Никога не съм харесвал особено Тарантино, но това съвсем не пречи да очаквам всяка нова негова лента с интерес - и то не от някакъв киноснобизъм, а от чистото любопитство какво ще роди болната му фантазия този път. Друг е въпросът, че шансовете да е сполучлива или въобще да не гледа са горе-долу равно поделени. Да не говорим, че съществува и сериозната вероятност хем да ти допадне, хем да си нямаш представа защо всъщност се получава така. Но може би това е ефектът Куентин Тарантино, причинен от един от най-самобитните щураци на Холивуд, неможещ по този параграф да се сравнява сигурно единствено с легендарния Уди Алън.
"Гадни копилета" вече резонно окупира върховете на бокс-офис класациите, което със сигурност щеше да направи и при наличие на реална конкуренция, но пък само преди някой месец получи звучна плесница в надпреварата за Златна палма - въпреки че Кристоф Валц, от своя страна, взе наградата за най-добър актьор от тазгодишния фестивал в Кан. А споменавам тези факти не за друго, а защото са добра илюстрация доколко противоречиви реакции може да предизвика филма на Тарантино. Което обаче, реално, не е нищо ново под слънцето. Затова и този път ще разгледам различните му аспекти поотделно, със специалната забележка, че преценката дали в крайна сметка си заслужава в случая е въпрос изключително на личен вкус.
Прелюдията в резюме. Годината е 1941, място на събитията - окупирана от фашистите Франция. На нейна територия действа и специален отряд, получил от немците прозвището "Копилетата". Целта му е една единствена - изтребване на нацистки офицери. А това, че е съставен от избягали евреи, предвождани от пълен откаченяк, е съвсем дребна подробност.
В интерес на истината, въпреки че е напълно нереална, заготовката не е чак толкова неправдоподобна - идеята с отмъщението като водещ мотив и оправдание на особената жестокост, в добавка към терора, е определено на място, пък и войната винаги е привличала луди глави. Всъщност, с малко по-изкуствен привкус нещата стават впоследствие, когато се заплита историята с плана за покушение върху нацисткия елит, воглаве със самия фюрер. Но като цяло, червена точка този път за сюжета и в общи линии развитието му в продължение на лентата.
Другояче стоят нещата с течението на филма. Това, че е разкъсан на отделни епизоди по принцип не е проблем - логиката на нещата като цяло се запазва, но пък темпото страда осезаемо. Всеки от тях тече относително мудно и бавно, докато внезапно стигне големия си пик в своята развръзка, след което действието отново се връща в плавното си русло за следващата част. При откриващата сцена това е изключително удачно, даже бих казал, че точно завръзката е не само най-силния от тези фрагменти, но би правила чест на абсолютно всеки филм за Втората световна война.
Нататък обаче те приемат малко по-различен вид и усет - след втората, третата стъпка, изчакването на тези изблици на енергия започва да става леко отегчително, още повече че самите епизоди не носят чак толкова емоционален заряд, а честно казано онзи в таверната поне на мен лично буквално ми изпили нервите и донякъде развали апетита за финалната отсечка. За всеки случай, и с дължината си от над два часа и половина, и при малко по-непредразположен зрител, "Гадни копилета" може да бъде направо уморителен. Другояче казано, спокойно можеше да се поспести тук и там, при това почти без да се наруши целостта му, но пък правейки го доста по-гледаем в най, най-общ план.
Иначе, филмът не е чак толкова оригинален и новаторски, колкото звучи - въпреки малко по-чудатите предпоставки, не се различава кой знае колко от всеки сроден за Втората световна война. На практика, нито предлага някаква особено чувствителна драма, нито някакво кой знае колко наситено действие, като фон дори е доста плитък, и то даже в качеството си на умишлено непретендираща за акуратност лента. И като изключим сцените на насилие, които за сметка на това обаче наистина се отличават с бруталност, не би се подредил сред най-грабващите екранизации от периода. В допълнение към това, изненадващо малко може да се каже всъщност за кастинга - положително впечатление прави Брад Пит с дъвчещия южняшки акцент, както и австриеца Кристоф Валц, общо взето оправдаващ престижния си приз, малко неубедителна пък е Даян Крюгер, но като цяло нищо забележително като изпълнение. Нелош Хитлер, също така, макар и леко карикатурен, в лицето на Мартин Вютке - няма как да не се отбележи, бивайки емблематична физиономия - компенсиращ не толкова голямата физическа прилика с поведение на екрана.
Тук на помощ обаче вече идва чисто техническото изпълнение, и трябва да му се признае, че е перфектно - идеална операторска работа, убедителна атмосфера в чисто визуален аспект, и великолепно подбран и напаснат саундтрак. Всичко това, с няколкото появяващи се тук-там (и напълно внезапно) странични от действието включвания, като предистория на герой или пояснение за филмовите ленти от четиридесетте, разчупващи действието, дузината по-комични моменти, правят на свой ред "Гадни копилета" доста добро забавление.
Ето защо споменах и че преценката е въпрос почти изцяло на личен вкус. Без чак толкова да ме завладее, новият Тарантино този път повече ми допадна, отколкото не, но все пак зависи от това с какво отношение ще подходите към него. За всеки случай, едно със сигурност няма да се оправдае - филмът нито ще предизвика особена емоционална реакция, нито пък има някакъв особен смисъл. Нито пък чак толкова ще ви провокира - или шокира, ако е за въпрос. За сметка на което обаче е адски гледаем, стига да успеете да прескочите сборно двадесетината-двадесет и пет граничещи със скуката минути. С други думи, не е лошо да си направите сметката предварително, и ако тя по някое перо не излиза, най-малкото да имате едно на ум - за да не останете в крайна сметка далеч от очаровани.
0 гласа