

В резултат на всичко това, не само визуално, но и като диалог новата им съвместна творба е предостатъчно стилна като за екшън-трилър, и макар и да е пределно далеч от висините на първото споменато заглавие или пък "Жега", да речем, доставя нелоша доза удоволствие за любителите на жанра.


За съжаление, в кацата с меда винаги се намира и по капка катран, и в случая това е самият финал - не особено изненадващ, както и течението на целия филм междувпрочем, но определено разочароващ и комай изсмукан от пръстите. Слава богу, влизащ общо взето в концепцията на филма, та да не разваля чак до такава степен като цяло положителните впечатления.


Разбира се, не мога да не допълня, че като не много ефектна и невисокоскоростна лента, "Ударът Пелам 123" може би няма да задоволи напълно любителите на наситените с действие продукции в стил Джейсън Стейтъм, например, които трябва да имат едно на ум, преди да подходят към него.
Но въпреки това се оказва относително добър избор сред сродните си, пък и точно този модел все по-рядко като че ли намира изява, така че би могъл да се види и от гледна точка спомен от доброто старо време.


Още рецензии:
• Професия жиголо
• Не филийки, а едно пръстче уби „Гадните копилета“
• Заместничката
• Гадни копилета
• „Копилетата” на Тарантино - силният кинофинал на лятото
• Ако вашата истина е грозна, помогнете й да стане хубава