Въпреки прекрасното време навън, имате основателна причина да влезете в синеплексите. След прекаран ден до водичка или на хлад в планината, може да спокойно да се отпуснете в климатизираната кинозала със студена кòличка (и без солени пуканки :-)) с премиерното заглавие тази седмица. Рекламната кампания на новия филм на Тарантино дълго гъделичка любопитството ни, но чакането определено си заслужаваше..
Режисьорът и този път не изневерява на себе си. Независимо дали сте от запалените му почитатели или следите филмите му по една или друга причина, последният му разказ няма да ви остави безразлични. Може сте очаровани, възмутени, шокирани, впечатлени, (не)доволни,...но не и безразлични. „Гадни копилета” - браво на „Прооптики” за заглавието, въпреки първоначалния стрес от странното му звучене, в последствие осъзнаваш, че е много точно! „Копилетата” съдържа основните компоненти на тарантиновото кино - доста кръв, остроумен диалог, страхотен саундтрак, добри актьори (не държи да са красиви), чувство за хумор, употреба на оръжия... Историята е ретро, но въпреки че ни връща към Втората световна война, тя не натежава, не доскучава и не домилява.
Куентин Тарантино отделя (отново) много внимание на детайлите – както интериорни, така и при външните снимки. Кадрите от Френския прованс са като картини, а тези от Париж - като цветни снимки отпреди 65 години. Костюмите са богати, красиви, достоверни. Подборът на актьорите отново впечатлява - начело е звездата Брад Пит. В „Гадни копилета”, слава богу, не е красив, което за пореден път доказва, че може да играе силно и без да гледа като Джо Блек.
Добре поддържат Даниел Брюл, Илай Рот, Майк Майерс, като от двете дами бих избрала Мелани Лоран. Даян Крюгер не беше запомняща се още в „Троя”. Кристоф Валс построява изключително плътно образа на полковник Ханс Ланда - прекрасен, отрицателен, дълбок, едновременно ти е симпатичен и омразен....
„Гадни копилета” е зрелищен, идеен и добре изпълнен. В някои моменти скалпирането ни идва в повече, заради едрия план, но сме му свикнали на Тарантино, поемаме въздух и се опитваме да се забавляваме. След края на шареното емоционално и образно преживяване, продължаваме да го обичаме и да чакаме поредната му луда история.
.jpg)
0 гласа
искам 100 скалпа