Есента пристигна с хладните си утрини и ухаещите на слана листа. И въпреки че ще се надяваме да има циганско лято и шарени паркове, е време да разгледаме за топъл шал и удобни мокасини (а защо не и за ярки гумени ботуши)! Всъщност есента не е толкова тъжна и студена, защото всяка година тя ни поднася освен дъжд и локви, нов театрален сезон и силен киноафиш.
Един от добрите филми на сезона, вече е по екраните. Той е на Тони Скот и няма да ви е нужно много време, за да познаете неговия почерк. Започвам с името на режисьора, а не с това на лентата, защото ако направите грешката да прочетете само заглавието може да го подминете, тъй като звучи обяснително и обикновено. Казва се „Ударът „Пелъм” 123: Отвличане в метрото".
Действието в трилъра на Тони Скот се завърта около отвлечена влакова мотриса на нюйоркското метро. Звучи доста познато и е така. Още преди първоначалните надписи да се скрят зад релситезнаем, че ще видим десетки изключителни, идеално обучени полицаи, които ще блокират движението в големия град, ще стрелят точно и някой ще се превърне в герой. Така и става.
Но гледайки филми като този, можем лесно да направим разлика между второразредния екшън и този, направен с холивудски размах и големи имена в афиша. Защото, въпреки че знаем какво ще стане и кой ще победи, остава приятното усещане от един неизнанадващ с нищо, но добре направен филм, със стил, професионална актьорска игра и разбира се достатъчно голям бюджет.
Ще откриете и драматизъм, който понякога е сълзлив, понякога хваща за гърлото, зависи от гледната точка. Ще забележите и любовта, която не казва „обичам те”, а наднича от поръчка за един галон мляко - ако можете да се засмеете на това, няма лошо. Ще харесате и великолепната четворка – Дензъл Уошингтън, Джон Траволта, Джон Туртуро и Джеймс Гандолфини. Дензъл отново е герой, даже и пуловерчето му отива, Траволта е лошият и през повечето време му вярваме, Туртуро е прекрасно сериозен и сух, а Гандолфини ... е типичен кръгъл костюмиран кмет.
Има някакъв ретро дух във филмите на Тони Скот, който присъства и в „Ударът „Пелъм....”. Той ни напомня за времето когато в екшъните нямаше дигитални ефекти, а те разполагаха предимно със свистящи гуми, масови стрелби и боеве, повече думи и чувства всякакви... Есента настъпва обнадеждаващо – със срамежливо слънце и силен септемврийски екшън на кино.
0 гласа
луди за връзване